Авторитетът на Българска народна банка (БНБ) с или без Искров е важен, дълготраен, нематериален актив, от който всички ние имаме нужда.
Това твърдение и едновременно предупреждение отправи самият управител на БНБ Иван Искров пред народните представители от временната парламентарна бюджетна комисия.
По-рано днес депутатите от временната парламентарна комисия започнаха разглеждането на доклада на Българска народна банка (БНБ) след продължилия четиримесечен специален одит в КТБ и дъщерната й банка „Виктория".
Припомняме, докладът на националната ни банка, изготвен въз основа на този на одиторите, бе внесен още в първия ден от работата на новия парламент.
За да запознае народните представители с вече ясните на всички данни, а именно дупката от над 4 млрд лева в банката, в парламента дойде лично управителят на БНБ Иван Искров и останалите членове на Управителния съвет на Националната банка.
На заседанието в сградата на властта дойдоха също квесторите и одиторите, търсили нарушения през последните месеци в КТБ.
Интерес към думите му проявиха не само избраните за членове на тази комисия депутати, но и други народни избраници, както и представители на работодателите.
Шеф на временната бюджетна комисия е Менда Стоянова.
След като чуят действията, които БНБ е предприела по отношение на кризата в КТБ, депутатите ще се захванат и с разглеждане на специалния законопроект на ДПС именно за случая "КТБ", с вносители Йордан Цонев и Делян Пеевски.
Видимо притеснен Искров призна, че в нито един друг случай Централната банка на страната ни не е била подлагана на такъв ужасен и огромен натиск от страна на публиката, както в момента по казуса „КТБ".
„Свидетели сме на една доста добре организирана кампания срещу БНБ с оглед да се отклони вниманието само към Централната банка", продължи с оплакванията гуверньорът на БНБ.
В началото на своето изявление той поздрави депутатите с избирането им за народни избраници в 43-тото Народно събрание, пожела им пълен мандат на работа и напомни, че за БНБ добрият контакт с парламента е изключително важен. Именно тук Иван Искров подчерта, че днес освен да говори, от БНБ очакват да чуят и какво смятат да направят народните представители по отношение на най-доброто решаване на казуса „КТБ".
Гуверньорът на националната ни банка обясни подробно, че според сега действащия Закон за кредитните институции БНБ е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, ако се окаже, че в нея има отрицателен капитал. След това Централната банка е длъжна още да се обърне към компетентния съд с искане за обявяване на несъстоятелност на фалиралата банка, а до 20 дена след това трябва да започнат да се изплащат гарантираните влогове в размер до 100 хил. евро.
„БНБ не преценява. БНБ следва по закон да отнеме лиценза към банката", заяви Искров.
Управителят на националната ни банка разказа още подробности от историята на КТБ, а именно, че след извършената оценка на банката е установено, че са необходими допълнителни провизии в размер на 4,222 мрд. лева, като това са данните на трите одиторски фирми.
Искров се захвана и с това да развенчава митове пред депутатите, като започна от този, според който БНБ е била против пазарно решение на проблема и отварянето на КТБ. „Това не е вярно", заяви Иван Искров и като доказателство за думите си посочи, че дори и днес в БНБ са имали срещи с ключови акционери в КТБ с оглед да се търси решение на проблемите.
В своя защита за кризата с КТБ управителят на БНБ обясни, че тази криза у нас не е изолиран случай в световната история и може да се сравни с фалитите на десетки банки в САЩ и Европа. Тук Искров се похвали, че именно благодарение на БНБ по време на глобалната криза у нас не е фалирала нито една банка.
Управителят на националната банка посочи още като своя защита и фактът, че от юни до сега БНБ, с подкрепата на правителството и на останалите банки, е успяла да ограничи негативните ефекти върху останалата част на банковия сектор.
„С общи усилия е опазено доверието към банките в България. В края на септември депозитите надхвърлиха нивата от края на месец май", отбеляза още Искров и се зарече - „БНБ действа и ще действа само в рамките на законите с оглед защита на обществения интерес".