Вчера Китай повиши за четвърти път тази година лихвите, за да охлади прекомерното разрастване на икономиката на страната.

Този китайски ход идва в момент, когато централните банки на света се замислят сериозно дали да не свалят лихвените си равнища, за да спасят икономиките си от кредитната криза.

Както коментира Guradian - може би това е могъщ символ за новия световен ред.

Народната банка на Китай реши да вдигне лихвите по заемите с цели 1.8% до 7.2%, аргументирайки се с нуждите да контролира ръста на кредита и да стабилизира инфлационните очаквания. Обаче в този ход може да се види и ясно желание за прекратяване на бясното препускане на нажежения фондов пазар в Шанхай.

Засега Китай и някой други азиатски пазари се оказаха имунизирани към бурите, помели цените на акциите в Ню Йорк и Лондон. Дори може да се каже, че Далекоизточният бум предпази много западни акции от далеч по-бързо и дълбоко понижение.

Обаче финансовите анализатори се питат, колко дълго най-населената страна в света ще осигурява подкрепа за Европа и Америка и няма ли Китай да бъде повлечен в блатото? Има граница, в която вдигането на лихвите е разумно, а търсенето на китайски стоки в Америка намалява, включително и чрез държавен пиар.

Бившите кризи на фондовия пазар започваха най-често в Азия, или регионът дърпаше надолу глобалните цени на активите. Сегашната сила на Китай и на другите развиващи се икономики рисува съвсем друга картина.

Непосредствено след отказа на Русия да плаща дълга си и краха на хедж фонда LTCM през 1998 в САЩ, световната икономика работеше твърде зле. Япония и Азия изпаднаха в рецесия и по целия свят ръстът на индустриалното производство бе незначителен.

Сега монетата се обръща: САЩ и околности не се чувстват добре, Китай и нововъзникващите пазари се представят чудесно. Оказва се, че светът се е сдобил с една предпазна възглавница: икономиките на Китай, Русия и Близкия изток, където търсенето подкрепя активността на износителите в Европа и САЩ.

Индустриалният успех на Китай се дължи на широкия спектър произвеждана продукция: от хладилници и телевизори до детски играчки, предназначени за западните и особено американските потребители. Свиването на търсенето в магазините на Чикаго незабавно ще се отрази на заводите в Шенжен.

Бумът в Китай повиши рязко търсенето на суровини, прати цените на металите нагоре и доведе до ръст на цените на акциите на минните компании и корабните фирми.

Да сравним, че никела и оловото се търгуват тази година на рекордни цени, акциите търгувани на Шанхайската борса тази година са поскъпнали със 75%, като през второто тримесечие, когато в останалата част на света акциите се сриваха, пазарите в Китай отбелязват 30% ръст.

За контраст Dow Jones Industrial Average на акциите в САЩ досега се е покачил с 5%, лондонският FTSE 100 пада почти с 3%, а японският Nikkei със 7%. При това не се отчитат феноменалните понижения от последните седмици. В периода, когато „футси" падна с 9.4%, шанхайският обобщаващ индекс оптимистично се качи с една четвърт.

Оптимизмът в Китай закрепи положението в Лондон. Независимо, че се наблюдава понижение в цените на металите, експертите твърдят, че то би било много по-високо, ако Китай го нямаше. Добре е да се знае - в момент на криза, цените на металите и минните компании са особено уязвими заради цикличния характер на стоковите пазари.

Обаче в Китай сега има бум в инфраструктурното и заводско строителство. Предвид икономическия ръст - да не забравяме Олимпиадата през 2008 в Пекин, още години наред китайската икономика ще осигурява отлична възвръщаемост на минните компании.

Така че съдба на Китай е да изиграе голяма роля в световната икономика. Някои анализатори твърдят, че сегашните добри очаквания за световната икономика се държат до голяма степен на факта, че Китай засега не прави някакви основни политически грешки.

Ситуацията обаче може да се промени, ако местните политици почувстват, че икономиката на Китай прегрява и решат отново да повишат лихвите, задушавайки по този начин търсенето на стоки. Западът веднага ще го почувства.