Точно на югоизточната граница с резервата Навахо, в близост до магистрала 264, която води до Ню Мексико, се натъкваме на редица малки постройки. Банка, няколко магазинчета за храна, бензиностанция и гараж. На фона на това, което лежи отвъд, гледката може да се опише като търговски бум. След като пристъпим във владенията на резервата, магазинчетата изчезват и попадаме в един прашен обезлюден парк. Майк Нелсон, предипремач в Навахо описва района като „граница на свободната търговия в Америка".

Когато се заговори за индиански бизнес в Америка, обикновено става въпрос за хазарт. След като през 1988 год. Върховният съд отнема правото на местните власти да налагат вето върху хазартния бизнес, на територията на резерватите някои индиански племена натрупват неимоверно състояние за отрицателно време. Но повечето от големите индиански резервати са на светлинни години от зараждащия се предприемачески дух.  С над 200 000 души население и големина 2 пъти колкото Масачузец, народът на Навахо отчаяно се нуждае от по-добри условия за развитие на частен бизнес.

На огромната територия на резервата се развива едва 400 вида стопанска дейност, официалната безработица е около 50 %, като средният доход на глава от населението е два пъти по-малък от този на средностатистическия американец. И малкото пари, които се генерират в резервата, изтичат бързо. Когато дойдат субсидиите за благоустройство и месечните възнаграждения на работниците, цяло Навахо отива на пазар за хранителни продукти, авточасти и алкохол в съседни градчета. Местните дори се шегуват с това, че най-голямото експортно перо на общността е доларът`.

През годините обаче от резервата са излезли редица напети предприемачи. Славата на ковачите и шивачите от Навахо се носи навсякъде в района.  За съжаление повечето от тях предпочитат да стартират своя бизнес вън от резервата отколкото в границите му. Един от тях е и Доналд Додж, собственик на малко магазинче, който заявява, че не е искал да напуска Навахо, но не е могъл да се сдобие с лиценз за развиване на търговска дейност.

От разказа на търговеца става ясно, че всеки който иска да започне бизнес в резервата трябва първо да проведе археологическо проучване, след това да получи официално одобрение от водача на местната общност и да премине през хиляди други препятствия. Тези ограничения, които са били традиционно замислени да изтласкат белите търговци от свещените индиански територии, сега връзват ръцете и на местните. Но има и късметлии. Тимъти Халууд наскоро е получил разрешително да развежда малки групи туристи из Каньонът на Шели. Начинанието му е отнело близо 2 години.

Другият проблем е земята. Както в повечето резервати, и в Навахо тя е собственост на федералните власти. Именно поради това местните не могат да я експлоатират или препродават. Повече от 8000 души настояват за имотни права върху обширни територии, които си стоят безпризорни и пусти.

Законодателната власт в Навахо се представлява от 88 члена и 110 местни закона. Това е една доста утежнена система, което също пречи на бизнеса. Първите планове за отваряне на казино в Навахо са одобрени през 2001 год, но поради спорове между племената и местната власт, изграждането се отлага с години. Очаква се това най-накрая да се случи тази есен, като то ще се намира на 150 мили от най-големият град в резервата.

Може да се каже, че резерватът води успешна борба с бюрокрацията. През 2006 год. правителството успява да купи правата за издаване на бизнес лицензи от Бюрото по индиански въпроси. Благодарение на това сега времето за получаване документа е сведено до 2 години. Преди се е чакало минимум 5 години. Независимо от това всеки знае, че премахването дори и на най-малките пречки става бавно.