Американската валута се понижи спрямо 16 от най-активно търгуваните валути с изключение на йената, след като гуверньорът на Фед Рендал Кроснер (Randall Kroszner) каза, че условията за получателите на вторични ипотеки могта да се влошат.
Продължаващата кредитна криза и липсата на доверие към американския финансов сектор повишават страховете за здравето на по-широки сфери на американската икономика, твърди валутен стратег, работещ за ABN Amro в Сидни. Според него, позитивната перспектива за долара продължава да изглежда доста спорна.
Зелената валута падна до вечни дъна от $1.4531 за евро, рано сутринта в Лондон се търгуваше за $1.4521, късно вчера курсът в Ню Йорк бе $1.4469. Предсказанията виждат евро до края на годината да струва $1.48 долара, а може би и $1.50, пише Bloomberg.
Спрямо австралийския долар, доларът на САЩ падна до 92.54 U.S. цента, спрямо новозелнадския долар понижението е от 76.98 цента на 77.28. Спрямо паунда американският долар се търгува за $2.0875, близо до 26-годишното дъно от $2.0897. Доларът сега струва 114.71 йени спрямо вчерашните 114.55 йени.
Кроснер каза вчера на конференция във Вашингтон, че условията за вторичните заемополучатели могат да се влошат, преди хората да си стъпят на краката. Търсенето на доларови активи рязко спада заради ръста на кредитите, отпуснати на длъжници с ненадеждна кредитна история. Новото е, че според CNBC втората в САЩ компания за ценни книжа Morgan Stanley също ще зачеркне $3 млрд. заради срива на кредитния пазар.
Йената падна спрямо 16те основни валути, след като покачването цените на акциите в Азия възобнови търсенето от страна на инвеститорите на по-лихвоносни активи, финансирани от кредити в Япония, където основната лихва е 0.5%.
Покачането на акциите кара играчите със спекулативна ориентация да купуват, обяснява валутен мениджър в Токио: „Тези инвеститори имат много пари и възобновяват апетита си към риск". Предвиждането на специалиста е за падане на йената спрямо евро на 166.80, сега разменният курс е 166.33.
Американските Трежъри бонове предлагат най-ниските лихви от дълговите правителствени книжа на G7 след Япония, след като Фед за втори път за годината намали лихвения процент и така прати долара по-ниско от останалите 16 най-търгувани валути.
Изгледите Фед да намалява лихвата още повече означават още загуби на стойност за долара, тъй като инвеститорите ще се ориентират към по-лихвоносни валути, считат от BNP Paribas.
„Хората вече не виждат в долара високолихвена валута", счита валутен стратег в Хонконг. „Те предпочитат да се ориентират към други валути, където икономическите фундаменти са по-добри и където могат да получат по-висока лихва".
Според Дейвид Розенберг, главен икономист за Северна Америка на Merrill Lynch, падането на стойността на долара не е причина за паника, защото е „част от глобален процес на ребалансиране". Днес доларът не е по-евтин от 1997 - „ние не си спомняме това, бидейки в особен времеви период от типа на Армагедон".
Спекулациите, че ЕЦБ и Жан-Клод Трише могат да повишат лихвите в Еврозоната за да укротят инфлацията могат да изстрелят още нагоре европейската валута. Но това надали ще стане тъкмо на заседанието на 8ми ноември, сочи изследване на Bloomberg. Откакто ЕЦБ започна да повишава лихвите през декември 2005, евро поскъпна с 23%.
„Парите ще продължат да текат към евро", показва погледът на специалистите от Токио. „ЕЦБ може да иска да запази опцията за покачване на лихвите". Така че прогнозата за $1.50 за евро до края на годината изглежда напълно вероятна.