Националният съвет за тристранно сътрудничество(НСТС) не стигна до единно решение за минималната работна заплата. Това заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин след заседанието на тристранния съвет, съобщи БТА.

Тo бe свикано след решението на ВАС за отмяна на минималната работна заплата, поради неспазване на процедурата и несъгласуване в НСТС.

Работодатели и синдикати запазиха различните си позиции за необходимостта от увеличаване на минималната работна заплата. От бизнеса бяха против планираното от 1 юли увеличение с 20 лева, с изключение на КРИБ, от която подкрепят увеличаването, но
държат минималното възнаграждение да бъде определяно по  механизъм, съгласуван от работодатели и синдикати.

Всички участници в тристранния съвет настояват минималната работна заплата да се определя по по-прозрачен начин, по по-видими критерии, посочи Калфин. Той информира, че вече работна група в НСТС работи по този въпрос.

Министерството на финансите би подкрепило всякакво материално, информационно обезпечаване на изходната база данни, от която да се стигне до едно решение за определяне на размера на минималната работна заплата, заяви финансовият министър
Владислав Горанов. По думите му той самият концептуално винаги ще се въздържа да подкрепя законово регламентиран механизъм за автоматизъм на нарастване на минималната заплата. Няма съвършен механизъм, който да отчита максимално добре зависимостите между отделните микро- и макроикономически параметри и да дава готов
отговор колко трябва да бъде минималната работна заплата, заяви Горанов. Той допълни, че заедно страните, в рамките на тристранния диалог, трябва да изберат тези показатели, на които да се опират, като водят дебат за минималната заплата.

Според министър Калфин данните потвърждават, че решението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата е уместно. По думите му икономиката е успяла да излезе от много месеци дефлация, което не се е постигнало само от ръста
на минималната работна заплата, но и тя има отношение, тъй като се увеличава покупателната способност на най-нискодоходните групи. Статистиката не показва, че е намаляла заетостта, а точно обратното, допълни Калфин.

От бизнеса обаче посочиха, че няма как да се знае каква би била заетостта, ако минималното възнаграждение не беше увеличавано.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев увеличаване на минималната заплата с 20 лева от 1 юли е икономически необосновано. По думите му средносрочната макроикономическа прогноза сочи само 1,4 ръст на БВП, средногодишна дефлация - 0,6 на сто, и този изведнъж ръст от близо 12 на сто на минималната заплата, е необоснован. Според него е важно минималната работна заплата да се определя по обективни критерии между работодатели и синдикати и по
икономически дейности, а не еднакво за цялата страна.

Според вицепрезидента на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис едва с достигането на 380 лева минимална работна заплата, хората с минимално възнаграждение ще получават чисто пари повече от линията на бедността.

Според постановлението на Министерския съвет от декември 2014 г. минималната работна заплата от 1 януари 2015 г. стана 360 лева, а от 1 юли трябва да се увеличи с още 20 лева и да стане 380 лева.

От 1 януари беше определен нов размер на минималната почасова работна заплата - 2,20 лева при нормална продължителност на работното време осем часа и при петдневна
работна седмица. От 1 юли е предвидено размерът на минималната почасова работна заплата да бъде 2,21 лева. След днешното заседание, от правителството ще внесат
проектопостановление със същия размер на минималното възнаграждение, какъвто беше приет с постановлението от декември 2014 г. - 380 лв. от 1 юли тази година.

От правния отдел на Министерския съвет обаче имат намерение да обжалват решението на ВАС, съобщи Калфин.