„"Нармагът" на ГЕРБ отваря с БДЖ", пише в. "Сега"
Година след като приватизацията замръзна, а в Сребърния фонд не влязоха почти никакви приходи, държавата планира отново да се върне към продажбата на паразитиращи държавни предприятия. Трупащи дългове за милиони, те носят единствено нови и нови загуби. В България все още има 249 предприятия с държавно участие между 50 и 100%. От тях 147 са губещи, а само 92 излизат на някаква печалба. Нещо повече - държавните фирми дължат на партньори близо 10 милиарда лева, но не фалират.

Как при това обезкървяване те продължават да живеят? Дружествата се въртят в омагьосан кръг, в който непрекъснато избива социално недоволство заради липса на пари, служителите им ги крадат, а управлението често се свежда до назначаването на ръководни постове на верни партийци. И никой - нито Тройната коалиция, ГЕРБ или кабинета "Орешарски" не разбра, че да управляваш фирма с хиляди служители и милионен оборот, не е като да си въртял семейната бакалия или счетоводството в районния партиен клуб. А когато стане въпрос за съкращения или друг вид оздравяване, започват протести. Колкото до Сребърния фонд, създаден от социалния министър на БСП Емилия Масларова през 2007 г., там не влиза почти нищо. По закон в него, освен приходите от концесии, бюджетен излишък и др., трябва да влизат и 90% от приходите от раздържавяване, за да се гарантират парите за старост на бъдещите пенсионери. Но уви - без продажби, няма и пари за пенсии.
Прочети още от в. "Сега"

"Прокуратурата отказа да разследва Делян Пеевски и Ирена Кръстева", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува досъдебно производство срещу депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева по сигнала, който неформалното сдружение "Протестна мрежа" подаде преди десет месеца до главния прокурор Сотир Цацаров. Това става ясно от постановление на наблюдаващия проверката прокурор Боряна Бецова, с което "Капитал" се запозна.
В края на миналия февруари активистите на сдружението подадоха сигнал до Сотир Цацаров срещу банкера Цветан Василев, депутата от ДПС Делян Пеевски, издателя Ирена Кръстева и лидера на ББЦ Николай Бареков. Още в първите месеци стана ясно, че държавното обвинение е "разделило" сигнала и работи само в частта срещу банкера Цветан Василев - действие, което съвпадна с раздора в отношенията му с Делян Пеевски, чиито апогей беше поставянето на КТБ под особен надзор.
Прокуратурата напоително даваше информация за разследването срещу банкера, но нито веднъж официално не съобщи за това как се развива проверката срещу Ирена Кръстева, Делян Пеевски и Николай Бареков.
Ходът на СГП e повече от очакван. Ключовата структура в държавното обвинение се ръководи от свързания с ДПС прокурор Христо Динев (неговата съпруга е бивш съветник на депутата от партията Четин Казак). След назначаването на Динев на поста в началото на миналата година СГП повече от всякога започна да се поставя в услуга на Делян Пеевски. Най-яркият пример за това беше и образуваното там досъдебно производство за "убийството" на Пеевски, по което прокуратурата задържа и обвини незаконно трима човека.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"България екстрадира френски терорист" четем на първа страница във в. "Монитор"
Разследван за тероризъм френски гражданин от хаитянски произход ще бъде екстрадиран от България. Според неофициални данни мъжът е сподвижник на братята Куаши, извършили атентата във френското издание „Шарли ебдо", при който загинаха 12 души. Все още обаче не е ясно дали задържаният чужденец е участвал в подготовката на стрелбата, тъй като е бил арестуван у нас седмица преди кръвопролитията в Париж.
28-годишният Фриц-Жули Жоакен, който е с постоянен адрес във френската столица, е бил задържан у нас на 1 януари 2015 г. на граничния пункт "Капитан Андреево" при опит да премине в Турция заедно с 3-годишния си син.
Арестът е по европейска заповед за задържане, издадена от Франция.
Французинът пътувал заедно със своя интимна приятелка и обяснил на българските граничари, че заминава на 10-дневна екскурзия в Турция.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Германците работят пет пъти повече от нас и затова ръководят Европа", пише в. „24 часа"
Със социолога Кънчо Стойчев разговаря Генка Маркова
- Какво се случва напоследък в Париж и в света - сблъсък на цивилизациите ли е това, г-н Стойчев?
- Зависи от гледната точка. При желязната завеса помним, че едно и също от едната страна наричахме шпиони, а от другата - разузнавачи. Чуждите сега определяме като терористи, а нашите - като революционери, умни, красиви и т.н. Лицемерието е определящо подобен начин на мислене и нашите проблеми, проблемите на Запада, към който принадлежим, във висша степен произтичат от лицемерие, което се опитва да прикрие в крайна сметка материални инстинкти. Универсални права на човека може да има само в свят, в който има универсални правила. А ние не живеем в такъв свят.
Ние живеем в свят, в който страни с над един милиард население третират жената като домашно животно, но заради споменатия златен телец ние сме в стратегическо партньорство с подобни страни. Живеем в свят, в който социалната сегрегация достига върхове, при това възпявана. Помислете само - та нашата братска Европа нас, българите, ни сегрегира и се държи гаменски високомерно и назидателно, все едно че Жан Жак Русо и Волтер още не са родени.
Прочети още от в. „24 часа"

"Време за приватизация" е заглавиe от в. "Труд"
абранителният списък трябва да се преразгледа
След няколко години на застой, почти тотален отказ от приватизация и дори идеи за национализация на фирми като „Рамотекс" и „Химко", продажбата на някои държавни активи се е превърнала в приоритет за новия министър на икономиката.
Когато се говори за приватизация, обикновено изскачат два аргумента против. Първият е, че държавата „вече няма какво да приватизира", а вторият е, че държавните активи се обезценяват след 2008 г., което прави продажбата им неатрактивна. На пръв поглед това звучи логично, но ако човек се замисли, ще осъзнае, че аргументите са безпочвени.
Към края на 2012 г. приватизираните държавни активи представляват малко над 2/3 от балансовата стойност на всички активи на държавните компании, което означава, че има още много за приватизиране. В периода 2000-2012 г. са приватизирани 19,4% от държавните активи, което означава, че раздържавяването на оставащите малко над 33% не е малък дял и едва ли ще стане бързо и лесно.
Прочети още от в. "Труд"

"Общините се вдигат на протест заради спрените от БДЖ влакове" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Решението на БДЖ да спре 38 влака, а други десет маршрута да бъдат съкратени, рязко вдигна общественото недоволство в засегнатите общини. Допълнително напрежение внесе и фактът, че решението бе взето почти инкогнито на 23 декември, конкретните линии бяха обявени едва на 9 януари, а спирането на влаковете стана на 12 януари. Така хората и общините не бяха предупреди в разумен срок, за да могат да осигурят алтернативен транспорт. В някои от случаите влакът е единственият обществен транспорт до съответното населено място. Ползват го работници и ученици, за да стигнат до по-големите градове. Затова във всички засегнати общини вече вървят подписки срещу решението. Готвят се и национални протести за 17 януари.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Има риск от нова финансова криза", четем във в. "Стандарт"
Обстановката на световните финансови и стокови пазари става все по-трудна за разгадаване. Акциите в САЩ и Европа се търгуват близо до историческите и многогодишните си максимуми. Основните лихви на големите централни банки остават на рекордно ниски нива. Това води до ниски лихви по депозитите, кредитите и нивата, при които се емитира дълг.
Перспективата е да останат такива за дълъг период от време, поне за Европейската, Английската и Японската централна банка. Докато заради силното икономическо възстановяване в САЩ Федералната резервна система вече търси подходящия момент да започне повишение на основната си лихва. Заради ниските лихви в Европа и отрицателната лихва, при която търговските банки, част от еврозоната, депозират свободните си средства в ЕЦБ, над 15% от целия правителствен дълг на страни от еврозоната се търгуват на вторичния пазар с отрицателна доходност. Налице е страх от инвестиционна активност. Много инвеститори доброволно губят част от номиналната си инвестиция, притежавайки дълг с отрицателна доходност до падежа. Друго обяснение е, че са налице силни дефлационни очаквания.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Борисов обяви държавна намеса за няколко банки, Стоянова - само за ПИБ", пише в. "Капитал Daily"
Министър-председателят Бойко Борисов заяви в събота, че "подкрепяме други частни банки". Той говори в множествено число за втори път след свое интервю по време на служебния кабинет. "Първа инвестиционна банка в онези ужасни дни на криза, когато всички бяха в паника, беше спасена с държавни средства, които тя ще връща до края на 2015 година. Аз нямам информация да има други банки и смятам, че няма такива", каза пък в понеделник председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова.

От двете противоречащи си информации най-вероятно вярна е на Стоянова. Първо, държавна помощ за финансови институции може да има само ако тя бъде одобрена от Брюксел. Освен това нито представители на банковите среди, нито източници от управляващите (до които "Капитал Daily" се допита) знаят операцията да е направена или в процес на подготовка.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Бензинът под 1,90 лв. до дни", четем във в. "Монитор"
До дни се очаква някои бензиностанции да започнат да продават най-масовия бензин под 1,90 лв. за литър, прогнозираха участници на пазара на дребно. В момента най-ниската цена за А-95 е 1,92 лв. за литър, но вчера тя се предлагаше само на една от големите вериги у нас. Другите продаваха А-95 от 1,95 до 1,99 лв.
Това е второто поевтиняване на най-масовия бензин за броени дни, след като в петък цената му падна под 2 лева, заедно с тази на дизеловото гориво. От началото на годината пък цената му е паднала с 28 стотинки.
Спадът под 2 лева у нас стана факт, след като на международните пазари петролът (сорт „Брент") падна под психологическата граница от 50 долара за барел. Вчера цената на сорт „Брент" продължи низходящата тенденция, като потъна под 49 долара. Цената на февруарските фючърси за брента намаля с 1,33 долара до 48,78 долара за барел, а на американския суров петрол - с $1,20 до 47,16 долара.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Збигнев Бжежински: САЩ вече не са хегемон" пише в. „Труд"
След Студената война светът постепенно се трансформираше от противопоставяне между две суперсили към нов по-сложен световен ред, пише Збигнев Бжежински в статия за японското издание "Никей".
През отминалата 2014 г. се случиха различни събития, които ознаменуваха края на периода, който настъпи след Студената война: нахлуването на Русия в Украйна и присъединяването на Крим, хаосът в Ирак и Сирия, укрепването на морското влияние на Китай. В съперничеството между Китай и САЩ има два важни факта, които го различават от конфликтите от времето на Студената война. Двете страни не акцентират върху идеологията и осъзнават необходимостта от взаимни компромиси.
Съществува мнението, че тъй като САЩ правят много мъгляви планове по отношение на Азия, това усилва напрежението между азиатските съюзници на Америка и Китай. Не мога да се съглася с това. Вашингтон ясно даде да се разбере, че ако държавите избегнат конфликта, то това ще бъде изгодно и за двете страни.
Началото на диалога между Китай и Индия, а също така между Китай и Япония показва, че Пекин осъзнава: предишните караници трябва да бъдат оставени в миналото, защото конфликтите не носят никакви дивиденти. Китай започна ясно да разбира, че САЩ не се опитват да го изолират. На Вашингтон също така му е изгодно да се избегне сблъсъка в Източна Азия, защото той самият може да пострада сериозно от него.
Прочети още от в. „Труд"