„Ваканция за борчове", четем от първата страница на „Стандарт"
Ваканция за борчовете си ще могат да получат закъсалите фирми. Временно отлагане на фалита предвиждат промени в Закона за малките и средните предприятия, подготвени от икономическото министерство. Според тях длъжникът може да поиска от съда защита от кредиторите си за определено време. Докато тече процедурата, магистратите имат право да откажат банкрут на затъналото предприятие. Така собственикът ще получи глътка въздух, като ще има време да се споразумее с контрагентите си, на които дължи пари.
За да получи защита от Темида обаче, длъжникът трябва да предложи споразумение с кредиторите и план за излизане от затруднението. Сред вариантите е фирмата, която е на червено, да бъде продадена изцяло или част от акциите й да бъдат дадени на кредиторите.
Още по темата от „Стандарт"
„Леко затопляне на пазара на имоти и кредити", обобщава от първата си страница „Дневник"
Леко раздвижване на пазара на имоти и повишено търсене на потребителски и жилищни кредити. Това е тенденцията, която се очертава в последните месеци според брокери и банкери.
Рано е да се говори за трайно положителни сигнали, предпазливи са банките, които "Дневник" потърси за коментар. През последната година те активно предлагаха заеми с намалена лихва. Резултатът е повишено търсене и на потребителски, и на ипотечни кредити.
"През последните две тримесечия има увеличаване на исканията за ипотечни кредити в сравнение с 2010 г. и 2009 г.", коментира Емил Ангелов, изпълнителен директор на Банка Пиреос. Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, също потвърди, че определено се наблюдава повишено търсене, особено при ипотечните заеми.
Още от статията на „Дневник"
„По-високите осигуровки пращат цели сектори в сивата икономика", разкрива от първата си страница „Сега"
Увеличаването на осигуровките изпраща цели сектори към сивата икономика, доказват последните данни на Националния осигурителен институт. Не кризата, а сериозното повишаване на минималния осигурителен доход води до намаление с около 60 000 души на самоосигуряващите се и с около 15 000 на земеделските производители.
След като през 2010 г. правителството реши хората от свободните професии да внасят осигуровки най-малко върху 420 лв. вместо върху само 260 лв., броят на самоосигуряващите се изведнъж се срина с близо 40 000. Докато през 2009 г. те са били около 230 000, след увеличението на осигурителната тежест са под 190 000. Малко вероятно е проблемът за този спад да е кризата, тъй като през 2009 г., когато тя вече тресеше икономиката ни, хората започнаха да се спасяват сами и тогава от НОИ дори отчетоха с около 25 000 повече самоосигуряващи се от планираните. Решение за вдигането на минималния осигурителен доход за тях се взе, след като стана ясно, че около 420 лв. е прагът, върху който трябва да се внасят осигуровки, за да се осигурява минималната пенсия от 136 лв.
И 2011 г. е доказателство, че всяко вдигане на осигурителната тежест води повече до посивяване на икономиката, отколкото до съществено повишаване на приходите, както се надяват управляващите. През тази година беше въведен диференциран минимален доход за самоосигуряващите се от 420 лв. до 550 лв. според общия им облагаем доход за 2009 г. И броят им автоматично бележи нов голям спад с още 20 000. За първото тримесечие те вече са едва 170 000 души.
Още от статията на „Сега"
"Въвеждат защита от кредитори за малките и средните фирми", информира от първата си страница „Класа"
Малките и средните предприятия ще имат възможността на защита от кредитори. Това предвиждат промени в Закона за малките и средните предприятия, които са публикувани за обсъждане в сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Процедурата е опростена, сравнително бърза. Тя ще предшества обявяването на фалит и от нея ще могат да се възползват единствено фирми, които отговарят на критериите за малки и средни предприятия - персонал под 250 души и годишен оборот под 19.5 млн. лв. годишно.
В момента процедурата за обявяване на несъстоятелност е тромава, а по света фалитът не е чак толкова драматично нещо, както се приема у нас. В много случаи след него дадено предприятие получава шанс за стабилизиране, модернизация и за запазване на работни места, заяви за в. „Класа" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. През последните години у нас малките и средните фирми, които са влезли в процедура по несъстоятелност, са се увеличили два пъти. Освен тях има още две групи предприятия. Едните рязко са намалили производството, а другите са преустановили всякаква дейност, което означава, че реално са фалирали, но нямат задължения, коментира зам.-председателят на БСК Камен Колев. Според него търговските спорове могат бързо, евтино и точно да се решават и чрез арбитраж.
В Европа фирмите, изпаднали в несъстоятелност през 2009-2010 г., са се увеличили с над 50 %. Статистиката сочи, че в повечето случаи стойността на активите и броят на запазените работни места са по-високи, ако фирмата в затруднение бъде запазена като цяло или ако бъдат запазени нейните жизнеспособни части. В ЕС, а и по целия свят, се правят подобни промени в законодателствата. Германия например удължи до 2013 г. мораториума върху изискването свръхзадължени компании, които имат шанс да оцелеят, да подават молба за несъстоятелност.
Още от статията на „Класа"
„Тровят с водка менте за 15 стотинки по морето", съобщава от първата си страница „Монитор"
Хотелите с пакет „Ол инклузив", които стават все по-актуални през летния сезон у нас, ни черпят с водка за 15 стотинки. Толкова излизат на собственика 100 грама от концентрата. Цената обаче е такава в случай, че той е решил да купи алкохола от нелегален цех, който бълва фалшиви напитки. Заради множеството сигнали от Икономическа полиция и Комисията за защита на потребителите са предприели масирани проверки, предимно по южното ни Черноморие.
Според източници на „Монитор" цената на бутилка българска водка менте от 700 милилитра излиза около 1 лев. В тези пари влизат бандеролът, етикетът и дозаторът, ако оригиналът има такъв. Шише отлежало „марково" уиски пък излизало около 4 лева при положение, че истинският му еквивалент в магазина надхвърля 60-70 лева.
Проверка в туроператорските фирми показва, че нощувка в петзвезден хотел с „Ултра ол инклузив" пакет, с включена консумация на всякаква храна и вносни напитки, е между 120 и 170 лева. Менюто за тази цена включва употребата на всякакъв вид шампанско, водка, вино, ракия и т.н. Проста сметка сочи, че на калпак собствениците на лъскави хотели спестяват стотици левове само от предлагането на фалшивите напитки.
Проучване на „Монитор" сочи, че казаните и цеховете за производството на алкохол менте вече са се насочили към морето, а някои от тях дори са се установили там. Според запознати апашите, които се занимават с нелегалната продукция, са изместили своя бизнес по-близо до черноморските ни курорти по случай пика на туристическия сезон у нас. Те са заели стратегически позиции в близост до най-лъскавите ни курорти - Слънчев бряг, Златни пясъци, Несебър, Дюни, където изобилства от хотели с „ол инклузив" оферти. Установяването им по тези места е с цел фалшивата продукция да не се превозва на дълги разстояния, тъй като рискът да бъде заловена от полицията е по-голям.
Още от статията на „Монитор"
„Инфлацията (не)възможна" е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
На пръв поглед цяла Европа е потънала в дълбок размисъл как да пребори дълговата криза, в която затъват една по една страните от стария Запад. Но всеки, който се опита да навлезе по-дълбоко в проблема, за да потърси възможни алтернативни решения, стига само стената на официалната версия: един за всички - всички за един; няма да допуснем да фалира нито една страна и нито една банка в целия Европейски съюз! "Евро плюс"! На естествения въпрос какво става, ако след Исландия, Ирландия, Гърция, Португалия в дълговото блато затънат Италия, Испания, Белгия или - не дай Боже - Франция? Какво ще стане, ако не стигнат средствата по плана "Евро плюс". Не трябва ли всички
да обмислим план "Б",
за който вече открито говори вещият във финансовите кризи г-н Джордж Сорос? Но и г-н Сорос споменава плана "Б", без да ни обади какво има предвид. Всъщност всички знаем какво ще се случи, ако Евросъюзът не овладее реалната опасност от държавен фалит на страни от еврозоната. Но никой не говори за неизбежното следствие, сякаш е наложено табу да се споменава очевидната опасност - освен за да се отрече. За възможното задълбочаване на европейската дългова криза се говори само в стилистиката на вицовете за Радио Ереван. Попитали Радио Ереван какво ще стане, ако ЕС не удържи затъващите държави. Ние не знаем, отвърнало радиото, но питайте в печатницата. Попитали и Радио Дойче веле как еврозоната ще се справи с кризата. Ето какво казало то: "Ако Гърция и Португалия бяха изпаднали в криза, без да са членове на еврозоната, нещата нямаше да са така трагични, както сега. Драхмата и ескудото просто щяха да бъдат обезценени, което днес за съжаление не е възможно." (Ролф Винкел по "Дойче веле", в. "Стандарт" 15.07.2011, стр. 13). Ето ви плана "Б" в цялата му яснота и простота. Винаги, когато са изпадали в дългова криза, държавите са опразвали джобовете на поданиците си с помощта на печатарската машина и инфлацията. Г-н Винкел обаче ни утешава, че обичайното решение "днес... не е възможно". Ама съвсем, съвсем си е възможно.
Инфлацията е неизбежният изход,
когато властващите нищо друго не направят. Тя е ultima ratio - онова, което се случва (от самосебе си), когато нищо друго не успее (разумно) да се наложи. Никаква тънка политика не се иска: Печаташ пари да плащаш старите заеми, валутата се обезценява, а с нея и всички обещания на държавата по т.нар. социален договор.
Още от статията на „Сега"
"България - евродела и документи", анализира „Дневник" по повод предстоящото огласяване на доклада на Еврокомисията за състоянието на правосъдието и сигурността в България
След два дни Европейската комисия (ЕК) ще излезе с новия си доклад за състоянието на правосъдието и сигурността в България. Брюксел ще огласи позицията си на фона на остри противоречия между вътрешния министър Цветан Цветанов и съда, на пореден скандал с назначение в съдебната власт, на безпрецедентен протест на магистратите срещу натиска и на две оставки от Висшия съдебен съвет (ВСС).
От черновата на доклада стана ясно, че реформите и противоборствата ще са акцент. В основата му обаче е една много важна статистика - за свършеното по около 60 дела, които ЕК е избрала да следи, за да види как се справя България с борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи.
От февруари, когато излезе техническият евродоклад, до юли някои от тези процеси претърпяха обрат, други зациклиха, трети вървят към заключителна фаза, но няма да бъдат отчетени като успех пред Брюксел. Ето какво се случи с най-знаковите:
Братята от Дупница - от свободни до виновни
След оправдателна присъда Пламен Галев и Ангел Христов, известни като братя Галеви, само преди дни бяха осъдени на затвор. Делото за рекет срещу тях и групата им се проточи на първа инстанция в окръжния съд в Кюстендил и дори се наложи проверка защо съдията бави мотивите си за невинността на Галеви. Така по време на последния доклад на ЕК от февруари то беше в графата с неуспехите на обвинението.
Още от статията на „Дневник"
„Пандизчии правят сейфове", разказва „Стандарт"
Затворници, осъдени за кражби, майсторят сейфове и каси за ценности и оръжия, научи "Стандарт". Изработват ги в няколко затвора у нас, които разполагат с отлично оборудвани цехове за металообработка - във Варна, Бургас, София, Враца, Пловдив и Пазарджик. В тях се коват още метални врати, декоративни и охранителни решетки и огради. В много хотели многоклетъчните сейфове са дело на лишени от свобода майстори, казват от фонд "Затворно дело". Цехът в Бургас пък е специализиран в производството на блиндирани врати и входни портали. В Пазарджик са известни с металните аксесоари за камина.
Блиндирани врати и каси от затворниците са купували не един и два трезора у нас, научи още "Стандарт". Цените за изработка при затворниците са по-ниски и заради това много компании се възползват от производството на пандизчиите.
Другото поле за изява на затворническия труд се оказа мебелното производство. Най-силен е цехът в Стара Загора. Той от години мери сили с останалите български производители и вносители на офис мебели. Затворници от Стара Загора са автори и на голяма част от хотелското обзавеждане у нас. Правят мебели и за дома по поръчка на клиента. Материалите са ламинирани плоскости и масивна дървесина. Детски легла, гардероби и градински маси и столове се изработват в цеха в София. В Пловдив са се специализирали в кухненска мебел.
В Плевен и Белене затворниците са майстори на плетените градински мебели от ракита. В пандиза в Ловеч пък се изработва мека мебел - дивани и легла, както и дюшеци и възглавници за местна фирма, която ги изнася. Във Враца предлагат пълна гама медицинско обзавеждане на лекарски кабинети. В Софийския затвор има цех за производство на PVC дограма.
Още от статията на „Стандарт"
„ЧЕЗ тегли 30 млн. лв. заем, за да инвестира в мрежата", информира „Класа"
Заем от над 30 млн. лв. ще вземе чешката енергийна компания ЧЕЗ, обяви пред „Класа" Петър Докладал, регионален мениджър на дружеството. Той обясни, че ще използват парите, за да се финансира оперативната дейност на компанията. Вече е подадено заявление за одобряване на заема в ДКЕВР.
Междувременно на форум в Сандански стана ясно, че нетната печалба на дружествата в групата ЧЕЗ за 2010 г. е 19,5 млн. лв. Очаква се общото събрание на акционерите да определи дали тази година ще се раздава дивидент, съобщи Кремена Стоянова, изпълнителен директор на „ЧЕЗ Електро България". Одобрените от ДКЕВР инвестиции не са достатъчни, за да се извършат планираните инвестиции. Само за изкупуване на съоръжения са необходими 168 млн. лв., твърди Димо Петров, директор „Обновяване, проучване и предоставяне на мрежи" в ЧЕЗ. За покупка на съоръженията по думите му се дават по 12-14 млн. лв. годишно.
Кражбите на кабели са намалели с над 40% за полугодието спрямо същия период на 2010 г. През миналата година дружеството е загубило при пренос ток за 3,5 млн. лв., като част от него е открадната, каза Божидар Гатев, директор „Експлоатация и поддържане" в ЧЕЗ. Заради стари кабели в центъра на София има опасност една трета от софиянци да останат без ток, алармираха от ЧЕЗ. От компанията обясниха, че до проблема се е стигнало и заради посегателствата. Вече са предприети мерки за подсигуряване на захранването.
Още от статията на „Класа"
„Нов закон въвежда евростандарти на пазара на скрап", съобщава „Монитор"
Новият закон за управление на отпадъците, който парламентарната комисия по екология ще гледа в четвъртък, трябва да въведе в нашето право нормите от съответната евродиректива. По този начин с европейските стандарти най-после ще се въведе ред в оползотворяването и търговията с метални отпадъци.
Според новия закон гражданите няма да могат да предават скрап срещу заплащане. Металните предмети от бита ще се предават безвъзмездно на специални площадки, които общините са длъжни да построят до 2 години. Останалите отпадъци от черни и цветни метали ще имат право да продават единствено фирмите, от чието производство те са отпаднали. При това с тях ще работят оператори, получили специално разрешение. За да не се изкушават от разни номера, те ще внасят и солидни банкови гаранции. Ако замърсяват природата или ощетяват по друг начин обществото, парите ще отиват в полза на държавата.
До края на годината контролът трябва да се затегне и според сега действащия закон. Въпреки това в момента пунктовете за метални отпадъци продължават да изкупуват крадени проводници, релси и стари автомобили. Фирмите за старо желязо са като заложните къщи, привидно отдавна са се изчистили, коментират от МВР. Техните проверки показват, че най-много нарушители има все още в Пазарджик, София и Велико Търново. Близо 80% от нарушенията са извършени от хора, които нямат лиценз за търговия с металните отпадъци, признават и от икономическото министерство. Според МИЕТ подобен документ в страната притежават 1051 човека, но държавата е пълна с множество дребни играчи, най-често цигани, които никой не може да контролира.
Още от статията на „Монитор"