След 1 януари пазарът на зърното коренно ще се промени, заяви днес председателят на Асоциацията на търговците на зърно Радослав Козаров, веднага след заседанието на Консултативния съвет по зърното.

По думите му след приемът ни в ЕС значението на думите "внос" и "износ" ще се промени, тъй като българският пазар на зърно ще стане част от вътрешния европейски пазар, в който цените на зърното зависят от качеството.

"Ние произвеждаме много добро фуражно зърно и хлебно зърно с недобро качество", каза Козаров.

Това била една от причините да не изнасяме големи количества хлебно зърно. Козаров заяви, че от България пшеница се изнася единствено, когато цената е много ниска, което привлича купувачи от чужбина.

Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, коментира, че не бива да се приема трагично положението, ако българските хлебопроизводители предпочетат да внасят пшеница.

При вътрешна цена 250 лева за тон, било нормално да се внесе пшеница на по-ниска цена, смята той.

По думите му внос е възможен от Румъния и Унгария. Попов добави, че това няма да промени коренно пазара.

Хлебопроизводството е най-жестокият по отношение на конкуренцията бранш, като цената на крайния продукт се формира от различни фактори - един, от които е цената на пшеницата, допълни Попов. 

Стелиян Стоянов, председател на Асоциацията на българските зърнопроизводители, защити качеството на българската пшеница като много добро.

Той коментира, че през 2006 година са вложени най-много средства в зърнопроизводството в България в сравнение с която и да е предходна година.

Все още не се знае какво ще бъде съфинансирането на зърнопроизводството от държавата. Поставен е въпросът за компенсаторни мерки при бедствия и аварии, които унищожат или силно повредят реколтата.