Първанов скастри кабинета за САПАРД,  пише "Стандарт"


Поисках от кабинета сериозен анализ и доклад след спирането на парите по програма САПАРД, съобщи президентът Георги Първанов. Не бива да се сърдим. Тук става дума за партньорство и за гаранциите, които сме обещали и трябва да дадем, че парите на европейските данъкоплатци няма да бъдат харчени безразборно, обясни президентът. Той поискал и идеи как в ускорен срок да се справим със ситуацията и да си върнем доверието на Брюксел. Става дума за много тревожни сигнали и в никакъв случай кабинетът и министрите, към които са критиките, не бива да ги подценяват, каза още Първанов.

Бизнесмен изчезнал безследно, съобщава "Труд"

Шефът на "Гранити" ООД, една от най-големите фирми за доставка на строителни материали в Бургаско - инж. Стоян Стоянов, изчезна безследно в четвъртък вечерта. Полицията и прокуратурата в морския град са вдигнати по тревога. Работи се по версия за отвличане, научи "Труд".
36-годишният предприемач е бил видян за последно около 19,30 ч на 6 март. На тръгване от офиса на "Гранити" в квартал "Меден рудник" позвънил на приятелката си Мария. Казал й, че се прибира след тежка бизнессреща с турски партньори, с които уговаряли строеж на бетонов възел. По-късно паркирал колата си "Лексус" в подземния гараж на кооперацията на бул. "Стефан Стамболов", в която е домът му. И оттогава е в неизвестност.

Вършещ предлага забавачка за София,  информира "24 часа"

Столичани, ангажирани с бизнес, могат да запишат децата си на седмична детска градина недалеч от Вършец.
Нестандартната оферта отправи кметицата на курорта Боряна Бончева към колегата си Бойко Борисов. Тя пресметнала, че опустялата детска градина в съседното с. Спанчевци поемала стотина деца. В момента сградата се ремонтирала със средства по програма "Образование".

ГЕРБ изпъди осмина свои, отбелязва "Труд"

Чистка на ГЕРБ-ерски координатори заради слаби резултати на местните избори през 2006 г., липса на инициативност и авторитет в структурите, "коалиционни заигравки" без разрешение и дори заради установена принадлежност към Държавна сигурност е започнал председателят на партията Цветан Цветанов. От пет седмици той обикаля страната, за да инспектира общинските и областни организации, като целта на посещенията му била да вкара в "бойна" готовност членската маса за парламентарния вот догодина.
Осмина общински координатори са казали "сбогом", разказаха членове от централното ръководство на партията. От местните ръководства изхвърчали и хора, които вече почнали да редят депутатски листи.
"Някои си мислят, че след като са координатори на ГЕРБ, имат права. Нямат - носят само отговорности и задължения", предупреди партийните си наместници лидерът Бойко Борисов още преди година.

12 000 евро за хотелска стая, посочва  "Стандарт"

Два месеца преди старта на туристическия сезон в Слънчев бряг започна разпродажба на хотелски стаи. За 12 000 евро човек може да си купи 24 кв. м жилищна площ, заедно с обзавеждането. Офертата е на хотел "Парк". Там се предлага и пакет от две стаи за 30 500 евро. Добре познатият от социалистическото ни минало "Еделвайс" пък пусна обяви за апартаменти. 46 кв. м вървят по 30 хиляди евро.
Непретенциозните клиенти могат да избират от по-овехтелите стаи на общежитие "Строител", които досега се използваха предимно от работещите в курорта. Цената им е 25 000 лева.

50% по-скъпи храни носим в кошницата, пише "24 часа"

С 50% повече пари оставяме в магазините за 10 основни храни този март спрямо миналата година.
В примерната кошница влизат хляб "Добруджа", краве сирене, кашкавал "Витоша", свински бут, замразено пиле, кисело мляко, яйце, ориз, боб, олио.
Ако преди година общо за по 1 кг или бройка от тези стоки сме харчили 27,23 лв., то сега вече необходимата сума е 40,41 лв.

Къде отидоха 1.4 милиарда от излишъка, пише в. Капитал

В края на миналата година от името на всеки работещ държавата похарчи средно по 600 лв. Това са пари от излишъка в бюджета - общо 1.4 млрд. лева. И ако в повечето семейства могат да кажат за какво са плащали, дори по време на Коледните празници, за правителството детайлните отчети, изглежда, не са толкова важни. Два месеца по-късно за разпределението на парите има един списък от министерства и агенции и непълно тесте справки с объркана и трудно подлежаща на анализ информация за суми, фирми и дейности.

В бюджета по принцип би трябвало да се отразяват приоритетите на политиката, но със спешно раздадените милиард и половина в края на годината това далеч не е така. Според справките, които "Капитал" опита да събере, най-висшата ценност, с една пета от похарчените от излишъка пари, е изграждането на пътищата (щеше да е добре, ако се виждаше и ако се спазваха законите за възлагане на поръчки). Други доста по-маловажни цели са се оказали попълването на държавния резерв с горива, ремонтът на държавните и общинските сгради и покупките на техника и оборудване (вижте таблицата). С около 1/10 са били субсидирани държавни предприятия, а останалите пари са се върнали в частния сектор към фирми доставчици и изпълнители. Изключение правят около 230 млн. лева, които кабинетът е отделил в Националния фонд за съфинансиране на европейски проекти.

А полунашега разпределението на излишъка издава нова коалиционна формула във властта - БСП и ДПС са паритетни партньори, а НДСВ просто допълва картината.

Как се харчат законно

1.4 млрд. лв. за 10 работни дни

е въпрос, който си задават мнозина. Не е лесно. Законът изисква за разходите над определен размер да се възлагат обществени поръчки - процедура, която в най-добрия случай отнема повече от месец.

"В предпоследния работен ден на 2007 г. получихме 2 млн. лв. по сметка на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК). Ние не сме ги искали. А и няма как законно да се усвоят за един ден. Затова на следващия ден ги върнахме", разказва Атанаска Бозова, изпълнителен директор на агенцията, попитана за какво са изразходвали отпуснатите им пари от излишъка. Подобен е случаят и с изпратеното по сметките на Агенцията за приватизация.

При големите бенефициенти обаче нещата не стоят така. Най-много средства от излишъка получи нашумелият напоследък фонд "Републиканска пътна инфраструктура" - 240 млн. лв. Там не е имало проблеми с "усвояването". Голяма част от средствата са дадени за забавени разплащания към фирми изпълнители, доколкото става известно не точно според реда "на чакащите".

Друга много голяма сума, 89 млн. лв., беше отделена за попълването на задължителните нефтени запаси. Оказа се, че агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е купила нефтопродукти за над 145 млн. лв. От регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП) става ясно, че държавният резерв е подписал три договора за покупката на общо 67 082 тона горива от "Лукойл България". Дали цялото количество е платено с парите от излишъка не е ясно. Компанията е избрана като доставчик на 21 декември, само седмица след като за покупката на горивата са обявени три обществени поръчки. Тъй като избраната процедура е договаряне без обявление, не става ясно дали е имало и други кандидати. От резерва не сметнаха за необходимо да обяснят как така са похарчили с 56 млн. лв. повече от отпуснатите им за горивата пари от бюджетния излишък. Отказаха и да съобщят цената, на която са купили горивата, въпреки че става въпрос за пари на данъкоплатците. От "Лукойл" също не дадоха информация. По отношение на самата процедура пък от резерва казаха, че покупката на горивата е станала чрез стоковата борса, а тези сделки "по смисъла на Закона за обществените поръчки са определени като процедура на договаряне без обявление".

Проверката на "Капитал" установи, че голяма част от отпуснатите допълнителни бюджети кредити са за разплащания на договори за доставка, сключени още в средата на годината (повече подробности кой колко пари получи - в графиката), или за предварителни плащания по проекти и договори, предвидени в бюджет 2008.

"Аз много се съмнявам, че чисто счетоводно, технологично е било възможно да се локализират толкова много съществуващи договори, да се сключат нови, да се извършат съответните плащания и да се спази законът. Със сигурност на много места е заобиколен законът, но това трябва да каже Министерството на финансите," казва Александър Божков, съпредседател на управителния съвет на Центъра за икономическо развитие.

Допълнителни съмнения върху безпристрастността при договарянето на поръчките хвърля фактът, че с известни изключения ведомствата не предоставиха информация на "Капитал" за имената на фирмите изпълнители.

И държавата "върти" бизнес

Странно на пръв поглед, но уж печеливша държавна компания като АЕЦ "Козлодуй" също се е наредила сред получателите на пари от излишъка. Според справката, която предоставиха от министерството на икономиката, на АЕЦ "Козлодуй" са преведени 29 млн. лв. С тях централата е покрила част от разходите си по извозване до Русия на отработило гориво от спрените в края на 2006 г. трети и четвърти блок. Харченето на бюджетни пари за АЕЦ "Козлодуй" беше обяснено с пропуски в нормативни решения, които не са дали възможност на централата да ползва средства от фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" (ИЯЕС), откъдето би трябвало да се вземат пари за целта. Сега съответната наредба е променена и фондът може да плаща на централата за тази дейност. Ще върне ли обаче АЕЦ "Козлодуй" похарчените пари от излишъка?

Други 69 млн. лв. са потънали в злополучната БДЖ и компанията за железопътна инфраструктура. Пари са получили и националните радио и телевизия, които и без това ежегодно получават значителна държавна субсидия, въпреки че печелят и от реклами. Според европейските регулации всички тези субсидии представляват държавна помощ и трябва да бъдат одобрени от Генерална дирекция "Конкуренция" към Европейската комисия. Смисълът е именно в това, финансирайки определени компании, държавата да не изкривява бизнес средата и да не нарушава конкуренцията. А в случая с БДЖ картината е класическа - публични средства потъват в губеща компания, при това без шанс да произведат някакъв смислен ефект.

Като слон в стъкларски магазин

Опитите да се установи какво се случи с милиарда от излишъка разкриват много пороци в начина, по който институциите боравят с бюджетни пари. Но за разлика от евросъюза, който замразява един по един фондовете, предназначени за България, българските данъкоплатци нямат такава власт.

Забавените разплащания показват сериозен проблем в бюджетното планиране, единодушни са икономистите. Това могат да потвърдят повечето фирми, които по различни поводи са имали бизнес с държавата. Част от проблема е, че ведомствата планират дейностите си непредпазливо и правят поръчки с ясното съзнание, че не им стигат парите и в края на годината ще има доплащане, смята Лъчезар Богданов от Industry Watch. Голяма част от проектите, които изпълняват отделните министерства, са дългосрочни и не могат да се реализират в рамките на една година. "При сегашния модел на планиране на разходите, когато започнеш нещо за 15 млн. лв., няма как да кажеш колко средства, в кои месеци, на коя година ще трябва да се дадат", казва Богданов. "Изисква се повече мислене и умение как да разпределиш средствата си по многогодишни проекти година по година."

Другият голям въпрос е за целесъобразността на направените разходи. "Никой досега не е направил опит да обоснове целесъобразността на гласуваните допълнителни бюджетни кредити и защо точно толкова пари са дадени на това ведомство, дали точно толкова са му трябвали, дали принципът не е бил на някаква друга основа - партийна, квотна, а не на реалните нужди на държавата", казва Божков. Правителството така и не обясни защо точно тези дейности са избрани да бъдат финансирани, нито пък какво налага отпускането на допълнителни бюджетни кредити на близо 30 ведомства и държавни предприятия, които си имат одобрени бюджети от началото на годината.

Според икономистите Министерството на финансите трябва да оказва натиск върху ведомствата да са по-прозрачни и по-коректно да планират разходите си през годината. "Държавата би трябвало да се интересува от ефективността от използването на тези пари, т.е. какво се е променило в резултат от допълнителните средства - кои пътни отсечки са построени точно с тези пари, ускорило ли се е въвеждането на тел. 112 с изсипаните допълнително 48 млн. лв. от излишъка и т.н.", смята Александър Божков. "Никой не задава тези въпроси. Нито министърът на финансите, нито премиерът, нито Народното събрание."

Още по-трудно е да се установи какво се е случило и със средствата, отпуснати на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити - общини, библиотеки, училища, болници, тъй като първостепенните разпоредители - ресорните министерства, не държат отчет за тях. Или поне така твърдят.

По-лошо от корупция

Естествени са подозренията, че в суматохата около похарчването на милиард и нещо част от парите са просто откраднати по трасето или разпределени към фирми от "партийните обръчи" (по Доган). Според Лъчезар Богданов дългосрочно проблемът е не толкова в корупцията, колкото в загубата на икономическа ефективност. Нерационалното харчене на пари от публичния сектор е вредно за цялата икономика заради пропуснати ползи и създаването на погрешни стимули.

Начинът да се преустанови порочната практика на безотчетно харчене на пари на данъкоплатците е да се въведе действащо програмно бюджетиране, каквото в момента практически няма. "Докато няма конкретни физически цели, които да бъдат измерими количествено, никой не може да каже къде и за какво отиват парите", казва Божков. "Ако повече дейности минат на делегирани бюджети по единен разходен стандарт, ще има стимули ведомствата да правят икономии, защото парите, които успеят да спестят, ще могат да бъдат прехвърлени в бюджета за следваща година. Тогава няма да се прави някоя безумно глупава обществена поръчка само за да се усвоят някакви средства", смята Лъчезар Богданов.