Инвестиционната агенция на китайското правителство е създавана с цел да се вложи изгодно една част от стъписващите резерви чуждестранна валута на Китай, които резерви към момента са $1.07 трилиона и продължават да се увеличават. Анализатори сочат, че новият играч ще разполага с достатъчно пари безпроблемно да купи компания с размера на Wal-Mart или Citigroup.

Наистина, никой не предвижда, че китайската агенция ще се насочи към подобна цел, но със заявени $200 до $300 млрд. тя може да стане водещ играч на финансовия пазар в света. Според Private Equity Intelligence, фирма за събиране на информация, през тази година на фондовия пазар ще излязат между $450 до 500 млрд. Китайската агенция, която ще заработи до края на годината, ще увеличи този обем с 60%.

Това ще е най-голямата еднократна сума, която някое правителство някога е вложило в нещо. С претегляне на инфлацията, най-големия проект на САЩ - Планът Маршал - е бил малко над $100 млрд.

Китайското правителство обяви намерението си в началото на март и оттогава дава оскъдни сведения за напредъка по проекта - вероятно защото всичко се измисля в момента. Жоу Ксяочан, управител на китайската централна банка, е казал, че за модел ще му служат държавните инвестиционни фондове на Сингапур, Корея, Кувейт, Норвегия и Саудитска Арабия.

Инвеститорите се мятат в крайностите на предположенията: едни очакват професионална реформа в китайската централна банка, други се боят за пазарни сътресения в чужбина, създаване на сапунени мехури за търговските стоки и пазарите на недвижими имоти, както и от това, че китайският инвестиционен фонд може да стане глобално политическо оръдие.

Но последната нагласа е по-скоро свойствена за истеричен начин на мислене, виждащ „шпионска" заплаха във всичко, което не е американско и консервативно. По-скоро бъдещият инвестиционен фонд на Китай трябва да се разгледа като зрелостно свидетелство на икономиката на страната. Китайските финансисти се стремят към все по-голям професионализъм и ще имат впечатляващо поле за изява с възможностите на новия фонд.

Най-вероятно - ако съдим по сигналите за официалната линия в държавната финансова политика - парите ще се управляват по солиден начин, с избягване на рискови операции и инвестиции. Във всички случаи китайският финансов портфейл ще е широко диверсифициран, включително с активи и съкровищни бонове на други държави.

Възможно е Китай да се старае да направи стратегически закупувания в предприятия от добивната промишленост в развиващите се пазари на Латинска Америка и Африка. Големият Китай с устойчиви 10% икономически ръст изпитва все по-остра нужда от суровини като цветни метали и въглеродни горива.

Според други анализатори, инвестиционната агенция ще облекчава китайската централна банка. Агенцията щяла да раздели мениджмънта на валутните резерви от регулацията на банките и воденето на монетарна политика, които са нещо много чувствително и искат специално внимание.

Не на последно място - с подобен фонд ще се внесе промяна в държавния бизнес на Китай, ще се доближат западните стандарти, ще се насърчават прозрачните и ефективни компании, докато корупцията ще се атакува директно в област, в която е традиционно най-силна.

И все пак частните инвестиционни фондове не могат да се успокоят: какъв именно вид инвестиции ще търси Китай в чужбина? Допитаните от CNN експерти дават следните ключови думи: emerging markets, нововъзникващи пазари (енергия, ресурси и други неща важни за националната сигурност) и portfolio investments (портфейлни инвестиции в международни ценни книжа без фиксирана лихва и в бонове с дългосрочна възвръщаемост), издавани срещу пазарните активи на тези нововъзникващи пазари.

В някои случаи инвестиционните цели могат да се припокриват със стратегическите и политическите интереси. В други случаи геополитиката може да надделее. А с толкова много пари могат да се купят и много приятели. Макар приятелите с пари да са нож с две остриета.

Следното може също да причини проблем: размерът на агенцията е твърде голям дори и за самия Китай и почти всяка инвестиция може да бъде „направена послушна" с оглед интересите на икономическия гигант.

И накрая,  инвестиционният фонд черпи пари от валутните резерви в страната - парите, държани от централната банка за да се осигури безпроблемното движение на националната икономика. И китайците могат да се ориентират към инвестиционни зони с достатъчна ликвидност за да могат парите бързо да се изтеглят обратно.

„Ако страната има трилиони долари резерви и трябва да вкараш в обръщение десетки милиарди, големите азиатски страни няма да имат друг шанс освен да обърнат парите в долари". И тогава не е ясно - дали доларът ще бъде спасен, или погубен?

Ценни книжа като Fannie Mae или Freddie Mac са примери за добри възможни инвестиции за фонда: „Места, в които могат да се правят големи сделки без да се раздвижи пазара".

Във всеки случай, където и да инвестира Китай, икономическата сила на страната вече няма да се ограничава с вътрешната производствена мощ и с износа. И да не забравяме, че Китай може да даде пример на богати държави като Русия и Бразилия. Изглежда, че след задействането на новия инвестиционен фонд, на глобалния финансов пазар вече нищо няма да е същото.