Националният статистически институт днес публикува данни за външната търговия на България за първото полугодие на 2008 г. За шест месеца дефицитът на външната ни търговия достигна 8 милиарда 424 милиона лева.

Отрицателното ни салдо е почти по равно разпределено между страните от Европейския съюз (минус 4.13 млрд. лв.) и другите държави (минус 4.294 млрд. лв.).

Само за месец юни отрицателното салдо във външната ни търговия е над 1.8 млрд. Дали не ни е крайно време да спрем с външната търговия, ще се запита някой шегобиец.

В периода януари - юни сме изнесли продукция за над 15 млрд. лева, от които над 9 млрд. за страните от ЕС и почти 6 млрд. за трети страни. Внесли сме по цени FOB стоки за 23.555 млрд. лева, от които от ЕС 13.267 млрд., а от трети страни за 10.287 млрд.

Според предварителните данни, спрямо първото шестмесечие на 2007 г. износът се увеличава с 23.9%, но вноса (по CIF цени) се качва с по-висок темп, с 27.9%.

Сред категориите с най-голям внос за първото полугодие на 2008 г. изпъкват „машини, оборудване и превозни средства" - внесли сме такива за 7.17 млрд. лв. Увеличението на годишна база е 25%. Износът на продукция от същата категория възлиза на 2.363 млрд.

Следователно повече от половината от дефицита на България за шестмесечието се дължи на машините и превозните средства. Само че разликата е голяма, ако се внасят машини с производствени цели, от които в бъдеще трябва да очакваме ръст на добавената стойност и БВП - и ако се внасят превозни средства, които служат не толкова за превоз, колкото за демонстрация.

Внесли сме минерални горива, масла и подобни продукти за над 5.5 млрд. лв.

Логически необяснимо: внесли сме храни и живи животни за 1.25 млрд. лв., в т.ч. за 955 млн. лв. от ЕС - изнесли сме за 857 млн.лв., в ЕС за 565 млн. Тази статистика показва, че България не може да регулира хранителния си баланс дори при сегашния спаднал брой на населението.

ЕС се явява нетен износител на храни в България, което не е странно предвид забраната за достъп на българска животинска продукция на европейските (а също и на руските) пазари и упорития отказ на българското правителство да стимулира развитието на родното фермерство.

По държави от ЕС, най-изгодна търговията с България е за Германия, от която дефицитът ни се е увеличил с над 1.4 млрд. лв. Не по-зле е Австрия (внесли са 328 млн. български стоки, продали са ни продукция за над 1 млрд.) За Италия изнасяме за 1.375 млрд., внасяме за 1.921 млрд.

Заради резкия ръст на вноса от Румъния през последната година, в търговията със северната ни съседка сме на минус с над половин милиард (895 млн. износ, 1.4 млрд. внос). С Гърция сме на малък плюс: 1.5 млрд. лв. износ, 1.33 млрд. внос.

На голям плюс сме с Белгия, където сме изнесли стоки за 1.09 млрд., внесли сме за 437 млн.

Съседите извън ЕС повече внасят от нас, отколкото те ни продават. Турция е внесла продукция за 1.6 млрд., продала ни е за 1.376 млрд. Сърбия внос от България в размер на 593 млн. лв., износ 180 млн. Република Македония купува за 316 млн. лв., продава за 302 млн. лв.

Япония е внесла продукция от България за 12.3 млн. лева, продавайки ни стоки за 163 млн. лв. Китай е внесъл стоки за 84.6 млн. лв. и ни е продал продукция за 641.8 млн. лв.

Заради резкия спад на българския износ, за първото полугодие на 2008 г. сме на минус и със САЩ, които доскоро бяха една от малкото страни, които купуваха повече български неща, отколкото продаваха свои на България.

Но нищо не може да се сравни с дефицита ни в търговията с Русия: за първото полугодие на 2008 г. сме изнесли продукция за 462 млн. лв., а сме внесли стоки (на първо място енергоресурси) за 3.4 млрд. лв. Три милиарда лева, или 1.5 млрд. евро дефицит е сума, достойна да й обърне внимание дори по-голяма страна от нашата малка, но щедра България.

Украйна, разбира се, не остава назад и добавя други 2 милиарда лева в злополучното българско отрицателно външнотърговско салдо.