Ситна кредитна цедка

Промяна в Закона за кредитните институции, подготвяна в Българската народна банка, предвижда финансовите институции, които отпускат заеми под формата на кредит или на лизинг, да преминат на регистрационен режим. В момента те са само на уведомителен режим, а броят им достига 400

В момента е достатъчно кандидатът, за да извършва кредитиране или лизинг, да подаде уведомително писмо в БНБ до 14 дни от датата, в която е започнал дейността си като небанкова финансова институция. В писмото си трябва да опише кръга на извършваните услуги.

Според действащия закон финансова институция е лице, различно от кредитна институция, отпускащо заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Процедурите

След като се приемат промените, БНБ трябва да издаде специална наредба, която да определи регламента за регистрация. Подуправителят на БНБ и шеф на „Банков надзор" Румен Симеонов каза, че новият подзаконов нормативен акт задължава финансиращите институции, различни от банките, да отговарят на определени изисквания. Информацията, която иска БНБ е:

- акционерната структура на компанията,

- произхода на средствата, с които се финансират услугите,

- професионалните качества на мениджмънта.

Събирането на тази информация не ни е „заповядана" от Брюксел, тя е необходима за пазара, за самите нефинансови институции, а и за клиентите, уточни Симеонов. След като получи данните БНБ ще може да даде или да откаже регистрация. От ръководството на централната банка смятат, че с наредбата ще се отреже пътят към пазара на личности без опит и познания. Симеонов очаква дружествата, които сега са уведомявали БНБ за дейността си по отпускане на потребителско финансиране, да намалеят с въвеждането на регистрационния режим. Мярката на националната банка няма да засегне големите фирми на пазара, ще има пресяване на малките играчи.

Основните играчи

Общо взето конкуренцията в потребителското и в стоковото кредитиране на българския пазар е доста остра. Повечето играчи обаче са партньори на големи банкови институции - Сосиете женерал, Уникредито, Ситигруп, Пощенска банка. Затова и произходът на средствата в българските небанкови кредитни институции е изряден, защото достъпът на капитали в банките-майки е гарантиран и ясен. Повечето мениджъри също „взимат изпита", като са го преминали преди това с международна „цедка".

„Усилията само на регулатора БНБ или само на нефинансовите институции няма да бъдат ефективни", казва Станимир Василев от „Изи асет мениджмънт". Той настоява гилдията да се обедини в Асоциация на небанковите финансови институции в България. И от името на организацията да се предложи въвеждане в регулацията и на минимален изискуем капитал от 2 или 3 млн. лв. от парични вноски, а не апортни, както и определен образователен ценз. Василев иска в наредбата да има текстове и за мерки против прането на пари.

Извън контролните функции на БНБ обаче остават заложните къщи, защото няма как да се осъществи пряко наблюдение на отпускането на заеми срещу заложени вещи.

Проектът за изменение на закона за кредитните институции вече е готов, с промените са запознати и в Асоциацията на банките в България (АББ). От небанковите институции, които не са против наредбата смятат, че е трябвало да бъдат потърсени за консултация, както е станало с АББ, а не да научават от медиите.

В БНБ се подготвят и промени в Закона за потребителския кредит заради необходимостта да се приложат изискванията на европейската директива за договорите за потребителски кредити от 23 април 2008 г. В текстовете на директивата се дават повече права на потребителите. В централната банка се подготвя и нов закон за плащанията. Това също е свързано с прилагането на евродирективата за платежните услуги във вътрешния пазар от 13 ноември 2003 г.

Високата цена на лесните заеми

След като парите идват не от банки, а от облекчената процедура, прилагана от небанковите финансови институции, тя прави отпуснатите като заем пари по-скъпи от банков кредит. Затова от БНБ смятат, че е нужно регулиране на бизнеса с потребителските кредити, за да се ограничат спекулативните похвати и да се защити допълнително потребителят.

Ако не се променят правилата, има опасност масираното търсене, въпреки доверието между конкурентите на пазара, да се окаже база, на която да се развият патологични практики, като едновременно се увредят интересите на потребителите, но и да развалят бизнес климата на пазарния сегмент. Което заради големите мащаби на този пазар, би се отразило на икономиката, предупреждава Станимир Василев от „Изи асет мениджмънт".

Регулацията на БНБ вече е назряла
Предвидената регистрация на БНБ е вече назряла, можете да си представите колко клиенти са се възползвали от кредитните услуги. За тях регулацията е още един плюс. Задължително е да се мине през процедура. Небанковото кредитиране в другите страни има доста по-голям процент като дял от пазара.

Плюсовете на проекта на БНБ са няколко. Институциите се регулират от централната банка и не могат да си позволят некоректност към клиентите. Регулациите изискват прозрачност на условията по кредитирането. Вторият голям плюс е, че информацията отива в централния кредитен регистър или в бъдещото кредитно бюро, което предстои да бъде създадено.

От подобна мярка имат полза всички заемодатели на пазара, защото в момента част от длъжниците им не се виждат в регистъра, кредитът им е лош, а ползвателят е некоректен, кредитната институция не го вижда и може да отпусне още пари. Ще има обща информационна база за длъжниците и кредитната им история. Ще се знае и произходът на средствата.

Институциите за стоково кредитиране не привличат средства от хората, те ползват кредитни линии. Законодателството не позволява привличането на средства от тях. Критериите трябва да убедят клиентите, че организациите са коректен и изряден играч на пазара.

Теодор Маринов, съпредседател на Българската асоциация за лизинг:

Това е правилна стъпка
Кредитният пазар няма да бъде затруднен от проекта на БНБ за регистрация на небанковите институции за заеми или лизинг. Асоциацията счита, че е важно произходът на средствата и качествата на мениджмънта да бъдат обхванати от законови текстове.

Това е правилната стъпка и тя не би променила съществено пазара, тъй като всички по-големи фирми си имат професионален мениджмънт и напълно легален произход на средствата. Този проект няма и никакво спорно въздействие върху икономиката. Предполагам, че на пазара няма много нередовни институции, „менте" кредитори. При всички случаи ще се въведе по-добър ред без да повлияе негативно на обема на финансирането и на конкурентоспособността на бизнеса, а това е основното за икономиката.

Станимир Василев, съосновател и собственик на „Изи асет мениджмънт":

Регистрацията дава допълнителна легитимност
Предвидената от БНБ регистрация на небанковите финансови институции няма да затрудни бизнеса. Организациите и фирмите, работещи според изискванията на досегашните закони и съдружествата, които се съобразяват с пазара и консуматора, няма от какво да се притесняват от регулацията. За чуждите фирми, с които работим, регистрацията от централната банка повишава доверието към българските им партньори. Не очакваме рестрикции, напротив да се работи с БНБ е добре за фирмите и компаниите, това им дава допълнителна легитимност.

Подобни структури се нуждаят от допълнителен „бонус" от регистрацията на БНБ, която повишава доверието. Надяваме се, че това ще внесе в пазара повече професионализъм, тъй като свободният пазар ражда конкуренция и нови идеи, и това е добро за гражданите. Известна регулация е необходима, за да могат да работят професионалистите, честните и прозрачни играчи.

Нено Ненов, мениджър маркетингови комуникаци в „Джет Файненс Интернешънъл":

Решенията на БНБ са здравословни
Идеята на БНБ за регистрация е добра за небанковите институции. В началото на годината, когато централната банка прие наредба за увеличаване минималните резерви на банките, хората се опасяваха , че ще се вдигне цената на кредитирането. Това се случи, но в малък размер. Този въпрос беше отправен и към небанковите институции, каквато сме и ние.

Дали и при нас ще се увеличи цената на кредита и дали ние, въпреки че не подлежим на регулация от БНБ, въпреки това се стараем да отговаряме на изискванията, които се поставят и на всички банки, защото вярваме, че наложените от БНБ изисквания са здравословни. Централната банка анализира пазара, експертите й виждат кое ще доведе до по-голяма сигурност в сектора, за да не се повторят събитията от близкото минало.

Това са предварителни, взети много отдалеч мерки. Реално спазването им не ни притеснява и няма смисъл никой от участниците в пазара да ги заобикаля. Компанията ни няма проблеми с исканите професионални качества на мениджмънта. През ноември 2007 г. тя беше закупена от френската банка за потребителско кредитиране БНП Париба чрез дъщерната си компания „Сетелем". Така качеството на мениджмънта и произхода на парите, както иска централната банка, са абсолютно гарантирани.