Преди няколко години група изследователи на мениджмънта от Йейл и Университета в Питсбърг се опитаха да установят дали има връзка между успеха на компанията и личността на нейния бос. За да определят каква точно е тази личност, те са помолили старшите мениджъри да дадат оценка за своите босове по отличителни черти като умение на началника да споделя с хората вълнуваща визия за бъдещето или да се представя като добър модел, който другите да следват. Когато данните са анализирани, изследователите не откриват доказателства за връзка между това колко добре се представя фирмата и това какъв е шефът й. Може да се каже, че компанията не може да се прецени по шефа, както и книгата не може да се оцени по корицата.

Обаче няколко години по-рано екип психолози от Университета Тафтс, водени от Налини Амбади откриха, че когато хора гледат клипче с продължителност две секунди с лекции на професори, те могат много добре да определят колко способен учител е всеки професор. В края на изследването възприятията на тези, които са гледали само филмчето, са съвпадали с тези на студентите, обучавани от същите тези професори цял семестър.

Д-р Амбади и колегата й Никола Руле са направили още една крачка напред. Сега те показват, че дори и неподвижната фотографска снимка носи много информация за способностите на хората и това е доказано по начин, който превръща оценките на всички онези главни мениджъри в „дрън - дрън".

Доктор Амбади и г-н Руле са показали на 100 абсолвенти фотографии с лицата на изпълнителните директори на най-горните 25 и най-долните 25 компании от списъка Fortune 1,000. Половината от студентите са запитани колко добри в ръководенето на компании според тях са лицата от фотографиите. Студентите от другата половина е трябвало да поставят оценка на фотографиите по пет характеристики: компетентност, доминиране, приятен външен вид, зрялост на лицето (с други думи, дали директорът изглежда като възрастен или има бебешко лице) и дали заслужава доверие.

Полезно (но неочаквано) съвпадение е, че всичките бизнесмени са били мъже и с бяла кожа, така че променливите пол и раса не оказват влияние. Изследването е контролирало дори показатели като възраст на лицето на снимката, емоционално изражение на фотографията и физическа привлекателност на лицата, получавайки отделен рейтинг от други студенти и използвайки статистически техники за премахване на тези ефекти.

Това звучи малко като черна магия. Психолозите прекараха по-голямата част от XX век в развенчаване труда на физиономистите от XIX век, както и тази на френолозите, които считат, че чертите на лицето и черепа носят информация за личността. Обаче новото изследване демонстрира, че заключение за личностните характеристики може да се извади въз основа на фотография на едно лице, и то със завидна точност.

Амбади и Руле са били удивени от точността на наблюденията на студентите. Резултатите от цялото изследване предстои да бъдат публикувани в специализираното списание Psychological Science. Те показват, че както оценката на студентите за лидерския потенциал на босовете, така и даденият рейтинг на характеристики като компетентност, доминиране и зрялост на лицето са съществено свързани с печалбите на компанията. Още повече, двете взаимовръзки са независими една от друга. Когато са контролирани „властовите" характеристики, открива се връзка между възприеманото лидерство и печалбата; а когато се контролира лидерството, се открива връзка между печалба и власт.

Тези резултати показват, че преценките на неизкушените (никой не е познавал даже Уорън Бъфет) са по-точни от оценките, дадени от добре информираните професионалисти. Изглежда факта, че познаваш директора си, пречи на способността да преценяваш постиженията му.

За жалост характеристики като приятен външен вид и внушавано доверие нямат връзка с печалбите на компаниите, така че можем да заключим, че щом става дума за бизнес, да бъдеш топъл и пухкав не играе голямо значение (макар да не вреди да имаш тези характеристики). Но резултатът също така предполага, че анализаторите на капиталовия пазар трябва да вземат под внимание още едно нещо, докато подготвят отчетите си: ликът на директора.

На снимката: Джон Рокфелер