През 2014 г., 56.7% от домакинствата в България притежават достъп до интернет в домовете си, сочи проучване на НСИ. Спрямо предходната година е отбелязан растеж от 3.0%.

Приблизително същото е увеличението на относителния дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (2.9 процентни пункта), като делът достига до 56.5% за 2014 г., или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка.

През 2014 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет - 63.4%, е Югозападният район, към който принадлежи и столицата. След него се нареждат Северният централен и Южният централен район, съответно с 59.6 и 54.2%. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където 43.8% от тях имат достъп до интернет.

През 2014 г. 53.7% от населението на възраст от  16 до 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Спрямо предходната година е отчетен ръст от 2.5%, а в сравнение с 2010 г. ръстът е от 12.1% процентни пункта.

Данните от изследванията показват, че най-активни потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години, като през 2014 г. 83.1% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 54.7 и 52.6%.

Значителни различия се наблюдават при редовно използващите по образование. Докато 86.3% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то при тези с основно и по-ниско, процентът е едва 23.4%.

През 2014 г. 50.8% от регулярните интернет потребители използват мобилно устройство за достъп до интернет извън дома и работното място, чрез мобилните телефонни мрежи или публичен WiFi достъп. От тях 84.3% достъпват мрежата чрез мобилен телефон , 56.4% - чрез портативен компютър , и 6.0% - чрез друго мобилно устройство за достъп до интернет.

През 2014 г. регулярните интернет потребители използват най-често мрежата с цел комуникация. 95.7% от тях посочват, че използват интернет за изпращане/получаване на е-поща, разговори или видео-разговори (чрез приложения за комуникация като Viber, Skype и др.) или за участие в социални мрежи (Фейсбук, Туитър и др.).

За достъп до информация (четене на онлайн вестници, новини или намиране на информация за стоки и услуги) от удобствата на глобалната мрежа се възползват 87.8% от лицата. Следва делът на използващите интернет за забавление (слушане на радио, играене на игри, изтегляне на снимки, филми или музика и др.) - 63.9%, и за творчество (качване на собствено съдържание като текст, музика, видео в сайтове за споделяне или създаване на уебстраници, блогове и др.) - 36.6%.
Едва 3.5% от лицата, регулярно ползващи интернет, се възползват от е-здравеопазването (записване на час при практикуващ лекар, болница и др.). За други онлайн услуги, свързани с резервации при пътувания, продажба на стоки или услуги, интернет банкиране, мрежата използват 29.5% от лицата.

Най-често потребителите на интернет изпозват уеб пространството за съхранение или споделяне на следните файлове: снимки (94.8%); текст, електронни таблици или електронни презентации (69.4%) и музика (65.4%). Видео (вкл. филми, телевизионни програми) в облака съхраняват 51.7% от лицата, ползващи тези услуги, електронни книги или списания - 33.3%, и друг вид данни - 23.5%.

Редовните потребители на интернет продължават да го използват предимно за безплатни облачни услуги, като през 2014 г. едва 11.5% от потребителите на тези услуги са заплатили за тях.

Най-често срещаният проблем, посочен от 59.5% от потребителите на облачни услуги, е ниската скорост при достъп или ползване. 33.1% от потребителите са имали технически проблем със сървъра (напр. недостъпност на услугата), а 29.3% - с несъвместимостта между различни устройства или файлови формати. Разкриването на данни от трети страни поради проблеми със сигурността или пробив в системата е било посочено като проблем от най-малък брой потребители на облачни услуги - 7.8%.

25.4% от лицата, използвали складово пространство в интернет или услуга за споделяне, не са срещнали никакви проблеми.

От регулярните потребители в интернет, които не използват облачните услуги, 74.2% не знаят за тяхното съществуване. Останалите, които знаят за съществуването им, но не ги използват, посочват различни причини за това. Най-често те предпочитат да съхраняват файлове на лични устройства, електронна поща или не съхраняват файлове (54.4%), а 53.6% използват друг начин за споделяне на файлове или не споделят файлове онлайн с други лица.

Използване на интернет от лицата за взаимодействие с обществени институции

През 2014 г. 21.0% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация и местното самоуправление. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация (19.5%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (13.5%) и изпратилите попълнени формуляри (7.4%) през последните дванадесет месеца.

Жените са по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация - съответно 22.1 и 19.9%.

Електронна търговия

Данните от изследването за използването на ИКТ от домакинствата и лицата за 2014 г. показват, че постепенно се увеличава делът на хората, които пазаруват за лични (неслужебни) нужди онлайн - 16.6% от лицата на възраст 16 - 74 навършени години са направили онлайн покупки през последните дванадесет месеца, което е с 4.5 процентни пункта повече спрямо предходната година.

През 2014 г. мъжете са били по-активни в онлайн пазаруването от жените - съответно 17.2 и 16.0%.

Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки, като 72.5% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули. На следващо място е закупуването на стоки за дома (31.3%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (28.0%).

Най-често лицата използват офлайн метод за плащане на поръчаните през интернет стоки или услуги - през 2014 година 60.2% от тях са заплатили без използването на интернет (в брой, чрез обикновен банков превод, пощенски запис и др.).
През интернет чрез кредитна или дебитна карта  са платили 33.4% от пазарувалите онлайн. Следва делът на платилите през интернет чрез предплатена сметка или сайт за разплащане (ePay, PayPal и др.)  - 23.7% и на тези - чрез интернет банкиране (7.9%).