Собствениците на автомобили по света вече са уморени да слушат по цял ден за проблемите на рафинериите, които повишават цената на автомобилното гориво.

В условията на пазарна икономика, ако наистина има недостиг на едно благо (повечето експерти твърдят, че има), а печалбите от петролния бизнес са толкова големи, тогава защо няма повече хора, които да строят рафинерии и да печелят неимоверно.

Петролната индустрия от известно време коментира, че новите рафинерии са прекалено скъпи, а екологичните норми правят разрешителните лицензи прекалено трудни за придобиване. Новата програма на президента Буш, според която потреблението на гориво трябва да се понижи драстично през следващото десетилетие, също дава оправдание на петролните компании да не строят рафинерии, коментират от CNN.

Потребителите обаче не са доволни от тези обяснения, според тях петролният сектор нарочно поддържа доставките на бензин ниски, за да държи цените високи и да смъква огромни печалби. Все пак това обяснение изглежда доста елементарно, но тогава защо никой едър бизнесмен не навлиза сериозно в сектора, да строи нови мощности за преработка на петрол и да печели от това?

Ниските производствени обеми на щатските рафинерии, се изтъкват като основна причина за високата цена на горивата от анализаторите. В същия момент големите петролни компании като Exxon Mobil правят по над $2 млрд. печалби за първите три месеца на 2007 г.

Разликата между това какво плащат рафинериите за барел петрол и цената на преработените продукти, е позната в индустрията като „crack spreads". Тези спредове са се увеличили три пъти за последните 12 месеца, което ще рече, че и печалбата е нараснала почти със същия темп.

Отново възниква въпросът, след като печалбите са толкова големи, защо предприемачите нямат интерес да ги приберат, а измислят странни оправдания?

Все пак не можем да поминем последния проект за модернизиране на съществуваща рафинерия в щата Луизиана. Инвеститори са Marathon Oil и Valero, които общо са вложили $4.2 млрд. в проекта. В момента се водят преговори с кувейтската национална петролна компания за доставка на допълнително 500,000 барела дневно.

Но дори в Луизиана, където Marathon взеха лиценз за по-малко от година, не се строи изцяло нова рафинерия, нито има планове това да стане в обозримо бъдеще. Анализаторите коментират, че големите печалби от последните три години в момента са се забавили, тъй като петролът опитва пробив над вечния си рекорд, което за сега малко го затруднява.

На кратко, инвеститорите харесват петролната индустрия в момента, но не са убедени, че след 20 години, това ще продължава да е свръх печеливш бизнес. Тези бизнесмени не желаят да инвестират огромни суми в начинание, което не само следва определена цикличност, но и е обречено в дългосрочен план, заради изчерпване на суровината.

През последните 25 години, широкият борсов индекс S&P 500 е реализирал средногодишна доходност от малко над 10%, докато печалбите на рафинериите са били наполовина.

Ако погледнем в ретроспекция на въпроса, наистина излиза, че петролният бизнес, въпреки че в определен момент носи огромни печалби, е рентабилен само ако рафинерията е построена в дъното на някой от циклите. Едва ли едно мултимилиардно съоръжение построено в близките няколко години ще успее да се изплати до края на текущия цикъл, без да броим вътрешно-политическите фактори и намерения на президентската администрация да съкрати потреблението на бензин.