Според обнародвано във вторник изследване, извършено от учени от Калифорнийския Университет, Китай вече е изпреварил САЩ като най-голям замърсител в света с въглероден диоксид, съобщи AFP.

Емисиите въглероден диоксид в Китай са станали по-големи по обем от тези на САЩ по-вероятно още през 2006 г., отколкото, както по-рано се считаше, те да надвишат американските през 2020.

Докладът е разработен от професорите по икономика Максимилиан Ауфхамер от Бъркли и Ричард Карсън от Сан Диего. Той ще бъде публикуван следващия месец в Списанието за икономика и мениджмънт на околната среда.

Учените са съпоставили информация за използването на фосилни горива в различни китайски провинции и прогнозират 11% годишен ръст на емисиите въглероден диоксид в периода 2004 - 2010. Предишни оценки сочеха годишен ръст на CO2 от 2.5%.

Огромната замърсеност на въздуха в Китай до голяма степен спъва усилията на другите страни да намалят емисиите си от парникови газове в съответствие с Протокола от Киото, казват още авторите. Предвижда се, че до 2010 г. „ще има увеличение с 600 милиона метрични тона въглеродни емисии спрямо нивото от 2000 г."

Това нарастване „драматично ще затъмни" намаляването на емисиите въглероден диоксид от развитите държави с 116 млн. тона, за което се бори Протоколът от Киото. Казано по друг начин, предвижданото годишно увеличение на емисиите в Китай през следващите няколко години е по-голямо, отколкото емисиите, произвеждани в настоящия момент в Германия или Великобритания.

Данни за замърсеността са събрани от 30 китайски провинции. Съавторът Карсън пояснява, че всеки на запад се отнася към Китай като към една страна, но разликата между провинциите на страната е по-голяма, отколкото между много европейски страни - както в географски размер, така и по население.

В добавка има голяма разлика в икономическото развитие между една провинция и друга, както и в ръста на населението; всичко това се отразява на консумацията на енергия, която не може да бъде лесно уловена с моделите, базиращи се на агрегираните национални данни.

Ауфхамер твърди от своя страна, че „ръстът на емисиите надхвърля и най-лошите ни очаквания", което значи, че целта за стабилизиране на CO2 в атмосферата няма да бъде далеч по-трудна за постигане.