"Украинската криза разцепи мнозинството и БСП" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Отношението към ситуацията в Украйна и Крим вби клин между правителството и парламента, между двете управляващи партии, както и вътре в самата левица. Заради непримиримите позиции между еврофили и русофили в БСП парламентът отложи вчера обсъждането на декларация за позицията на България към събитията в Украйна въпреки тържественото обещание на соцлидера Сергей Станишев предишния ден, че БСП ще постави въпроса за разглеждане. Въпросният проект осъжда руската анексия на Крим и не признава проведения там референдум. Докато за русофилите това е "победа в Третата кримска война на всички православни славяни в света", както се изрази издателят на в. "Дума" и соцдепутат Николай Малинов. Част от червените се доближават до позицията на "Атака", другите са за стриктно придържане към позицията на ЕС, на която симпатизира и ДПС.

Допълнително напрежение нагнети и внушението на Станишев в интервю за "Труд", че ако България признае референдума в Крим, един ден с подобно допитване външна сила може да анексира Кърджалийско. Думите му взривиха ДПС и ГЕРБ. Лидерът на движението Лютви Местан призова политиците да се въздържат "от разгръщането на хипотези". Според него такъв въпрос бил несъстоятелен. "България е със свещени, непроменими граници", допълни Местан. И настоя за обща държавна позиция на парламента, президента и правителството, която отчита българския национален интерес.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„За цената на тока безплатен обяд не може да има", пише в. „24 часа"
До юли 2012 г. имаше работещ механизъм, с който крайните снабдители на електроенергия - трите ЕРП-та, които бяха задължени със закон да купуват зелена енергия от всички производители, да бъдат компенсирани чрез т.нар. зелена добавка.
Още тогава имаше два проблема. Единият е, че зелената добавка като стойност не беше достатъчна, за да се компенсират производителите на зелена енергия, както и някои от снабдителите, в това число общесдтвеният доставчик НЕК.
За съжаление, през лятото на 2012 г. от чист популизъм, за да се държат цените на тока ниски, беше направена нова методика, която предизвика ефекта на доминото. Тя създаде дефицит в системата, защото и за НЕК, и за трите ЕРП-та беше продължено задължението им да изкупуват зелена енергия, но нямаше работещ компенсиращ механизъм. А беше отменена зелената добавка и беше казано, че ЕРП-тата и НЕК трябва да намерят някакъв механизъм хем да плащат на производителите на зелена енергия това, което произведат, хем цените на крайния потребител да не нарастват. Тоест беше предложен един безплатен обяд, какъвто не може да има. И само за една година - от юни 2012 г. до юли 2013 г., трите ЕРП-та по официални данни имат натрупан дефицит от около 350 млн. лева.
Прочети още от в. „24 часа"

"Българите са най-бедните и недоволни европейци" е заглавиe от в. "Труд"
Очаквано българите са най-недоволни от живота си и с най-ниска покупателна способност в Европейския съюз (ЕС). Това показва изследване на Евростат за качеството на живота. Данните са публикувани по повод Международния ден на щастието, който се отбелязва на 20 март. За да състави цялостна картина за качеството на живот в 28-те страни от ЕС, европейската статистическа служба включва още показатели като продължителност на живота, неравенство в доходите, честота на самоубийствата. Измерва се и делът на хората, които не могат да покрият непредвидени разходи, както и отпадащите от училище.
Данните показват, че един българин може да си купи над два пъти по-малко стоки и услуги в сравнение със средния европеец. Най-близо до нашата черга са румънците, хърватите, латвийците и естонците. На обратния полюс са жителите на Люксембург, Австрия, Холандия, Дания, Ирландия.
Оглавяваме и печалната класация за най-недоволни жители на ЕС. Самооценката на българите за удовлетворението им от живота е 5,5 по десетобалната скала.
Прочети още от в. "Труд"

"Държавата продължава с атаката срещу ЕРП", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
"Виновните" за лошата регулаторна политика в енергетиката вече си имат имена. Управляващите посочиха трите дружества, които доставят електроенергията на крайните потребители. Вместо истинските виновници - поредицата "независими" комисари в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), които се поддаваха на политически и корпоративен натиск, и политиците, които им даваха постоянни указания, за да се заформи гъстата регулаторна каша, която сега потапя енергийния сектор.

Без да посочва как ще се изчисти междуфирмената задлъжнялост в сектора и как ще се запълни хроничният дефицит в мрежовите компании, ДКЕВР започна в сряда процедура за отнемане на лицензите за обществено снабдяване с ток на "EVN България Електроснабдяване", "ЧЕЗ Електро България" и "Енерго-про продажби". Това се случва ден след като те негласно отказаха да платят поисканите 318 млн. лв. на Националата електрическа компания (НЕК). Междувременно претенциите на държавната компания нараснаха с около 30 млн. до 347.6 млн. лв. Регулаторът отново зае страната на НЕК, въпреки че държавната компания дължи огромни средства на трите разпределителни фирми за зелена енергия и на различни държавни и частни електроцентрали. Което също би могло да е повод за заплахи и отнемане на лицензите на държавната електрическа компания.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Скоби ловят по 400 коли на ден" четем на първа страница във в. "Монитор"
По 400 автомобила на ден се закопчават със скоби в синя и зелена зона в София. Това съобщиха от Центъра за градска мобилност (ЦГМ) вчера. От там отчетоха, че постъпленията от паркирането са 26,8 млн. лв., а общо приходите на дружеството за миналата година са в размер на 241,5 млн. лв.
Сумата от продажба на билети и карти и постъпления от платените зони е с 6,5 млн. лв. повече от тази през 2012 г., похвалиха се от ЦГМ. „Наблюдава се сериозна дисциплинираност, като скоби се слагат най-вече в периферните зони на синя и зелена зона. Обикновено хората грешат или забравят да изпратят втори SMS", обясни изпълнителният директор на дружеството Стефан Арнаудов. Той отчете, че от синя зона приходите са 5,28 млн. лв., а от зелена - 4,676 млн. лв. От талони за двете платени карета ЦГМ е събрал около 3 млн. лв. Приходите от свалянето на металните шини пък са около 3,3 млн. лв.
Паяците вече вдигат средно по около 140 автомобила на ден, стана ясно още вчера. За да си вземе шофьор колата от наказателен паркинг, плаща 60 лв. Отделно отнася акт и се бърка по 2 или 3 лв. за всеки час престой. Данните на центъра показват също така, че за миналата година е са събрани над 2,31 млн. лв. от паяците.
Средно по 10 коли дневно се прибират от платените зони, на които са поставени скоби и се откарват на наказателен паркинг след изтичане на работното време.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Орешарски обеща кредити за нови работници", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Българската банка за развитие се представи пред бизнеса във Видин вчера. Това е първото ни представяне пред потенциалните ни клиенти, обяви главният изпълнителен директор Димо Спасов на среща с предприемачи в града. Банката е 99% държавна собственост, изтъкна той. Създадена е да кредитира малки и средни предприятия в България. Рейтингът й я поставя в топ 4 сред банките у нас. Тя е най-добре позиционираната банка в страната за привличане на международен ресурс. Активите на трезора възлизат на 1,7 милиарда лева. За кредити на фирми са предвидени 609 милиона лева. Собственият капитал на банката е 680 милиона лева.
Банката предлага лесен достъп до финансов ресурс. С фокус сме върху малкия и средния бизнес. В момента тя изгражда своята национална мрежа, обясни Димо Спасов.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Кандидати за "Химко" (не)очаквано не се появиха", пише в. "Капитал Daily"
Нито един кандидат не се яви на организирания от синдика на "Химко" търг за активите на фалиралия химически завод, който приключи в сряда. Заради пълната липса на официална информация интригата до последно беше дали заканите на икономическия министър Драгомир Стойнев, че държавата ще похарчи 50 млн. лв. от парите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за съживяване на предприятието, ще се сбъднат и дали наистина спряганите чуждестранни инвеститори с интерес да възстановят производството ще се появят и идентифицират. Засега развръзката се отлага до следващия търг, който според Търговския закон синдикът Росица Томова може да организира най-рано след един месец при 20% по-ниска цена. В случай че и тогава никой не поиска целия пакет, активите ще бъдат пуснати за продажба на части.
Всичките земи, сгради, инфраструктура, производствени съоръжения и машини и оборудване се предлагаха за 28.6 млн. лв. Търгът беше организиран за рекордно краткото време от две седмици - минималният срок, позволен от закон. За това време потенциалните кандидати трябваше да огледат завода, да преценят дали да участват и да внесат депозит от 10% от началната цена. Това автоматично изключваше от участие всички евентуални купувачи, които вече не са били запознати със състоянието и възможностите за подновяване на производството във врачанския завод.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Държавата е истинската заплаха за националната и енергийната сигурност", пише в. "Сега"
Март се очертава традиционно лош месец за електроразпределителните предприятия (ЕРП). Миналата година бяха поставени под натиск заради протестите за високите сметки за ток, в тях нахлуха проверяващи от няколко институции, а Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) започна процедура за отнемане на лицензията на едно от дружествата - ЧЕЗ. На фона на общото недоволство аргументите бяха за нарушаване на правилата за обществените поръчки и на общите условия по договорите с гражданите.

През март тази година държавата в лицето на икономическия министър Драгомир Стойнев обвини ЕРП-тата, че дължат 318 млн. лева на Националната електрическа компания (НЕК), че застрашават сигурността на доставките и националната сигурност, защото НЕК от своя страна не може да се разплаща с електроцентралите, те - с мините и т.н. После им даде ултиматум да платят в рамките на три дни. Вчера, само ден след изтичане на срока на ултиматума към ЕРП-тата да платят, ДКЕВР, която иначе не се слави с експедитивност, откри процедури за отнемане на лицензиите за извършване на дейността "обществено снабдяване с електрическа енергия", издадени на "ЕВН България Електроснабдяване", "ЧЕЗ Електро България" и "Енерго-Про продажби". Стойнев допусна, че при отнемане на лицензиите държавата може да изкупи ЕРП-тата.
Прочети още от в. "Сега"

"Без уедряване на земята фермерите не са конкурентоспособни" пише в. „Труд"
С ХРИСТО ЦВЕТАНОВ, член на УС на Института за агростратегии и иновации
разговаря ДРАГОМИР НИКОЛОВ
- Г-н Цветанов, очаква се в парламента да мине на второ четене законопроект, който би трябвало да ограничи покупката на българска земя от чужденци. Въвежда се изискване физическите лица и фирмите да живеят или да са регистрирани в България от поне 3 години, за да купуват. Ще бъде ли работеща тази мярка?
- Като земеделски производител бих подкрепил всяка мярка в полза на българското земеделие, но обективно погледнато фактите показват, че засилен интерес от чужденци да купуват земи в България не се наблюдава. Не мисля, че подобна мярка би довела до сериозна промяна в ситуацията по отношение на собствеността и ползването. Освен това чуждестранните, а и българските инвеститори, биха проявили интерес само при наличие на фактори като комасация и напояване, а тези въпроси в момента са изключително сериозна пречка и пред българските, и пред чуждестранните лица, които желаят да инвестират сериозно в земеделието. Не смятам, че придобиването на собственост от чужденци е проблем. Знаете, че и до момента те могат да купуват земя просто като регистрират българско юридическо лице. А и честно казано при заявен чуждестранен интерес е нормално да се търси съдействие от местно лице, така че не очаквам мярката да доведе до нещо коренно различно.
- Какво се случва на пазара на земя? Последният доклад на САПИ за 2013 г. показва спад на сделките с 20%, но цената на земята расте с 4,6 на сто и средната за страната вече е 429 лв. за декар.
Прочети още от в. „Труд"

"Малкото сняг донесе повече сделки с имоти в курортите", четем във в. "Монитор"
В планинските ни курорти тази зима снегът бе по-малко, но сделките с ваканционни жилища са били повече, отколкото през други години. Това смятат брокери от агенциите за недвижими имоти.
Според Полина Стойкова, оперативен директор на Bulgarian properties, определено отминава най-силният сезон за продажбите на имоти в ски курортите. „Редом с руснаците най-активни купувачи са и българите, чийто интерес е насочен основно към Боровец и Пампорово. Очакваме доста туристи, били на почивка в нашите ски центрове през зимата, да се върнат по-късно през годината, за да си купят
жилище там", прогнозира тя..
По думите й най-много се търсят апартаменти в курортите, но не липсва интерес от българи и към къщи в селата около Боровец, където също е отчетен ръст на сделките през зимата.
Има раздвижване на пазара, казват и брокери от Банско. „Интересът към имотите в градчето е целогодишен", смята Маринела Кузманина от „Уникални имоти Банско". „Половината от сделките се сключват от българи. От чужденците най-активни са руснаците. Епизодични покупки има още от гърци и граждани на Република Македония", уточнява тя. По думите й англичаните, които навремето придобиха жилища в курорта, сега повече продават.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Строят курорт за 100 милиона лева в община Бяла", пише в. „24 часа"
Правителството одобри проект на стойност над 100 млн. лв. за изграждане на три хотелски структури и зони за обществено обслужване, част от голям комплекс с курортно предназначение, върху собствени имоти в община Бяла.
Проектът ще се изпълнява от "Мадара Юръп" АД и предвижда създаването на 500 работни места в общината, чието ниво на безработица към момента е над средното за страната, съобщиха от правителствения пресцентър.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Рекордни продажби на нови автомобили", пише в. "Стандарт"
Сделките през февруари скочиха с 32%, само Португалия отчита по-голям ръст

След първите положителни сигнали за родния пазар на нови автомобили през януари тенденцията сериозно се засилва през февруари. През 2013 г. продажбите на нови коли у нас отчетоха съвсем лек спад, но както прогнозираха и редица вносители, се задържаха близо до нивото от предходните години - около 20 хил. автомобила. През януари пазарът леко се раздвижи и отчете ръст от 1,3% спрямо първия месец на 2013 г. Февруарските продажби обаче буквално изстрелват резултатите на едно от най-високите места в целия ЕС. Продадените през февруари нови автомобили у нас са 1520, което е с 32,5% повече спрямо февруари 2013 г., сочат данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA). Резултатът е значително по-добър от средния за ЕС, където продажбите растат с 8%. С по-сериозен от нас ръст може да се похвали само Португалия, където продадените нови возила през февруари нарастват с 40,2% до 10 541.
Прочети още от в. "Стандарт"