Петролът падна с повече от долар под психологическата граница от $60 за барел днес, приближавайки се към седем месечно дъно в следствие на прогнозите за увеличения на горивните запаси на най-големият потребител - САЩ.

Очакванията на търговците са, че ако цената на петрола се понижи с още няколко долара се очаква ответна реакция от страна на ОПЕК, за да подкрепи цените.

Американският суров петрол изгуби $1.26 до $59.77 за барел в късният следобед след като падна до дъно от $59.73, най-ниското от 25 септември и близко до най-ниските ниво от седем месеца. Лондонският сорт Брент падна с $1.30 до $59.15.

Решението на двете членки на ОПЕК Нигерия и Венецуела да намалят дневните си добивни нива, не можа да коригира низходящия тренд на цената на петрола. Тези мерки ще имат ограничен ефект, ако по-големи страни членки на ОПЕК не се намесят.

Друг фактор е решението на Американският енергиен департамент, който може да отложи покупката на 11 млн. барела суров петрол за националният кризисен резерв през зимата, за да задържи повече от суровината на пазара.

Вторият по големина производител в ОПЕК Иран, ще подкрепи всяко действия предприето от картела, което ще спре рекордното понижение на цената, като не коментира въпроса за редуцирането на собственото си производство.

Петролът загуби повече от 20% от цената си след юлския връх от $78.4 поради добрите запаси за отопление на САЩ, прогнозите за мека зима и признаците за забавяне на икономическият растеж на най-голямата световна икономика.

Цената също спадна поради липсата на урагани в Мексиканският залив, където се добива около четвърт от американското производство на петрол. Миналата година суровият петрол скочи до рекордни нива след кризата с доставките причинена от урагана Катрина.