Мрачните новини за икономиката на Русия, която отбеляза спад с 23.2% през първите три месеца на годината, спрямо последната четвърт на 2008 г., а индустриалното производство в страната се сви със 17% през април на годишна база, се компенсират в някаква степен от покачването на цените на петрола.

Днес средната стойност на нефтените фючърси мина 60 долара за барел, но въпреки добрата за Русия новина икономистите са притеснени, според WSJ.

"Цените на петрола сега са на неприятни за нас нива, тъй като не са достатъчно ниски, за да доведат до реални реформи, а и не са достатъчно високи, за да позволят увеличаване на разходите като преди", смята Владимир Мау, който оглавява консултативна комисия към правителствения екип в Москва, занимаващ се с финансовата криза.

Има силен натиск върху правителството да поддържа разходите за подкрепа на свиващата се икономика високи, докато много икономисти предупреждават, че Кремъл се нуждае от затягане на харченето на публичните средства с цел намаляване на дефицита и укротяване на инфлацията.

Сигнал за посоката, в която ще поеме руската политика ще дойде до края на този месец, когато президентът Дмитрий Медведев ще представи пред Думата проектобюджета.

Тъй като Кремъл се бори да обърне тренда на свиване на икономиката, да ограничи увеличаващата се безработица и да се справи с нарастващата вълна от лоши кредити, отпуснати от руските банки, поскъпването на цената на петрола осигурява на страната  известно облекчение.

Средствата от високите цени на петрола, който се покачиха с близо 60% от дъната достигнати в началото на тази година, не влизат директно в икономиката, тъй като по-голямата част от увеличението се абсорбира от данъците. В Русия, данъците се колебаят спрямо цените на петрола, като приходите над около $30 за барел реално се преразпределят от държавата.

Миналата есен, руските политици обявяваха, че глобалната криза ще премине над страната за кратко време и без сериозни последици, до голяма степен облягайки преценката си на силното поскъпване на нефта и металите от първата половина на 2008 г., когато приходите от износа на петрол достигнаха  близо $143 млрд. и надявайки се продължаване на потока от евтин чуждестранен кредит.

Но икономиката на Русия се сви с 9.5% на годишна база през първото тримесечие и според официалните прогнози сега, рецесията може да продължи и следващата година.

Безработицата достигна 10% през март. За разлика от Европа и САЩ, където нарастването на цените беше спряно от рецесията, инфлацията в Русия остава двуцифрена, отчасти в резултат на увеличените разходите на правителството.

Но Москва трябва да продължи да налива средства за стимулиране на икономиката ако не иска общественото недоволство да придобие опасни размери.

Финансовият министър Алексий Кудрин - виден защитник на консервативните бюджети - миналия месец каза, че кризисният фонд, натрупван с отделяне на от приходите от петрол и газ през  последните години, вероятно ще се изчерпи през следващата година и че бюджетният дефицит ще трябва да бъде ограничен, за да не се поддържа инфлацията.

Той смята, че правителството трябва да свикне с по-ниски приходи и по-скромни-годишни разходи, преди комбинацията от високи цени на нефта и евтините кредити отново да подкрепи руската икономика.

Други политици отхвърлят тези предупреждения, като призоват за продължаване на увеличаване на разходите за стимулиране на икономиката, както и за данъчни облекчения за бизнеса, обосновавайки се с ръста на цената на петрола.

Това вероятни ще ерозира позициите на Кудрин, който до момента се ползва с подкрепата на премиера Владимир Путин.

Досега Москва обяви пакет от стимули на стойност 1.6 трилиона рубли ($50 млрд.) в тазгодишния бюджет, но сумата изглежда крайно недостатъчна на фона на кризата, дори с оглед на силното държавно влияние в икономиката на страната.

А и през миналата седмица президентът Медведев каза, че програмата за 300 млрд. рубли, за държавни гаранции по заеми за стимулиране на кредитирането и индустрията през тази година, се е провалила.

Реално стимулите са били насочени основно към петролния сектор, докато натискът върху промишлеността се засилва.