Едмунд Фелпс, носителят на икономическата награда в памет на Нобел за 2006 г., е роден през 1933 г. Завършва колеж през 1952 г. Докторската си степен получава на 26-годишна възраст в Йейлския университет.

Първоначално работи като преподавател по икономика в университетите в Йейл и Пенсилвания. От 1971 г. е професор по икономикс в Колумбийския университет. През 1982 г. е обявен за щатен професор по политическа икономика в университета в щата Колумбия. През 1992 и 1993 г. работи като консултант в Европейската банка за възстановяване и развитие.

Фелпс е най-известен с трудовете си от края на 60-те години, в които обвързва базираната на очакванията микроикономика в теорията за заетостта и динамиката „цени - работна заплата". Тоест заслуга на Фелпс е микро-макро анализът.

Трудовете на Кейнс от 30-те години са оставили необяснен проблемa защо принудителна безработица се наблюдава дори и в най-благоприятни икономически периоди и защо намаляването на ефективното търсене (на труд) причинява ръст на безработицата.

Предизвикателството е било да се обясни този феномен, но като се съхрани презумпцията за икономическата рационалност на работниците, потребителите и фирмите. В труд от 1969 г. Фелпс обяснява икономиката с далечни „острови", на един от които се намират работниците, които трябва да решат дали да приемат местните цени за труд, или да се преместят да работят другаде. Дори и в състояние на равновесие на икономиката, работниците, неудовлетворени от заплатата си, ще използват лодка и ще се преместят на друг остров - това означава доброволна безработица по време на търсенето.

Основното откритие в тези модели е потенциалната загуба на равновесие и ефектите му върху икономиката. Грешките в очакването на размера на заплатите за труд ще нарушат равнището на безработицата. В модела на Кейнс за „оборот на труда", фирмите, преценявайки размера на следващата работна заплата, която ще изплатят, могат да подценят заплатите, които другите фирми изплащат, т.е. действителното заплащане надминава очакваното, което насърчава фирмите да плащат по-малко и да назначават повече хора. В „островния" модел средните заплати надминават това, което работниците очакват, надценяването приканва някои работници да изберат назначението за сметка на продължаване на търсенето и така безработицата отново пада.

Отговорът на „пъзела на Кейнс", който Фелпс дава, е недоловимото повишение в ефективното търсене, което повишава средната работна заплата и ценовото равнище, ще намали безработицата, ако средната фирма (или остров) не знае или не може да си представи, че съвкупната цена и равнище на заплатите са нараснали толкова много или повече, отколкото при нея - т.е. действителната цена или инфлацията на труда превишават очакваното. Свързаните с това надценени заплати, които фирмите изплащат, могат да доведат до продължителна депресия. (Надценени за фирмите, но не и за работниците, които в същност получават по-нисък разполагаем доход).

През деветдесетте години Фелпс посвещава изследванията си на природата на капитализма, като обръща внимание на европейските държави в преход към капитализъм и структурните промени, които трябва да претърпят.