В Пакистан цената на чая, която вече може да откаже купувача, стана централен политически въпрос на президентските избори, пише The Independent. Мексиканските домакини излязоха на протестен митинг срещу покачващите се цени на тортилата, в Китай Комунистическата партия пресмята колко още време ще е нужно, преди бедните отново да започнат да се хранят със свинско месо. В Поднебесната империя доматите са поскъпнали с 138%, а свинското с 67%. В Свазиленд назрява масов глад, макар износът на касава заради търсенето на суровини за биодизел в богатите държави да се увеличава.

Няма нужда да ходим толкова далеч, колкото е отишъл журналистът на британската медия: вчера Европейската комисия изтъкна, че една част от ценовите увеличения на хранителните стоки в ЕС не се дължи на по-високите производствени разходи. „Ако погледнете колко струва сега едно парче хляб, ще трябва да се замислите, че поскъпването на зърнените храни би трябвало да доведе едва до 5% поскъпване в общата цена", твърди говорител на ЕК, цитиран от eubusiness.com. Странно изказване за надменен съюз на благоденстващи държави.

Покачващата се инфлация на селскостопанските стоки, или „агфлацията", е глобален феномен, който засяга всеки, който се интензифицира с всеки ден. Тази седмица на американските стокови борси цената на пролетната пшеница с най-добро качество се повиши с 25%. Русия и Казахстан обявиха спиране на износа на зърнени храни с цел да гарантират вътрешното снабдяване. От 2004 г. досега цените на хранителните стоки в света са се удвоили, като само миналата година поскъпването на селскостопанските стоки е било 50%.

Това е въпрос на живот и смърт за онези хора в развиващия се свят, а и в България, които дават по-голямата част от парите си за храни. От Организацията за храни и селско стопанство на ООН казаха, че покачващата се цена на зърнените храни е „главна глобална грижа".

На Запад вредният ефект от покачването на цените на хранителните стоки е смекчаван от разходите за транспортиране и преработка (които оставят малка ценовата компонента на суровините в крайния продукт), както и от благосъстоянието на гражданите. Британските фермери гледат на сегашното поскъпване на тяхната продукция по-скоро като бонус. Големите вериги супермаркети също правят всичко възможно, за да противостоят на общото ценово увеличение на храните, видели са от The Independent. И все пак и на богатия Остров проблемът на агфлацията затруднява политиците и притеснява домакинствата.

Вчера излязоха данните за „цени производител" в САЩ и там също се видя, че има инфлационен проблем: изпреварващ индикатор за това, което скоро ще бъде в магазините. За последните 12 месеца цените производител скочиха с 7.4%, което е най-бързия темп от октомври 1981. Специално за храните, цените им са се покачили с 2.7%. Във Великобритания данните са даже по-алармиращи: храните са поскъпнали с 8.5%, вносните суровини за производство на храни са по-скъпи с 14.9%, а суровините местно производство - с 36%.

Изглежда цените на търговските стоки се „самоподхранват". Високите цени на петрола водят до по-скъп пренос на зърното от континент до континент с кораби и влакови композиции. Плодовете, произведени в източна Африка, вече са по-скъпи за транспортиране със самолет директно до магазините в западна Европа. Високите цени на зърното водят до поскъпване на животинската продукция. А още повече, високите цени на петрола подтикват фермерите да минават към отглеждане на култури за производство на биодизел и те често получават насърчение от нервните правителства, загрижени за енергийната си сигурност.

По-високата сметка, която плащаме на касата на супермаркета, спада към категорията „инфлация с висока видимост". Може би по сравнение с нашите месечни доходи увеличенията в цените на храните не представляват толкова голям дял, но хората така или иначе виждат по-високите цени. Това действително ги кара да се чувстват по-бедни, а също и скептични относно заявленията на правителството, че се взимат мерки за овладяване на инфлацията. Така се повишават инфлационните очаквания. След това и заплатите. Класическа спирала.

В една нормална ситуация банките на развития свят щяха да вдигнат лихвите си, за да се справят с проблема, но крехкото равновесие във водещите страни в света прави тази стратегия неприемлива. Някои - разбирай ФЕД - явно предпочетоха по-висока инфлация пред по-нисък икономически растеж или рецесия. Оттук по-високата инфлация съществува съвместно със забавяща се икономика. Високите цени на храните превръщат „агфлацията" в стагфлация.

За щастие въпреки сериозното повишение на цените на някои храни, част от факторите, които го породиха, имат да се надяваме временен характер: лошият климат, довел до лоши реколти. Само че вчера се разбра, че северните региони на Китай, където се произвежда соя, страдат от засуха и световните цени на соята отново ще се изстрелят нагоре. Наводнения в Мозамбик, Замбия и Малави имат опустошителен ефект. Индия вчера заяви, че ще се наложи да внесе два милиона тона зърно, тъй като сушата влоши реколтите.

Ситуацията ще се подобри. Най-накрая ще спрат и размириците в Кения, довели до ръст в цените на чая. В случая Зимбабве, където населението масово гладува заради ужасния режим на Робърт Мугабе, нещата също могат да се оправят някой ден.

Но непосредствената перспектива по-скоро изглежда мрачна, счита авторът на The Independent. Това се дължи най-вече на ниското ниво на световните запаси на храни. В ООН считат, че запасите са на рекордно дъно и опитите те да се разширят ще продължат да действат като инфлационен фактор за цените на храните. През 2003 г. запасите на пшеница на Земята бяха над 200 млн. тона - сега те са 157 милиона тона. В САЩ се прогнозира, че през май запасите на пшеница ще паднат на най-ниското си ниво от 60 години. Не е за пренебрегване и факта, че много инвеститори, разочаровани от пазара на акции, минават към спекулации с хранителните търговски стоки.

Само че дори реколтите да се засилят и запасите отново да се напълнят, има и други дългосрочно въздействащи фактори, които предвещават край на ерата на евтината храна. Най-противоречива е тенденцията за използване на реколтите за производство на биодизел. Без съмнение сегашната политика за производство на биодизел засяга цените на храните. Белият дом е най-агресивен в това, но и на Европейския съюз съвестта не е изцяло чиста. Да не говорим, че Бразилия и Индонезия превръщат биоразнообразието на тропическите си гори в биоетанол и биодизел. За какъв „екологичен" ефект от сегашната политическа борба срещу въглеродните емисии можем да говорим тогава?

Измененията в климата са неизвестна величина, която може да влоши икономическия пейзаж на земята - ако не го прави и в момента. Обаче високият икономически ръст на най-населените държави в света Индия и Китай е определено известна инфлационна величина. Ръстът на броя и доходите на населението в тези милиардни държави води до изменение на техния рацион, включително за повече неефективно потребление.

Споразумението в Световната търговска организация по преговорите от кръга Доха, което значително би облекчило функционирането на световните пазари на храни, не може да се осъществи заради упорити национални интереси на богатите страни и особено САЩ, където преговорите са замразени поне до президентските избори през ноември. Друга натоварена с политика опция за справяне с високите цени на храните са генно модифицираните организми. На предизвикателството може да се отговори и с контрол на раждаемостта.

Но това са политически намеси с по-дълъг времеви хоризонт, докато още сега е възможно да се направят много неща, за да се напълнят коремите на хората в бедните страни и дори да се плащат по-малки сметки в супермаркетите - но без икономическа политика няма да се размине.

От агфлацията засегнати ще са не толкова „богаташите" на западния свят, а най-бедните нации в Азия и Африка; може би най-потърпевш ще бъде Бангладеш. Също така, някои държави като Аржентина, Боливия и ЮАР ще се облагодетелстват от по-високите цени на храните заради структурите на икономиките им. Тази благоприятна възможност важи и за плодородна България, стига да израснат политици, които да строят необходимото и да насърчат развитието на многострадалното ни селско стопанство.

Виж таблиците на The Independent