"Вдигат се цените на старите коли", пише в. "Стандарт"
Цените на старите автомобили вървят нагоре. "Проблемът е, че в момента дори в чужбина все по-трудно се купуват нови коли. Хората си карат по-продължително време колите, които имат, не ги сменят и не се търсят нови", обясни пред "Стандарт" Любомир Доросиев, зам.-председател на Асоциацията на вносителите на автомобили. В резултат се свива предлагането на стари коли на пазара в Европа. Другата причина за повишаване на цените е увеличеното търсене на автомобилите втора ръка. Поляците досега бяха изцяло на пазара в Германия, сега вече пристигнаха и на италианския пазар и повишиха доста цените, каза Доросиев. "В последните две години гледахме да държим едни и същи цени, като свивахме нашите печалби.
България основно внася коли от Италия, от години сме в този пазар. От там може да се вземат коли накуп - всеки търговец работи с някоя фирма и от там купува всичко, което влезе и е актуално. Аз все още успявам да намирам добра и хубава стока", обясни Доросиев. Но според него, ако трябва човек да отиде в Германия, не би могъл да събере толкова автомобили, колкото трябва да внесе за една седмица, защото там цените са значително по-високи. Причината е, че там ходят много хора от руските републики, поляци, французи, чехи, унгарци, белгийци.
Прочети още от в. "Стандарт"

„1 млрд. лева повече в оборот", пише в. „24 часа"
Насочват ги към имоти, фондове и нови коли.
11, 587 млрд. лв. са парите в обращение от края на 2014 г., а за една година те са се увеличили с 1,33 млрд. лв, показват официалните данни.
В момента парите в обращение са нараснали с около 1 млрд. лв., сочат изчисления на финансисти за "24 часа".
Ниските лихви, прогнозите за по-нататъшното им движение надолу в комбинация с отзвука от кризата покрай КТБ намалиха потока от пари към трезорите. След като повече от година и три месеца депозитите в банки растяха, през април само за месец влоговете намаляха с 386 млн. лв.
Прочети още от в. „24 часа"

"Какво правят в България? Крадат" е заглавиe от в. "Труд"
Само 12% смятат корупцията за най-важен проблем на страната
Руският историк от ХVІІІ-ХІХ век Николай Карамзин веднъж е написал „Ако трябва с една дума да се каже какво се прави в Русия, то следва да се каже: Крадат".
Ах, ама то писано като за нас.
Вярно, като отвориш днешен български вестник, на какво попадаш? Как например инспектор на ДАИ прави очен тест на турски тираджия дали не е далтонист: Тираджията: „Кач евро?" (Колко евро?), той отговаря - Ти си знаеш, комшу, маави (сини), йок кармазъ (не червени) - т.е. синята банкнота (20 евро), а не червената (10 евро). Турският шофьор му казва, че има само турски пари - 100 лири. Българинът иска още 10 евро, след което се чува как двамата си разменят банкноти.
Прочети още от в. "Труд"

"Министерствата харчат спешно евробюджетите за реклама" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Изтичането на сключваните договори за популяризиране на старите оперативни програми за периода 2007-2013 г. е довело до ударно харчене на крупни суми в последния момент. Заради закъснението в изпълнението на дейностите стотици хиляди левове в момента отиват за неефективни и скандални кампании, показва проверка на "Сега" на база сключваните през първия програмен период договори и месечните данни за извършени по тях плащания.

Активизирането на институциите в последните седмици пролича покрай серия спорни медийни кампании. В края на май на фестивала "Зелени дни" избухна скандал за раздавани брошури, рекламиращи страната ни като дестинация за ловен туризъм с отстрел на несрещаните у нас мечка гризли, американски елен и сьомга. Оказа се, че брошурите са печатани по стар проект, но не се разбра кой и защо повторно ги разпространява.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Автомагистрала „Марица" стигна до границата" четем на първа страница във в. "Монитор"
„На България й трябваха 35 години, за да завърши дясното платно на автомагистрала „Марица" от Свиленград до Капитан Андреево. Надявам се това да е краят и на прехода, който олицетворява това строителство", каза вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при въвеждането в експлоатация на новата пътна отсечка.
„С тези почти 9 км общата дължина на готовата магистрала е 80 км.
Новият обект е изграден с 34 млн. лв. от републиканския бюджет. Последният участък от магистрала „Марица" - от Димитровград до връзката с магистрала „Тракия" (лот 1) ще е готов до 1 октомври", увери Лиляна Павлова.
Министърът връчи на шефа на АПИ инж. Лазар Лазаров разрешителното за ползване. С въвеждането в експлоатация на новото платно по изцяло завършена магистрала вече се пътува от Димитровград до ГКПП Капитан Андреево.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Energo-pro заведе дело срещу България", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Пореден чужд инвеститор отново в сектор енергетика заведе иск срещу България. Този път това е чешката Energo-pro, която доставя електричество на цяла Североизточна България. Тя е завела арбитражен иск срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка (ICSID). Намерението за подобна стъпка беше заявено от компанията още през 2013 г. заради ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от март същата година. Тогава арбитражно дело срещу страната ни с подобни мотиви беше заведено от австрийската EVN, която захранва с електроенергия Югоизточна България. Търсената сума по спора е 600 млн. евро, а основанието - загуби, претърпени от законодателни промени и регулаторни решения в енергийния сектор в периода от 2004 до 2014 г.
Друго арбитражно дело на стойност 1 млрд. евро, но срещу Националната електрическа компания (НЕК), беше заведено от руската "Атомстройекспорт" (основен акционер в проекта за АЕЦ "Белене") заради отказа на българската държава да строи централата.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Moody's запази кредитния рейтинг на България", пише в. "Капитал Daily"
Международната агенция Moody's потвърди кредитния рейтинг на България от Baa2 със стабилна перспектива, съобщиха от финансовото министерство в края на седмицата. От агенцията отчитат стабилната бюджетна позиция на правителството въпреки влошаването в края на 2014 г., подобрената перспектива за икономическия растеж в средносрочен план, инициираните промени във финансовия надзор, целящи намаляване на рисковете в банковата система, и стабилната външна позиция на страната, което поддържа доверието във валутния борд.
Рейтингът на страната остава в ниската част на скалата на инвестиционните оценки на агенцията. Макар традиционно анализаторите от Moody's да са определяни за по-черногледи, оценката на агенцията за България в момента е по-висока от тази, присъдена от друга от големите международни агенции - Standard and Poor's, която през декември понижи рейтинга на страната до степен BB+, или т.нар. на инвеститорски жаргон боклук (junk). Причините бяха кризата с КТБ и ликвидният проблем на ПИБ от лятото, които наложиха държавна подкрепа.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„4.4 млрд. лева потънали в държавни фирми за 7 години", пише в. "Сега"
Държавата с нейните чиновници и предприятия струва много скъпо на българските данъкоплатци. Само за издръжката на администрацията - централна и общинска, бюджетът харчи над 3 млрд. лева годишно, става ясно от справка на Министерството на финансите. При това сумата не включва заплатите и осигуровките на чиновниците, тя показва само разходите за командировки, обучение, коли и гориво, ток, вода, парно и телефони, хартия и други материали, храна, външни услуги, текущи ремонти. Отделно държавата "подкрепя" със значителни суми своите дружества. В периода 2007-2013 г. са налети 4.4 млрд. лева, изчисли Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

Според данните на МФ, предоставени в отговор на питане от депутата от Реформаторския блок Гроздан Караджов, издръжката на армията чиновници е достигнала своя пик през 2008 г. с похарчени 4.21 млрд. лева.
Прочети още от в. "Сега"

"Украинци, руснаци, сърби и турци на гурбет у нас" пише в. „Труд"
В лекарския кабинет ви преглежда индиец, в кварталния магазин ви обслужва продавач от Виетнам, в любимия ви ресторант сервитьорките са от Украйна, маслото на колата ви сменя китаец, а когато извикате водопроводчик - пристига майстор от Молдова. Независимо дали ви харесва или не, съвсем реално е това да се случи в България. При това не в необозримо далечно бъдеще, а в близките 10-15 години. Още повече че дори и сега в някои от големите търговски вериги се случва да видите служители с тъмен цвят на кожата.
Според икономистите от БАН в следващото десетилетие България ще започне да изпитва не само недостиг на квалифицирани специалисти, но и на работници на всички нива. Причината е, че заради застаряването на населението, ниската раждаемост и емиграцията българите в трудоспособна възраст ще стават все по-малко. Това ще постави огромно изпитание не само пред здравната и пенсионната ни система, но ще затрудни и реализирането на големи инфраструктурни проекти и цялостното икономическо развитие на страната.
Прочети още от в. „Труд"

"Хукнахме на пазар за евтина храна в Румъния", четем във в. "Монитор"
Намаляването на ДДС в Румъния с 15% от началото на месеца кара българите да прескачат до северната ни съседка за евтина храна, съобщава Нова телевизия.
В Калафат, само на няколко километра от Видин през Дунав мост 2, цените са много по-изгодни, отколкото у нас. Заради свалянето на ДДС-то местните продукти са поевтинели от 5 и 15%. По сергиите на зеленчуковия пазар в Калафат могат да се намерят пресни картофи по 30 стотинки, диня по 1,30 за килограм, краставици под 70 стотинки и домати от 1,50 до 2,50 лева. Продуктите за приготвянето на една баница в Румъния струват 14 леи или обърнати в български пари - 7 лева. В България баницата ще ни излезе с 15% по-скъпа. Затова търговците във Видин са готови да пазаруват не от български борси, а от румънски.Пречка за пазарния туризъм обаче е закриването на редовната автобусна линия Видин - Калафат. За това много нашенци от района отиват в съседния град през новия мост на Дунава с колело, защото е безплатно. Иначе с автомобил таксата е 24 лева.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Плодовете и зеленчуците поевтиняват", пише в. „24 часа"
Индексът на тържищните цени /ИТЦ/ , който отразява цените на хранителните стоки на едро падна с 15,86 процента от средата на април - от 1,519 пункта до 1,311 пункта, най-вече заради поевтиняването на плодовете и зеленчуците, сочат данните на сайта на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
Цената на вносните доматите се понижи с 16,8 на сто до 1,19 лева за килограм. Оранжерийните домати поевтиняват с 15,9 на сто до 1,75 лева за килограм. Цената на българските оранжерийни краставици пада с 15,2 на сто до 1,12 лева за килограм. Зелето се търгува на едро по 0,56 лева за килограм. Пресните картофи поевтиняват със 21,00 процента до 0,94 лева за килограм. Зелената салата се продава по 0,34 лева за брой.
Ябълките се продават по 1,24 лева за килограм. Лимоните поскъпват с 3,0 на сто и се търгуват средно по 2,42 лева за килограм. Цената на ягодите пада с 24,5 на сто до 2,16 лева за килограм. Черешите поевтиняват с 17,9 процента до 1,92 лева.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"5 стъпки за по-добър живот на село", пише в. "Стандарт"
Местни инициативни групи консултират и одобряват проекти за европари. Готвят старта на ЛИДЕР с бюджет от 131,5 млн. евро.
Земеделското министерство планира да започне приема на заявления по подмярка "Помощ за подготвителни дейности" от мярка 19 - "Водено от общностите местно развитие" към Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР). Бюджетът на мярката през новия програмен период ще бъде почти двойно повече -близо 131,5 млн. евро, като целта е с тези средства да бъдат подкрепени поне 60 местни инициативни групи. Кой и с какви проекти може да кандидатства за финансиране по "ЛИДЕР", пред "Стандарт" обяснява Стефан Спасов, началник отдел "Лидер" в МЗХ.
Названието на подхода ЛИДЕР е съкращение от френски език, което означава връзки между дейностите за развитие на селските райони, обяснява Стефан Спасов, началник отдел "Лидер" в МЗХ. Основният принцип при ЛИДЕР е подходът "отдолу-нагоре".

Прочети още от в. "Стандарт"