Нигерийската икономика е заплашена от колапс: най-лошата досега енергийна криза оставя страната без електричество. При това, както е известно, в Нигерия има толкова много енергоизточници, колкото в никоя друга африканска държава. На 140-те милиона жители на Нигерия пускат тока по два часа на ден - понякога няма и толкова. Населението приема това положението вече като нещо обичайно.

Режимът на тока идва поради „мародерско" електроразпределение и неефективни електроцентрали. От средата на 80-те населението на Нигерия започва да разменя електрическите крушки за свещи за осветление. Електроцентралите в страната общо дават 1500 мегавата -  за сравнение, една германска АЕЦ дава 1000 мегавата, ТЕЦ Варна е 1200 мегавата.

Ситуацията е най-критична за малките предприятия. Търговец на дребно в столицата на страната Лагос описва ситуацията така: „Държавата ни изостави в бедата. Много предприемачи вече се отказаха - отидете в манифактурите или фабриките. Повечето са затворени, защото няма електричество".

При това предпоставките за добре функциониращо снабдяване с ток са налице. В нито една страна в Африка няма толкова находища на нефт както в Нигерия. Още във времената на петролния бум теоретично имаше пари за подобряване на електропреносната мрежа. От продажби на петрол страната прибира годишно по $60 млрд. - това са 95% от експортните приходи и 80% от всички държавни покупки.

„Голяма част от приходите все още отиват за малка общност от икономически, военни и политически овластени", казва Дирк Конерт от Хамбургския институт за африкански изследвания.

Фабриките и заводите се справят с енергийния недостиг посредством генератори на дизел, пушекът от които покрива многомилионния Лагос. Лошата миризма е по-малкото зло: потреблението на дизел натоварва икономически. Много от малките предприемачи са изправени пред фалит.

Държавната агенция по тока начислява в сметките уж доставен ток. Абревиатурата на агенцията PHCN в хорската уста звучи „Please hold Candles now" - „Моля дръжте сега свещите".

Енергийният баланс на правителството и президента Олусегун Обасаньо изглежда мрачно. През 1999 енергийният министър Бола Иге твърдеше, че доставките на електричество ще се подобрят дългосрочно и „Камъните ще станат хляб". Осем години след това положението е толкова зле, колкото никога не е било. ВЕЦ-овете на река Нигер трудно работят поради все по-зачестяващите периоди на суша и покриват едва малка част от енергийните потребности.

При това почти е изключена и газовата електроцентрала Egbin, захранваща както град Лагос, така и 80% от нигерийските индустриални предприятия. Бунтовническите групи от устието на Нигер, изискващи оттеглянето на транс-националните нефтени корпорации от страната, преди седмици направиха атентат на важен за доставките тръбопровод. Операторите Shell и Chevron в юга на страната, които и без друго не са обичани поради екологичните си грехове, сега породиха вълна от гражданско недоволство, защото закриха действаща част от съоръжението с цел саниране.

Правителството се старае да пусне в експлоатация колкото се може по-скоро нови енергийни мощности. Но някои от тях трябва да бъдат построени в делтата на Нигер, където гражданската война пречи на строителството и възникват опасения, че поради терористичните актове на бунтовниците доставката на енергия може да бъде прекратена за неопределено време.

Сегашният енергиен министър Едмунд Даукору наскоро обяви за планове мощностите до май т.г. да се увеличат до 5500 мегавата, но независимият нигерийски вестник  The Guardian коментира плановете му като „смехотворни". Това не се бе удало на правителството за цели осем предходни години.

Но дори и да успее, не е ясно кой ще е операторът на новите електроцентрали. „Страната отвори пазара, за да привлече чуждестранни инвеститори", казва нигерийският икономист Тунде Обадина, „но кой ще иска да дойде, след като правителството продължава да регулира държавно цените на тока?"

Още по-лошо би било цените да се освободят: тогава съвсем малко нигерийци ще могат да си позволят ток.

Според амбициозния план на правителството, до 2015 Нигерия трябва да притежава безпроблемно функционираща енергийна мрежа. Чуждестранните предприятия вече не вярват и започват да губят търпение. Френската корпорация Michelin наскоро затвори фабрика с 1,500 служители в Порт Харкурт.

Капакът сложи съветник на президента, който обвини за проблемите самите нигерийци, които били „разсипници", тъй като оставяли крушките си да горят през целия ден.

По материал на Spiegel