Международната организация по труда е анализирала ситуацията със спазването на трудовото право в 50 държави. В много случаи служителите работят извънредно. На опитите да се съкрати работния ден пречат работодателите и ниските заплати, които карат служителите да работят извънредно за повече пари. Работниците по-скоро не вярват във възможността да получат реална помощ от профсъюзите.

Стандартът за 48-часова работна седмица бе утвърден от МОТ преди почти 100 години. Обаче тъй като в повечето държави е въведен стандарт за пет-дневна работна седмица, това значи, че една пета от населението на света работи повече от 9 часа на ден, което се приема за мярка за „преработване".

Списъкът на 50-те страни се оглавява от Перу, където 50,9% от работниците са заети повече от 48 часа в семицата. Над 48 часа работят 49,5% от корейците, 46,7% от жителите на Тайалнд, 44,4% от пакистанците.

В развитите страни, където продължителността на работния ден и на работната седмица обикновено е по-малка, преработват 25,7% от британците, 25,5% от израилтяните, 20,4% от австралийците, 19,2% от швейцарците и 18,1% от американците.

По мнение на експертите на МОТ, на опитите да се съкрати работния ден пречат работодателите с предлагането на извънредни пари, но в по-голяма степен ниските заплати, които принуждават хората да работят извънредно за получаване на допълнително възнаграждение.

Тенденцията, открита от авторите на изследването е следната: от една страна, расте продължителността на работния ден при квалифицираните работици, от друга страна се съкращава времето за труд, но и нивото на заплащане на труда за работниците с по-малка квалификация, особено в развиващите се страни и в страните с икономика в преход.

Най-много работят извънредно заетите в ресторантьорския бизнес и търговията на дребно. По данни на МОТ, в развиващите се страни в „неформалната икономика" са заети 3/5 от работниците, а за една трета от тях работния ден превишава 49 часа.

В Русия, за болшинството заети работен ден продължаващ над 8 часа е норма, независимо какво е записано в трудовия кодекс. Там в частния сектор най-обичайно е да се работи по 45 часа и повече. През 2004 по трудовия закон са работили само 48%, а 37% се трудят по девет и повече часове, информира популярното издание Взгляд.

Характерна е тенденцията не само да се работи повече, но и да не се получават извънредни. Не само задържане до късно, но и незачитане правото на почивни дни е характерно за новите икономики. Изводъдт на МОТ: трудовото законодателство в „изключително незначителна степен" може да влияе на процеса на организация на работата, особено в развиващите се страни.

Препоръката на МОТ - да се създадат специални комисии, които да следят за продължителността на работния ден и за спазването правата на трудещите се. Повечето работици предпочитат вместо да се обърнат към профсъюза - да си намерят друга работа или да мълчат.  

Работодателят най-често се ползва от извънредния труд на служителите си без да получи някакво предварително съгласие, а под страх от уволнение. Нарушават се принципите на неприсъствените и празничните дни. Понякога става дума за сериозни нарушения, както в случая с повечето работници в търговската сфера, които работят „два през два дена". От тази формула се получава, че всяка година те работят не само извънредно, но и напълно безплатно три седмици.

А работата в почивния и празничен ден трябва да се заплаща не по-малко от двойно, но работодателят най-често въобще и не заплаща допълнително извършването на каквато и да е работа.