Днес в Берлин президентът на бундестага Норберт Ламерт ще представи пред широката публика книгата „Пожарът в Райхстага. Кариерата на едно престъпление". Авторът, разследвал събитията отпреди 75 години, е Свен Келерхоф - редактор на ежедневника Die Welt. Както книгата, така и самите събития, ще се обсъждат в германския парламент.

На 27 февруари 1933 година точно в 21 часа и 27 минути в пленарната зала на Райхстага в Берлин избухва стълб огън. Скоро тази част на зданието изгаря напълно и за пристигналите пожарникари не остава много работа. Споровете кой е виновникът за пожара не са се прекратили и до днес.

Подпалвач ли е хванатият на мястото на пожара холандски комунист Маринус ван дер Любе? Холандецът сам е признал, че пожарът е дело на неговите ръце и в последствие е обезглавен. Или все пак Райхстагът е подпален от хора на СС, действащи по заповед на Гьоринг или на Гьобелс?

Във федералния архив на Берлин на свободен достъп се пазят 50 494 страници следствени и съдебни документи от 1933 година, но доскоро тези документи са изследвани единствено от поддръжниците на версията, че Райхстагът е подпален от нацисти.

Предстоящата 75-годишнина от подпалването на Райхстаг за Келерхоф става повод за реконструкция на събитията. Изследванията му са обобщени в наскоро излязлата книга. Изводът е еднозначен: Маринус ван дер Любе е истинският подпалвач и в това дело той е бил сам.

„За престъплението, свързано с подпалването на Райхстага, нацистите - и това е едно рядко изключение - не носят отговорност. Това обаче по никакъв начин не намалява вината им, свързана с унищожителната война или Холокоста". Берлинският кореспондент на руската медия „Время новостей" е говорил лично с автора на изследването и на книгата Келерхоф.

Келерхоф разяснява, подпалване на немската светиня е престъпление носещо страшни последици за световната история, защото Хитлер и нацистите са използвали безредиците в своите интереси. „Без това е трудно да си представим именно този път на идване на нацистите на власт в Германия, който знаем сега".

Наскоро правосъдните органи на ФРГ реабилитираха 24 годишния холандски комунист и безработен Ван дер Любе. В СССР и ГДР официалните историци твърдяха, че пожарът е чиста проба провокация, измислена от Хитлер и подчинените му за разправа с комунистите и последващо завземане на властта. И действително, още в утрото на 28 февруари 1933 година нацистите са предприели безпрецедентни гонения срещу комунистите.

„Ловът" е бил чудовищен, хората буквално са пребивани до смърт. Много хиляди са станали жертва на нацисткия произвол тогава - предимно комунисти, регистрирани членове на Германската компартия. Обаче са пострадали и много интелектуалци с леви либерални убеждения. Насилието от последния ден на февруари е преминало и в първите дни на месец март, но все още е нямало изразен антисемитски характер. Гоненията срещу евреите започват след месец.

А дотогава все още става дума за антикомунизъм. Правилно е твърдението, че Хитлер жестоко се разправя с германските комунисти и съчувстващите им хора. Но тезата, че нацистите сами са подпалили Райхстага, за да получат повод за разправа, не съответства на истината.

В действителност Хитлер, Гьоринг, Гьобелс и съпартийци са били напълно изненадани от пожара. Те са били неподготвени и са нямали никакво отношение към подпалването.

Маринус ван дер Любе в последствие е разказал пред следствието, че искал да подаде на немското работническо движение сигнал за започване на въстание против идването на власт на партията на Хитлер. Само че националсоциалистите използвали „сигнала" за своите политически интереси. Това за тях е бил неочакван „подарък".


След парламентарните избори, насрочени за 5 март, Хитлер и без друго е смятал да активизира борбата с неудобните, на първо място с комунистите. На Нюрнбергския процес Гьоринг е заявил открито: „Да, ние искахме да ликвидираме комунистите". Но по плановете това е трябвало да стане седмица след изборите. От документите от полицията е станало ясно, че ръководителите са били изненадани не от факта на погрома, а от това, че е започнал по-рано от определения срок.

Подготовка за акция германската полиция не е правила - нито в навечерието, нито по време на самото подпалване на Райхстага. Била е най-обикновена вечер. Веднага след пожара ръководството на берлинската полиция е пристъпило към реализация на плановете, разработени за периода след изборите на 5 март. Но заради бързината много неща не са били доизпипани, например не са арестувани важни активисти на германската Компартия като Ернст Телман.


От септември до декември 1933 протича знаменитият Лайпцигски процес, на който Георги Димитров се обвинява, че е сред подпалвачите на Райхстага. Димитров вече е задочно осъден на смърт в България.  Съветската историография твърди, че „Димитров нанася съкрушителен морално - политически удар на фашизма". Логично е да се попитаме как това е станало възможно при разгърнатата фашистка пропаганда.

Интерпретацията на автора Келерхоф е, че съдебната линия на Лайпцигския процес се е строяла на съвършено неправдоподобна интерпретация на обстоятелствата по подпалването на Райхстага. Трима българи комунисти, отправени в Берлин от Москва по линия на Коминтерна - Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, били уж съучастници на Ерност Тоглер от КПГ.


Нямало нито едно сериозно доказателство в полза на това обвинение. Нацистите даже не са се постарали да назначат начело на съда „свой" съдия. Георги Димитров е бил известен оратор и в Лайпциг се е възползвал от предоставената му трибуна. Слабостта на позицията на нацистите е, че са се опитвали да докажат недоказуемото. Нито германските, нито българските комунисти са нямали никакво отношение към подпалването на Райхстага.

Председател на съда на процеса в Лайпциг е бил Вилхелм Бюнгер. Той не бил противник на властта на нацистите, но и не я е приветствал. Обещал е да води „сериозен процес", така и прави, макар нападките на нацистите срещу него да са били много остри.

„Това е невероятно - възмущавал се е Гьобелс след изнасянето на оправдателната присъда - трябва да се погрижим за създаването на съдилища, които вземат решение в духа на партията". Така и става в скоро време - нацистите учредяват „народен" трибунал, оглавен от Роланд Фрайслер. Последният се прочува с това, че има една присъда за почти всички обвиняеми: смърт.

Трябва да се има предвид, че завземането на властта от Хитлер не е еднократен процес, приключил на 2ри март 1933. Димитров и другарите му са оправдавани на 23 декември 1933 г. Чак през юли 1934 е била построена окончателно нацистка държава.

По него време много милиони германци се включват в режима - независимо дали заради натиск отгоре или доброволно. Германия е феномен за самоподчинение на народа, доброволно присъединяване на милиони към режима на нацистите. Някои наистина са вярвали в нацистката идеология, други обаче са се надявали да направят кариера с помощта на партиен билет и значка на ревера.