Историята на един откраднат паметник

Цяла Европа е отдавала чест на българския генерал Иван Колев, прочул се с ненадейното превземане на Добруджа и с бляскави победи над обединените руски, румънски и сърбо - хърватски войски. Само че победата на генерала над руснаците там, където те едва ли не са се считали за най-силни - над частите на донските казаци - е причина за забвението, умишлено навлечено на личността и делата на героичния българин от своите.

Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия. Участва в Сръбско - българската война през 1885 г. като доброволец, а след завършване на Военното училище в София през 1887 е произведен в чин подпоручик. Завършва военна академия в Италия през 1894 г. През Балканските войни получава тилови назначения, но по време на Първата световна война се прославя като полеви военоначалник.

След като Румъния влиза във Войната в края на август 1916 г., Първа конна дивизия под ръководството на генерал Колев  последователно разгромява при Добрич румънските и руските части, превъзхождащи българските по численост поне два пъти.  „Още миг и Добрич ще бъде в ръцете на врага ... И в този момент виждат цялата конница на Колева да връхлита върху им с онзи устрем и победен вик, които бяха станали плашило за руси и румъни ... Рев на ужас. Всичко обезумяло от ужас повръща назад в панически бяг ... Добрич бе спасен ..." - пише съвременник.

След многбройни победи и хиляда изминати километра из степите на Добруджа, в началото на януари 1917 г. българската Първа конна дивизия превзема град Тулча на Дунава. Цяла Добруджа е освободена. Преди това, на 23 октомври 1916 г. северно от Кюстенджа чрез изкусна маневра е обкръжена и пленена цялата руска 265-а Оренбургска дружина, заедно с командира и бойното знаме. На 3 януари пък спешената наша конна дивизия преодолява телените заграждения и превзема на нож силно укрепената Мачинска позиция.

Победа, но не на всяка цена. Генерал Колев е поставял на първо място живота на кавалеристите и конете си, като за четирите месеца напрегнати бойни действия нашата 1-ва дивизия дава само 189 убити и 965 ранени, далеч по-малко от загубите на противника и от българските загуби на другите фронтове. През цялото време генералът понася изпитанията наравно с обикновените войници.

Свързаната с непосилното напрежение преумора води до смъртта на генерала. В края на май 1917 г. той е изпратен на лечение във Виена. „За особени заслуги през войната в Добруджа" на 28 юли 1917 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-лейтинант и е награден с орден „За храброст". На следващият ден Иван Колев почива.

Тленните му останки са пренесени в родината с такава почит, че виенчани казвали: „От шестедест години не помним такова погребение". Българският генерал е бил действително знакова фигура в Европа за времето си: по време на войната, по свое желание Мекленбургският херцог е прекарал време в Добруджа в щаба на ген. Колев за да се учи от него на кавалерийско изкуство.

Победата на  българската конница е още по-значима, тъй като появата на картечния огън, танковете и бойните самолети са карали военните специалисти да твърдят, че „в новите условия" конницата не е повече пригодна за военни действия. На широките полета на Добруджа светкавичните изненадващи действия на ген. Колев доказват противното.

По-възрастните българи знаят, че повече от 40 години „столицата на Добруджа", град Добрич, носеше името Толбухин. Кой е този Толбухин също знаехме - руски маршал от времето на Втората световна война. Личните ми наблюдения обаче показват, че много малко са руснаците, изобщо чували за въпросния военоначалник. България обаче му посвети един превзет от него град - както впрочем и най-високият връх на Балканския полуостров Мусала и древна Варна бяха посветени на приятеля на българския народ генералисимус Сталин. Но това е друга тема.

Тук искам да заявя как един славен български войн, на когото Иван Вазов е посветил стихотворението „Добруджанската конница", генерал не по наследство и конюнктура, а по войнска доблест, вече повече от 90 години след достойната си смърт е лишен от своя паметник. Още месец след смъртта на генерала, през септември 1917 г. се създава фонд за „волни пожертвования" за построяване на паметник на Иван Колев в центъра на София. Скулптори (включително и италианецът Арнолдо Цоки, автор на паметника на Цар Освободител) са подготвили и проект за паметника, представляващ генерала на кон .

През 1942 г. са събрани от дарения 1 842 000 лева, но до приемане на проект, определяне на място и издигане на паметник в София така и не се стига. Посочва се, че във военно време бронзът е бил оскъден. След възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. идеята за издигане на паметник на ген. Колев се възражда в Добрич, от възстановените структури на запасното войноство.

Предполагало се е, че 2-3 млн. лева по него време са достатъчни за осъществяването и на най-смелия проект. В края на 1943 г. събраните средства общо в София и Добрич са 2192 хил.лв., тоест много близо до достатъчното. Следва решението на вътрешния министър Антон Югов от 1.XII.1944 г. имуществото на Съюза на запасните офицери като фашизирана структура да премине в собственост на „държавата".

Според Иво Антонов, главен експерт Военни паметници към МО, тези пари са разпределени за „други нужди" - за паметници на Червената армия и партизани.

Тоталитарният наратив  за онези героични събития бе: през Първата война сме стигнали до Тулча, но българите и руснаците на Добруджанския фронт са хвърляли пушките и  братски са се прегръщали, като не са искали да воюват и са осуетявали намеренията на кръвожданите си командири. Това не отговаря на истината. Генерал Колев е казвал: „Заклех се да обичам и милея за своето Отечество ... Моето отечество е България".

Преди битката за Добрич той се обръща към войниците с думите: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

Народният поет Иван Вазов е писал „На руските войни" през 1916 г.: „О руси, о братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости?" Тъй като очевидно поддръжниците на СССР са нямали възможност да забранят цялата личност на дядо Вазов след септември 1944 г., те чисто и просто са скрили тези стихове от обществеността, натрапвайки на хората мита за прегръщащите се на бойното поле славянски братя.

Но каква щеше да е съдбата на самия герой, генерал Колев, ако бе доживял до 9 септември 1944 г.? Дали не същата като на кап. Георги Радков, който дава решителен отпор на руския отряд, подложил Балчик на обстрел през декември 1916 г., убит от Народен съд през 1945 г.? Каква ли - в прослава на ген. Колев са били именувани училища, села, читалища, улици, площади - след 9 септември имената на училища и улици са сменени, а написаното за него се потулва.

Някому може би няма да се харесат фразите „освобождаване на Добруджа и обединение на България". Несъгласните ще изтъкнат, че чрез обръщане към миналото се раздухват отдавна угаснали конфликти между европейски съседни държави. Но аз помня разказите на баба ми, която се връщаше в спомените си в началото на 1920те. Тогава в училищата на окупирана от румънците Добружда е имало строга забрана да се говори на български език. Ако заговориш първи път, те бият с пръчки през пръстите до посиняване. Ако се направиш втори път на българин - на колене върху натрошени орехови черупки. При трето провинение викат родителите в Сигуранцата ...  

Най-страшното: след 1945 г. съветска пропаганда със сигурност е имало, но основна вина да бъде забравен подвигът на генерал Колев имат родните „патриоти". И днес - постоянно се случва същото: нашите политици угодничат (и съответно вдигат паметници в прослава) на тези, които според тях държат кокала. Някои обичат страната, която определя дневния ред, по-силно, отколкото родината си. Но силите и световният ред се променят постоянно и понякога може да се окаже, че угодничим пред някоя бивша световна сила, която вече няма кокалче да ни даде.

Жертвоготовни,  талантливи и решителни хора като генерал Колев не се появяват често в страната България. Неговите победи и родлюбие още чакат да бъдат - не признати, а осъзнати.

През 2007 г. е формирано сдружение с нестопанска цел „Изграждане в Добрич на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г." Банковата сметка за набиране на средства можете да научите от представители на сдружението с адрес 9300 Добрич, ул. България 12, тел. 058 601206 e-mail r_koleva@dobrich.bg.

За написването на статията е използвана издадената от Сдружението брошура "Паметникът на генерал Иван Колев - неизпълненият дълг на поколенията", както и материали от Интернет.  Повече тук и тук