Тези монети се отличават с по-големи ядра и съответно с по-високо тегло, както и с по-грижливата си изработка, изразяваща се в по-детайлно и внимателно гравирани изображения и надписи от по-късните емисии монети на Иван Страцимир.
Укриването на съкровището в земята може да се отнесе към края на 70-те години на ХІV в. Второто монетно съкровище от сребърни монети на цар Иван Страцимир се състои от общо 905 броя монети.
И това съкровище произхожда от Видинско. Състои се от екземпляри от късната фаза на сребърното монетосечене на Иван Страцимир (80-те - първата половина на 90-те години на ХІV в.).
Тези монети се отличават с по-малки ядра и с по-ниско тегло, тъй като при тях тегловният стандарт е бил силно занижен, т.е. те имат инфлационен характер.
Укриването на това съкровище в земята станало най-вероятно през средата на 90-те години на ХІХ в., по времето на окончателното завладяване на Видинското царство от османските турци.
Това съкровище (състоящо се от 905 монети) е едно от най-големите, известни до сега съкровища с късни сребърни монети на цар Иван Страцимир. Третото съкровище се състои от 240 медни гроша отново на цар Иван Страцимир. В НИМ постъпи и четвърто монетно съкровище. То се състои от 62 сребърни монети на Аполония Понтика (дн. Созопол).
Те са сечени в 470 - 410 г. пр. Хр. на лицевата страна на всяка монета е изобразена котва - герба на града, а на обратната Горгона Медуза. Аполонийските монети са между най-изящните произведения на античното изкуство и са търсени от колекционерите по цял свят.
Има сведения, че съкровището е било значително по-голямо. Тъй като и четирите монетни съкровища са предадени в законоустановения срок намерилите ги ще получат полагащото им се възнаграждение.