Неизвестен досега средновековен храм откриха на Трапезица археолозите ст.н.с. д-р Константин Тотев и Пламен Караилиев. За последните 100 години това е единствената новооткрита църква на Трапезица, тя е 19-та на историческия хълм, информира "Янтра днес".

Реликвена камера прави църквата уникална. В градежа на храмовата абсида археолозите се натъкнали на изключително рядка находка от Второто българско царство.

Във вградена правоъгълна камера с размери 10/25/20 см и дълбочина 30 см те намерили изцяло запазена стъклена чаша от литургичен съд, вероятно кандило и желязна дръжка от голям процесиен кръст.

Предполага се, че храмът е от XIV в. и се намира в северната част на крепостта Трапезица. Новият обект вече е обозначен под името "Църква № 19".

От постройката, изградена на калова спойка, са запазени най-вече основите, като североизточната част от абсидата е унищожена от иманярски сондаж. Храмът е с размери 11 на 5 м, като наосът и притворът са почти еднакви. В югоизточния ъгъл на абсидата е запазена малка част от стенописната украса.

Многобройни следи от фрески, свлечени направо на пръстта, открихме в южната и източната част на храма, допълва Константин Тотев от търновския филиал на НАИМ при БАН, който е ръководи проучванията в северния участък на крепостта.

Според него намерените реликви са били вградени при абсидата при строителството на храма. Стъкленицата е от цветно византийско стъкло с украса тип "таралеж". Вероятно кандилото е съдържало елей от кандилницата, горяла в гробницата на прочут светец или в църквата на Светия Гроб Господен в Йерусалим. Ако по време на разкопките не открием нови данни, тези реликви ще останат анонимни, каза археологът.

Обичаят да се поставят реликви в основите на християнските храмове е свързан с освещаването на всяка църква, разказва Тотев.

Подобен род реликвиарийни камери са известни още от VI-­VII в., главно в църквите на Източното Средиземноморие, в близост до Йерусалим. Такива реликвиарии от XIII в. на Балканите са открити под олтара на църквата "Св. Йоан Кръстител" в манастира Константин Липс в Константинопол и храма в Сопочани, Сърбия.

В България е известна само една такава ниша, вдълбана върху мраморна колона в Кръглата църква в Симеоновата столица Велики Преслав.

Събирането на мощи и реликви става важна политическа доктрина за българските царе в началото на XIII в., разказва археологът. Без съмнение тя е свързана с утвърждаването на репутацията на новата столица Търново като място, където са съсредоточени мощите на известни светци.