„Правителственото решение на проблема обикновено е по-лошо от самия проблем."

Милтън Фридман

След началото на „Голямата депресия" (30-те години на XX век) в САЩ, правителството започва дългогодишна държавна програма за подпомагане излизането от кризата и повишаване социалния статус на населението. Тя остава в историята като „Новият курс" (The New Deal).

Първоначално, този период се свързва с гигантско раздуване на държавната администрация. След това, с помощта на армия от чиновници, президентската администрация започва опити да възстанови всички социални сфери в държавата. Тогава на власт е президентът Франклин Рузвелт, а неговите критици сред които е и Фридман, го обвиняват в прекомерно харчене на държавни пари за издръжка на мини-агенции, които няколко години по-късно прекратяват дейността си.

По време на пътуванията си в САЩ и Великобритания, Милтън Фридман отбелязва, че въпреки добрите намерения на големия брой държавни програми през 30-те години, почти всички са имали изключително вредни странични ефекти. Според Фридман, един от най-големите проблеми на „държавната помощ" е отнемането на голяма част от свободата на избора на американските граждани и лишаването им от достойнството да ръководят сами живота си.

Това е така, тъй като бюрокрацията става толкова тежка в този период, че обикновените граждани са поставени в незавидното положение да се молят и кланят на всемогъщите чиновници, от които са зависели. Тъй като човешката природа е устроена така, че да харчи чуждите пари много по-нерационално от своите собствени, корупцията, кражбите и личното облагодетелстване са придобили застрашителни мащаби в САЩ през 30-те години на миналия век.

В допълнение, Фридман отбелязва, че социалните програми постепенно са ставали неизменни в живота на американците, тъй като колкото повече се осланяли на тяхната помощ, толкова повече хората губели инициативността и предприемаческия си дух. Всъщност по това време, много американци предпочели да спрат да се трудятм като се водели безработни, за да получават помощи. Тази практика е била изключително пагубна, а по този начин държавата допринесла за резкия спад в трудовия морал на нацията.

Милтън Фридман предлага в книгата си по-рационално решение от страна на държавата. То се нарича отрицателен данък върху доходите на населението. Според него, държавата ще плаща определена финансова помощ на хората, които работят и създават работни места, а колкото по-високи стават доходите им, толкова по-малко държавна помощ ще получават. Така малко по-малко, хем ще бъдат подпомагани изпадналите в бедност американци, хем ще се насърчава трудолюбието и желанието сами да си помагат в условия на кризи.

Следва Глава V - "Създадени равни"