В последните дни пазарите по света изведнъж живнаха, въпреки повсеместните икономически проблеми по целия свят. Много аналитици свързват оживлението с утрешната конференция под егидата на ФЕД, на която се очаква Бернанке да обяви поредния кръг парични емисии, известни като QE3, коментира блога си krizata Митко Хитов.

Какво означава програмата QE3? Това е наливане на прясно напечатани долари в американската икономика, с надеждата тези свежи ликвидности да събутят заспалото стопанство и да предизвикат последващи ръстове.

Да, но предишните програми QE1 и особено QE2 показаха, че тяхната ефективност непрекъснато намаляваше, за да се стигне до началото на лятото, когато ролята на втората за икономическите ръстове беше сведена практически до нула.

Опитът от досега провежданите емисии говори, че за да има сериозен резултат (макар и временен), евентуалната бъдеща програма вече не може да се ограничи до някакви си стотици милиарди, а оттук насетне трябва да се мисли за суми от порядъка на трилиони. Тоест изливат се например два трилиона (2 000 млрд.) и в рамките на следващите 4-5 месеца царува истинско щастие.

Проблемите обаче ще дойдат след това, защото изсипаните на пазарите чудовищни суми ще предизвикат невиждана инфлация, която бързо ще стопи цялото нарастване на доходите преди това.

Някои ще попитат, а защо поредният кръг от емисии ще докара нарастване на цените, след като предишните два избегнаха този негативен ефект (ако изключим появата на т.н. инфлация по производствените разходи, свързана със скока по суровините)?

Въпросът е в това, че по време на първите две програми за изсипване на парични емисии ситуацията в американската икономика беше коренно различна от днешното положение на нещата. Така например, към 2008 г. кредитният мултипликатор (отношението на кредитните към кешовите пари) беше около 17 пункта.

Този факт даде възможност, по време на наливанията, в паричната система да протече заместване на кредитните пари с налични, което доведе мултипликатора до стойности от 4-5 единици. Днес този параметър е на стойностите, осигуряващи равновесие по паричното предлагане и всяко по-нататъшно негово спускане гарантира сериозни инфлационни процеси, които най-вероятно едва ли впоследствие могат да бъдат овладени.

По тази причина една последна парична емисия може да стане не по-рано от началото на следващото лято (да не забравяме, че президентските избори са през ноември 2012 г.), с идеята позитивният ефект от налетите ликвидности да бъде именно в последната фаза от кампанията, когато се определят предпочитанията на избирателите.

Като опитни мениджъри, Бернанке и неговият екип разбират предизвикателствата, срещу които са длъжни да реагират, затова никак няма да е странно именно от техните среди да е тръгнал слухът за поредната програма QE3! А утре, когато шефът на ФЕД не каже нищо по въпроса да последва разочарование сред спекулантите и срутване на и без това силно волатилните пазари.

Но тогава възниква другият въпрос: как относителното спокойствие по американските борси ще бъде удължавано до следващото лято, в условия на непрекъснат дефицит на ликвидности? Преди няколко дни бившият шеф на ФЕД Грийнспън, обяви в прав текст, че за еврото и за Стария континент предстои мрачно бъдеще.

И действително, Европа се тресе както никога досега, като очевидно към проблемните страни скоро ще се добави и Франция. ЕЦБ вече активно прилага своята програма за изкупуване на боклуци (държавните дългове на страните от еврозоната), с което се опитва да тушира ситуацията.

В тези условия една вербална интервенция от американска страна допълнително ще стресира големите финансови играчи, които в стремежа си за по-спокоен живот ще потърсят трансфери на инвестициите си от европейските към задокеанските пазари.

Тоест, фактически Америка ще получи вливане на ликвидности, които не може да осигури по друг начин. А това е точно този ефект, който търсят стратезите от ФЕД и който би им осигурил така необходимата отсрочка до стартирането на QE3.

Някои ще кажат, но къде отива, по дяволите, евроатлантическата солидарност? В условията на все по-задълбочаващи се кризисни процеси, вече става очевиден процесът по елиминиране на конкурентите за все по-свиващите се ресурси!

Фрапантен пример в тази връзка е агресията срещу Либия, където една суверенна страна беше окупирана от чужди армии без каквато и да е международна санкция. И това не е случайно.

Когато стандартът на живот в развитата част от планетата продължава да пада, примери като либийския, където обикновеният бедуин можеше да получи безплатно висше образование или където държавата раздаваше безплатни жилища на своите граждани, става особено опасен прецедент.

При наличие на подобни примери, много озлобени доскорошни представители на средната класа на Запад, които все още помнят стандарта от преди няколко години, биха задали твърде неудобни въпроси.

Но да се върнем към случая с Европа! Отливът на колосални суми от местните пазари би предизвикал допълнителни ликвидни трудности, на фона на и без това сериозните проблеми. Това неминуемо ще предизвика процеси, за които никой европеец не жалае дори да си помисли.

Но обективните обстоятелства са такива - от тук насетне започва спасяването поединично, а идеите за общ глобален планетарен дом ще останат в миналото като спомен за един хубав, но мимолетен сън.

Гротеската е в друго - бумерангът на използваните от европейците методи за смазване на неудобните съперници, ще се върне с пълна сила срещу тях самите, този път по отношение на по-големия Брат, разполагащ със значително повече ресурси както от военно, така и от политическо естество!