Миналата пролет, канадската компания Canada Southern Petroleum, която притежава доста сериозни петролни резерви зад Арктическия кръг, получи предложение за покупка на всичките си акции на цена от $7.50 за единица. Тогава това беше с 60% над стойността им, а четири месеца по-късно компанията беше купена за $13.10 на акция.

Докато част от цялата еуфория беше заради притежаването на лиценз от канадската компания за разработване на петролните шисти в провинция Алберта, останалата част остана някак скрита за общата публика. Голямата новина в случая беше свързана с позициите на петролната компания в арктическия кръг, където се предполага, че е последното място на земята с неразработени газови и петролни находища.

Полярната шапка едва ли ще остане дълго време неразработена, тъй като големите корпорации и няколко правителства вече се състезават, кой първи ще „бие" сондата в дебелия лед. За момента обаче тежи въпроса, коя държава с какви права се ползва върху находищата и как да се изпомпват ресурсите от недрата на земята без да се нанесат негативни последици на околната среда.

Трудно е да се каже в момента, колко точно петрол и газ има под арктическия лед.

Според някои проучвания на Американския геоложки институт, около 25% от всички неразработени находища се намират във вечно скованата от лед Арктика. Процентът може да се окаже дори още по-фрапиращ, тъй като докладът не е взел предвид непроучените територии, каквито са повечето зад полярния кръг.

Според някои петролни анализатори, има огромна възможност Арктика да се окаже новото първокласно петролно поле, каквото в момента е Северно море. Ново такова поле ще е нужно на света, тъй като скоро суровината от сегашните залежи ще се изчерпат, а потреблението на горива ще се повиши с над 50% през следващите 25 години. Това е един от факторите останали в сянка, които накараха цената на „черното злато" да се утрои от 2002 г. до сега.

Именно това безумно търсене на петрол и не по-безумната му цена, накара мега компании като Royal Dutch Shell, ExxonMobil, Chevron и ConocoPhillips  да се отправят към нови непокътнати територии.

British Petroleum, които в момента работят в Аляска с най-голямото поле в САЩ Пръдхоу Бей, са подписали контракт за 17 млрд. долара с Русия за проучвателни дейности. Statoil, която е най-голямата държавна петролна компания в Норвегия, се смята, че притежава най-добрите специалисти в изследването на петрол в полярни условия. Именно Statoil ще бъдат едни от основните „играчи" в предстоящото изследване на предполагаемите залежи на север от Норвегия в Баренцово море.

Да се достигне до петрол там няма да е никак лесно, като големите проблеми започват още преди сондите да са започнали да копаят. За разлика от Антарктика, чиято територия се поделя между всички страни на света, няма подобно споразумение за Арктика. Така че, започваме с въпроса, кой и къде има право да копае и през чий териториални води ще се изнася продукцията? За момента няма човек или организация, която да се наеме да отговори.

Няколкото държави, които имат непосредствена граница с Арктика, имат подписано споразумение, което им дава неограничени права за работа във водите, които се простират на 200 мили от бреговете им. В това споразумение може лесно да се добави анекс, който да даде право на страните да извършват всякаква дейност и отвъд тези 200 мили.

Робърт Коръл, който е член на много-правителственият форум за Арктика е споделил, че Русия просто е „теглила" чертата от една точка на територията си до друга, като тази линия минава през Северния полюс. Това действие практически дава неограничени права на Русия над половината от Арктическата окръжност.

Според официално лице от правителството на Руската страна, територията не е чак толкова голямо, колкото се представя, но все пак е вярно, че е отвъд границите на 200-милната договорена в споразумението граница. От Русия са обвинили Дания, Канада и Норвегия, че също са започнали работни дейности отвъд 200-те мили, като съвсем скоро се очаква и САЩ да се включи.

Много от заинтересованите лица предполагат, че останалите държави, които нямат нищо общо с Арктика, ще подкрепят евентуален проект на ООН за разделение на арктическата територия по модела на Антарктика.

Дори и да стане ясно, кой, какво и къде ще копае, идва не по-малкия проблем със самата изкопна дейност. Ледената шапка в Арктика е от 3 до 10 м. дебела и непрекъснато се движи, което представлява огромен риск за корабите и платформите. Единственото решение е да се подсилят танкерите и да се използва специална стомана, тъй като обикновената е прекалено крехка при отрицателни температури.

Дори подсилените танкери и петролни кладенци не е сигурно, че ще устоят на разрушителната сила на ледовете, като защитниците на околната среда се опасяват от огромни проблеми с разпиляване на петрол във водите. Според тях нуждата на човечеството от енергия няма да се задоволи от нови петролни кладенци, а по-скоро от търсене на алтернативни източници за набавяне на тази енергия.