Физикът Теодор Хенш е нобелов лауреат, университетски преподавател, директор и предприемач. Но най-предпочитаната титла за него е „откривател". Привлича го всичко, което може да облекчи живота, да го подобри или направи по-красив, пише немският Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Подобни полезни открития са мобилен телефон с контролни функции, който следи състоянието на сърдечно болните, бебешки пелени които могат да се компостират, лак за коли или мебели, устойчив срещу драскане.

В момента в германската икономика има вълна на иновации и открития. Но широката публика разбира малко от това. Затова Хенш заедно с други учени е написал книгата „100 продукта на бъдещето", които имат принос в „промяната на нашия живот".

След като години наред касите им бяха празни, сега германските предприятия отново влагат средства в изследвания и развойна дейност. Навсякъде се изграждат центрове за наука и индустрия, които искат да предотвратят онова, което се случи с MP3-плеърите: германските учени ги разработват, други печелят парите - фирмите в Америка или Азия.

Германските учени трябва да се научат да мислят от предприемаческа гледна точка, изтъква нобелистът Хенш. В секторите медицина, здраве, енергийна техника, архитектура, транспорт, вътрешна сигурност има голям неоползотворен потенциал за открития.

FAZ ни представя интересни моменти от книгата „100 продукта на бъдещето". Определено такъв продукт може да стане материал за покриви, наподобяващ структурата на козината на бялата мечка. Всеки косъм на кожуха на бялата мецана е обграден с мазен защитен слой, така че влагата не може да замръзне. Въздухът в порестата структура на покритието действа и като изолация. Подражавайки на природата, учените са разработили проветрива и гъвкава текстилна материя, намаляваща загубата на топло. Проблемът е в това, че досега използваният силиконов слой е твърде скъп. Но ако може да му се намери заместител, изкуствената козина може да навлезе широко в изолацията на къщи, за леки и топли дрехи, дори и при нови слънчеви колектори. Очаква се откритието да влезе на пазара през 2008 г.

Друго откритие, което има потенциала да промени човешкия живот, е ядрената енергия без отпадъци, постижима вероятно до 2050 г. За да се извлече енергията от разделянето на ядрото на атома, с помощта на реактор се развива температура до 150 млн. градуса по Целзий, при която температура ядрата на атомите започват да се топят. Учени са успели да затворят йонизирани водородни атоми при температура 400 млн. градуса в мощен магнитен „кафез". За да се произведе енергия от тези плазмени частици ще е нужен реактор от типа, който сега се строи във Франция. Очаква се през 2017 да се извлече за пръв път енергия по този начин и да се построи опитна електростанция. Първите термоядрени електроцентрали ще бъдат включени към мрежата вероятно към 2050 г., като от дейността им няма да се формира радиоактивен отпадък.

До 2010 година можем да очакваме терапия на раковите болести с вируси, които убиват туморите, но са безвредни за човека. С помощта на нанопротези може би до 2 - 20 години ще имаме „изкуствени мускули". През 2009/2010 ще бъде въведена технология за добив на енергия от приливите и отливите с подводни перки. Най-рано през 2040 автомобилът ще стане „мислещ", като шофьорът ще задава крайната цел, а по време на пътуването самият той ще може например да спи.

Много интересни възможности откриват пред нас „говорните чипове в главата" - може би през 2100 година човекът няма да има нужда да зубри думи, а чуждите езици просто ще се имплантират в мозъка му. Ще трябва не повече от половин час, за да се зареди програмата „Японски" в главата на мениджър, отиващ на командировка в Азия. Това ще направят възможно т.нар. неврочипове, които комуникират с човешките мозъчни клетки посредством електронни сигнали. Преди година бяха направени първите опити с плъхове и според учените от Макс Планк института за биохимия, успехът е на път. Но ще трябва да чакаме поне до 2020 и 2050 година.

Тези „стъпки в бъдещето" не са особено по вкуса на традиционалистите, които в крайна сметка не виждат и особен смисъл нещо да се променя в сегашния ни живот. Затова директорът на Макс Планк института за квантова оптика се бои дали разработките на екипите му ще имат успех на пазара. Но Хенш е оптимист: гаранции никой не дава, но перспективите са добри.