Милионите мигрирали работници, които трябваше да се борят със страшните снежни бури, за да се приберат у дома за празника на Лунната нова година, олицетворяват възхода на Китай като работилницата на света, пише Ройтерс.

Поразителното в случая е не броят на работниците, които са напуснали земята на село и са избрали дългите часове и ниското заплащане във фабриката в далечния град, а техният нисък относителен дял.

Официалните данни за миналата година сочат, че 150 млн. души в страната са мигрирали в търсене на работа. Обаче в края на 2006 г. все още 737 милиона китайци, или 56% от общото население, все още живеят на село. По сравнение с други държави на сходен етап от развитието си, делът на селското население в Китай остава много висок. Производителността в китайското земеделие е шест пъти по-ниска по сравнение с нарастването на останалите сектори в икономиката.

В Китай през следващите десетилетия трябва да се очаква голямо преразпределяне на трудови ресурси, включително чрез нарастване на миграцията - твърди главен икономист на Световната банка в Пекин. За китайците напускането на земята е билет за по-високи жизнени стандарти - без значение колко изморителна е работата в завода. Доходите в града са над три пъти по-високи, отколкото на село.

С по-малко на брой фермери, производителността на селското стопанство ще се повиши, което е път за преодоляване на притеснителната пропаст в доходите между град и село. А за останалия свят спечелената чрез урбанизацията ефективност може да задържи ниски цените на продуктите, произведени в Китай.

Досега в индустриалната революция на Китай миграцията е играла сравнително слаба роля, установява Световната банка. Между 1993 и 2005 изместването на работници от фермерството към промишлеността допринася за само 1.1% от ръста на БВП от 9.6%. Общият ръст на заетостта също е формирал 1.1% от икономическия ръст на Китай. Досега инвестициите са най-голям ускорител за икономиката, допринесли за 5.3% икономически ръст.

Казано накратко, тайната на Китай е, че той се е превърнал в промишлен гигант без да привлича фермерите във фабриката, а чрез феноменални инвестиции в заводи и оборудване. В повишаването на „тоталната факторна производителност" Китай се е справил много по-добре по сравнение с останалите държави: търсейки по-хитрите пътища, така че продукцията да нараства и без допълнително машини и труд.

Сега Пекин вижда като свой проблем, че моделът на ръст, зависещ от интензивността на влаганите капитали, не е устойчив. Инвестициите вече формират 45% от БВП през 2006 от 35% през 2000. За да се запази ръстът на БВП, инвестициите трябва да стигнат 50% до 60% от БВП, което ще е проблем за финансиране дори за Китай.

Още повече, интензивният ръст унищожава естествените ресурси на Китай и замърсява природната среда.

Контурите на по-балансиран модел на ръст в Китай са известни: трябва да се изоставят политиките, които облагодетелстват ориентираната към износа индустрия (като удържане на юана от поскъпване и ниската цена на капитала) и да се ориентират към сектора на услугите.

Пекин също така следва да облекчи системата за регистрация на домакинствата, която удържа миграцията и отчасти обяснява защо фирмите използват повече капитал, отколкото труд в стратегиите си за ръст. Тази система бе въведена за да се предотврати потопът от пришълци в китайските градове, но сега тя е в тежест на китайската икономика. Недостигът на работна ръка в южен Китай ще е по-слаб, ако хората могат да сменят населеното си място без дискриминация. Мигрантите плащат повече за училищата на децата си, имат затруднен достъп до социални и здравни услуги.

Балансираният ръст е нещо повече от икономическа ефективност. Телевизионните картини на струпвания на работници, които не могат да се приберат вкъщи, демонстрираха неприложимостта на миграционния модел в Китай и разширяващата се пропаст между селско и градско население. Защо да не могат мигрантите работници да се заселят в градовете, в които работят от години?

Засега Пекин си прави експерименти със системата за регистрация на домакинствата и дава повече права на собственост за фермерите. Но ако се постигне прогрес в тези две области, може да се подобри в дългосрочен план вътрешното търсене в Китай и по-важното, да се гарантира дългосрочната стабилност.