"Продължава поскъпването на бензина и дизела" е заглавиe от в. "Труд"
Hай-масовият бензин А95 поскъпна с 5 стотинки и литърът вече се продава по 2,04 лева в София. Литър дизел пък струва 2,09 лв. при 2,03 лева два дни по-рано.
Цената на пропан-бутана също се повиши с 4 ст. на 0,89 лв./л.
Само за десетина дни горивата поскъпнаха с около 20 ст./л, след като в началото на февруари достигнаха най-ниското си ниво от 7 години насам и спаднаха под 2 лева за литър.
Прочети още от в. "Труд"

"Нов японски завод до Пловдив", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Японският производител на пневматична техника SMC Industrial Automation е закупил 180 декара за нов завод в пловдивската индустриална зона "Марица", част от обединението "Тракия икономическа зона". Това стана ясно от бюлетина на Сдружението на италианските предприемачи "Конфиндустрия България" и от информация от самата зона. Това е поредният инвеститор, който избира района на Пловдив за новото си предприятие през последните години, с което градът става най-атрактивният индустриален център в страната.
Продавачи на парцела са две строителни фирми - италианската "Ферети холдинг" и българската "Сиенит холдинг" чрез дружеството си "Сифер". Смесената компания притежава общо 655 декара в "Марица". Всъщност строителната "Сиенит" основа индустриалната зона в Радиново преди над 10 години. Консултант по сделката с японската компания е юридическата кантора "Респект консулт".
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Вузове помпат бройки с фиктивни студенти" четем на първа страница във в. "Монитор"
Асистенти и докторанти от държавни вузове зарязват временно преподавателската катедра и отново стават студенти. Младите преподаватели са принуждавани да правят това от ръководствата на своите университети. По този начин се увеличава бройката на студентите редовно обучение, която се подава в Министерството на образованието, и
ВУЗ-ът получава по-голяма държавна субсидия.
Това сензационно разкри пред „Монитор" преподавател от Великотърновския университет, пожелал анонимност.
Държавната субсидия за висшите учебни заведения сега е по 1000 лв. годишно за всеки записан студент редовно обучение. В Закона за висшето образование няма никаква пречка и ограничения за кандидатстване. Дори и доцент или професор по история или литература може да кандидатства, за да учи право, икономика или финанси например. И ако е приет редовно обучение, държавата е длъжна да плаща на университета за него четирицифрена сума годишно. Тази вратичка е добре използвана от ръководителите на някои вузове, които „помпат" бройката на студентите си. Асистентите и докторантите получават предложение, от което няма измъкване - или подават документите си и кандидатстват през лятото отново, наред с току-що завършилите ученици, или остават без работа и докторантска стипендия.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„България е първа в ЕС по дял на сивата икономика", пише в. „24 часа"
България е номер едно в Европейския съюз със своите 32% дял на неформална икономика спрямо БВП. Това заяви на пресконференция проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България, цитиран от БГНЕС.
"България наред с повечето страни поднесе изненада-вместо да намалява неформалния сектор в условия на криза, той се разраства още повече. Освен това 40% от работещите по света са в неформалната икономика, и има над 20 трилиона долара оборот в този сектор", подчерта още проф. Кръстьо Петков.
От своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че всички глобални институции разпознават неформалната икономика като заплаха за световния ред. Според него има нужда от по-ясна дефиниция за това кой кого е в неформалната икономика.
"Трябва да се стъпи върху правата на хората, които са незащитени и нерегламентирани, като най-важното е да се гарантира сигурност на доходите", каза Димитров. Като пример за сива икономика той посочи мартеничките, които всички ние купуваме на 1 март. Димитров поясни, че в повечето случаи всички тези мартеници са произведени в неформална икономика или в Китай.
Прочети още от в. „24 часа"

"Кабинетът се презастрахова с над 3 млрд. лв. с новия външен дълг" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Със сметките около новия външен дълг от 8 млрд. евро, който България възнамерява да поеме до 2017 г., финансовото министерство сериозно се презастрахова. Според справката, с която бе аргументиран заемът, в края на 2017 г. държавният дълг на България ще се равнява на 31.3% от БВП. Тази оценка надхвърля с над 3 млрд. лв. нивото на дълга, залегнало в тригодишната бюджетна прогноза. Ако дългът наистина нарасне с толкова, а дефицитите са в рамките на предвиденото, ще се получи излишък и правителството следва да обясни за какво ще го харчи, коментират експерти.

Съгласно тригодишната бюджетна прогноза, която играе ролята и на мотиви към бюджета за 2015 г., държавният дълг през 2017 г. ще бъде 24 млрд. лв., или 27.4% от БВП. В документа изрично се изтъква, че в края на тригодишния период дългът ще намалее, след като стигне ниво от 30.2% от БВП през 2016 г. Новите сметки на финансовото министерство обаче са много по-песимистични. Според тях дългът през 2017 г. ще стигне 27.35 млрд. лв., или 31.3% от БВП. МФ изчисли, че изплащане на дефицитите и падежите по стар дълг в този период ще струват на държавата общо 9.315 млрд. евро и затова държавата планира да вземе 8 млрд. евро заеми от международните пазари.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Всеки четвърти излиза без професия от техникума", пише в. "Стандарт"
Доколко дават професия професионалните гимназии? Десетки бивши техникуми обучават в занаяти, за които вече няма пазар. МОН обещава изследвания по въпроса как това да се промени, включително и със създаването на специален орган, който да изследва очакванията на работодателите за това какви кадри ще се търсят след 5-10 г. При това както в средното, така и във висшето образование. Към момента обаче съществуват много бегли и спорадични представи за това какво се случва с дипломиралите се млади професионалисти от някогашните техникуми. Последното публикувано изследване отпреди 3 г. показва драстични диспропорции между очакванията им и онова, което намират в професионалните школа. При това то е правено предимно сред ученици във финансово-стопанки и търговски гимназии, така че представя картината само за тази професия.
25% от завършващите професионална гимназия ученици не полагат държавните си изпити по професията, сочи проучване, публикувано на сайта на Центъра за контрол и оценка на обучението /ЦКОКО/. При това положение излиза, че всеки четвърти, учил в професионално школо, на финала излиза без професия. 14% от възпитаниците на бившите техникуми пък на практика не вземат и матурите си и по този начин остават с основно образование.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Законът за земя удари борсови дружества, оценени на над 1.5 млрд. лв.", пише в. "Капитал Daily"
Публични компании с обща пазарна капитализация от над 1.5 млрд. лв. ще бъдат засегнати от приетите от парламента санкции за притежаване на земеделска земя от чужденци. Това е изчислението на изпълнителния директор на Българската фондова борса (БФБ) Иван Такев по повод приетите от парламента законови промени преди седмица.

Извадката включва около 15 големи дружества, които са и собственици на повече от 500 хил. дка земя. Пазарната им стойност формира над 20% от капитализацията на борсата, която е около 7.1 млрд. лв. Сред тях има както фондове за земя, така и фирми от секторите на земеделието, козметиката, химическата промишленост, фармацията, недвижимите имоти...
Всички те ще дължат 100 лв. глоба за всеки притежаван декар, ако сред акционерите им има дори един чужд (извън ЕС).
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Семействата разчитат все повече на социални помощи", пише в. "Сега"
Семейните бюджети се крепят все повече на социалните помощи и изтеглените спестявания. Докато тези два източника на доходи увеличават тежестта си като дял в общия бюджет на домакинствата, тежестта на заплатата намалява. Хората са станали и по-предпазливи при тегленето на заеми и кредити, защото сумите от тях също намаляват. Това показват данните на националната статистика за доходите, разходите и потреблението на домакинствата за последните три месеца на миналата година. За една година разходите ни са нараснали над два и половина пъти по-бързо от доходите. За последните три месеца на 2014 г. в домакинствата са постъпвали средно по 2981 лв. и 61 ст., или с близо 55 лв. повече от същия период на 2013 г. Разходите обаче са се увеличили със 138 лв. и за последните три месеца на м.г. са стигнали 2845 лв. средно на семейство.

Заплатата продължава да е основният източник на приходи в семейния бюджет - средно на домакинство се падат по близо 1599 лв. И макар за година сумата да е нараснала с почти 17 лв., делът й в доходите намалява - с 0.4 процентни пункта до 53.6%. Социалните помощи обаче се увеличават от 59 лв. до малко над 76 лв. на семейство за една година.
Прочети още от в. "Сега"

"По-евтини почивки заради срива на петрола" пише в. „Труд"
Цените на екскурзиите вече са поевтинели с между 10 и 15% заради по-ниската цена на петрола на световните пазари. Това съобщи пред „Труд" Гриша Костов, управител на „Алфатур".
По думите му намалението е по-малко от това на самите горива, защото те влияят основно върху транспортните разходи. „Цените на хотелите, както и на останалите плащания по почивката са без промяна", обясни Костов. По думите му колкото по-далечна е дестинацията, толкова по-евтино в сравнение със същия период на миналата година ще излезе почивката.
Голямото намаление на горивата се компенсира от ръста на долара, който пък обратно оскъпява пътуванията, обясниха от туристическите агенции.
В началото на миналата седмица намаление на цените прогнозираха и най-големите автопревозвачи у нас.
Прочети още от в. „Труд"

"Българите искат лого роза, чужденците - море", четем във в. "Монитор"
93 на сто от българите възприемат страната ни като роза, за 83% асоциацията е море, а 73 на сто от нашенците виждат родината си като минерални извори. Това каза вчера министърът на туризма Николина Ангелкова, която съобщи, че до 10 дни ще бъде приключена творческата концепция за ново туристическо лого на България. Проучването, което е направено, за да се изясни представата на туристите за България, показва още, че половината от чужденците, които никога не са били у нас, си представят страната ни като море, 39 на сто - като слънце, и 30% - като роза. Изследването е направено в 11 държави сред 8000 човека.
Няма да се дават повече пари за ново лого категорична беше министър Ангелкова. С изпълнителите на проекта, който отдавна приключи, е изчистена творческата концепция и е време да се вземе крайното решение за логото. Предстои да бъде модернизиран и сайтът на ведомството. В момента обаче е спряна поръчката за превод на 9 езика. Разработва се също така онлайн платформа на туристическите атракции, която да бъде качена на сайта. Там ще се публикува и културната програма на общините. До момента само 160 местни управи са изпратили данни за забележителностите в своя регион. Те са посочили 2247 атракции. Очаква се все още информация от още 104 общини. Данните, събрани досега, показват, че до 250 туристически атракции в страната няма транспортен достъп, а за 411 атракции не е известна собствеността.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Нов дълг няма", пише в. „24 часа"
Много се говори за "вземане на нов дълг". А всъщност това, което се обсъжда, е ратификация на споразумение между България и банките, избрани да обслужват сделките с нейния дълг.
И за 2015 година този дълг е решен със закона за бюджета. А за 2016 г. и 2017 г. се решава кой ще обслужва това, което по-нататък ще се определи.
Така че и това, което става в парламента, и част от нещата, които се говорят по радиа и телевизии, за мен са едно недопустимо опростачване на финансовите дебати.
Сега говорим за договор за обслужване. А размерите на заемите, които се вземат всяка година, се определя със закона за бюджета.
Става въпрос за общия размер на рефинансиране плюс евентуално покриване на дефицита. Ако старият дълг не се покрие с нов, трябва да се продава имущество. Но ние сме видели колко добър продавач на имущество е държавата. Знаем тежкия резултат - при приватизация на стойност 40 милиарда, всъщност реално са получени 2 милиарда.
Да се върнем на 8-те милиарда евро.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Съдбата на кабинета зависи от реформите", пише в. "Стандарт"
Най-важният момент, който трябва да се открои за отминалите 100 дни от управлението на кабинета "Борисов 2", е, че имаме някакъв позитивен сигнал от гледна точка на разрешаването на политическата криза, в която България бе изпаднала от началото на 2013 г. Тази перманентна криза, в която се намирахме през последните 2 г., като че ли през последните един-два месеца намери своето решение. Виждаме, че все пак имаме правителство и то стабилно, а засега перспективата му не е краткосрочна. Струва ми се, че първите 100 дни ще запомним с една постепенна стабилизация на правителството. То бе създадено с тежки родилни мъки.
В рамките на първия месец имаше сериозни трусове - напрежението между двата лагера в Реформаторския блок бе на висок градус, Патриотичният фронт непрекъснато обмисляше да оттегли подкрепата си. Кабинетът не стартира с много сериозно доверие към него, но пък за сметка на това през последните два месеца забелязваме стабилизация на управленската конфигурация. Като че ли правителството започна по-крехко и се стабилизира впоследствие - рядко явление за България. Практически, въпреки липсата на първоначална еуфория, през последните 3 месеца има ясен тренд на повишаване на доверието към кабинета "Борисов 2" и на оптимизма.
Прочети още от в. "Стандарт"