Не е трудно да бъдем песимисти за бъдещето на европейския бизнес. В сравнение с невероятната сила на американската икономика и мощният скок на азиатските тигри, Европа остава малко на заден план, като място където се произвеждат луксозни стоки, хубава храна и отлично вино. За съжаление, остарелите технологии в индустрията, както и старите начини на управление, дърпат доста европейското развитие.

Америка се наслаждава на огромни преимущества в сравнение с Европа. Тя е огромна страна с преобладаващо младо население, истински единен пазар, който непрекъснато расте заради положителния прираст на населението. Америка е световната икономическа супер-сила с много по-голяма производителност от конкурентите си (въпреки че производителността нарастваше с по-бавни темпове от европейската през изминалата година). В САЩ са най-добрите висши учебни заведения в света, които работят в много тесни връзки с бизнеса.

Американци не само са спечелили повече нобелови награди от всеки друг, но те са и нацията превърнала най-много научни проекти в супер печеливши бизнес начинания. Много от тези фирми в момента са световни гиганти, дърпащи икономиката на страната.

Икономическият ръст на САЩ се движи средно около 2.5%от 2001 г. насам, което показва динамичността на бизнес културата в страната. За същия период в Европа, БВП едва успява да задържи средното ниво от 1.5%, въпреки че се забелязва ускоряване на развитието в последно време. Слабият икономически ръст на Европа често се свързва с лошия бизнес климат на континента. Тежкото трудово законодателство и силните профсъюзи пречат изключително много на бизнеса да се освободи от неподходящите си служители и веднага да ги замени с по-добри. Пазарите в Европа не са толкова конкурентоспособни като тези в САЩ, а идеята за единен и свободен пазар особено в банковия и сектора на услугите е все още мит.

Корпоративното управление в Европа също е несигурно: Прозрачно и от световен клас във Великобритания, но често без логика в континенталната Европа. В Германия работниците си имат представители в борда на директорите, а във Франция дори в малките фирми си има работнически обединения, които често правят работата на мениджърите непосилна.

Освен всичко друго, европейските правителства много обичат да се бъркат в работата на частния бизнес. Французите дори си изготвиха специален списък с ключови индустрии (включително казина), които не могат да бъдат купувани от чужди инвеститори. Дори Испания с новата си „англо-саксонска" бизнес култура се опита да спре германските инвеститори от придобиване на голяма електрическа компания. Опитите на Telecom Italia да продаде бизнеса си с мобилна комуникация се превърна в силно-политизиран проблем.

Много от европейските политици се страхуват от глобализацията и икономическия подем на Китай и Индия. Франция гласува против европейската конституция през 2005 г., тъй като прокарва анти-глобализационна политика, която често е обвинявана за високата безработица в страната.

Определено страните в Азия се справят доста по-добре от Европа в последните години. Япония вече има заводи за производство на автомобили във Франция, Чехия и Великобритания, а вносът на южно-корейски автомобили подбива пазарите на Рено и Пежо-Ситроен груп. Индийската компания Tata също се готви за мащабно навлизане на пазара в Източна Европа.

Въпреки че европейският бизнес е принуден да се развива в трудна политическа, икономическа и социална обстановка, не можем да не отчетем, че именно в Стария континент се намират едни от най-големите имена в световния бизнес. Според анализаторите, в момента на територията на Европа се намират 29% от световните топ 2,000 компании, което е в съзвучие с реализираните от ЕС 30% от световния БВП.

Британските компании бяха пионери в голбализацията, може би заради отворената англо-саксонска бизнес култура и финансова система в страната. Наскоро британската петролна компания BP изкупи няколко нефтени компании в САЩ, като по този начин разпали нова вълна на сливания и поглъщания на компании в петролния сектор както в САЩ, така и в Европа. Изглежда обаче, че Великобритания е по-близко до европейските си братовчеди, отколкото до свободния американски дух и бизнес модел.

През последните няколко години, страните от континентална Европа започнаха постепенно да загърбват старите си привички в корпоративния сектор и започнаха да прилагат ноу-хау от англо-саксонската система на управление. Джеф Имелт, който наследи Джак Уелч на кормилото в General Electric е бил потресен от огромното подобряване в работата на европейските мениджъри през последните години. Както отбелязва в едно от изказванията си, европейският бизнес започва все повече да се открива пред света.

Две много влиятелни тенденции са в сила в европейския бизнес модел. Едната е структурните промени, които в момента се прилагат в Германия. След години на застой, най-голямата европейска икономика започва да усеща първите позитивни въздействия от реформите.

Втората тенденция е свързана с бурното развитие във финансовата сфера. Това е факт едва от няколко години, но частният капитал вече е инвестирал над €173 млрд. в европейски компании.

Този доклад има за цел да повдигне въпроса как европейските компании, големи и малки, се справят със световната конкуренция и за бурното преструктуриране и развитие на бизнеса в Европа от последните години.