Руският петролен сектор навлиза в нова и трудна фаза. Според Александър Дюков, ръководител на "Газпром нефт", цитиран от Neftegaz.ru, страната вече е изправена пред необходимостта да експлоатира т.нар. трудноизвлекаеми запаси - сложни, дълбоки и геоложки предизвикателни находища, чието разработване изисква значителни инвестиции в скъпи методи, модерни технологии и сериозна държавна подкрепа.
Тези находища вече са жизненоважни за поддържане на текущите нива на производство - при "Газпром нефт" те вече съставляват над 60% от добива. Прогнозите сочат, че до 2030 г. повече от половината от целия нов петрол, добиван в Русия, ще идва именно от тях.
Този преход красноречиво говори за изчерпването на по-леснодостъпните и евтини за експлоатация традиционни залежи. Русия вече се сблъсква с дълбоки икономически и технологични проблеми, предизвикани от растящите разходи за добив и спадащата рентабилност. Някои източници на Kyiv Insider дори прогнозират, че до 2030 г. до 80% от общите петролни запаси на Русия ще попадат в категорията на труднодостъпните. С други думи, ерата на лесния и евтин добив приключва. Останалите под земята залежи са значително по-скъпи за извличане, което води до рязко повишаване на производствените разходи и свиване на печалбите.
За да станат печеливши тези по-сложни залежи, Александър Дюков изтъква необходимостта от коренна промяна в данъчната политика. Той призовава за разширяване на режима за облагане на излишната печалба, който по-рано даваше възможност за по-ефективна експлоатация на старите полета. Без сериозни данъчни облекчения и целенасочени държавни стимули обаче, разработването на тези находища остава нерентабилно при сегашните цени на петрола.
Последиците от тази ситуация са тежки. Русия вече продава петрола си с отстъпка заради международните санкции. В съчетание с нарастващите производствени разходи, всяка година Кремъл вижда как маржът между разходите и приходите се свива, а печалбите намаляват. Това вече не е въпрос само на влошаващ се бизнес климат - това е структурна уязвимост за руската икономика, която все повече разчита на държавни средства за извличане на ресурса, а не толкова на самия ресурс като източник на печалба.
Към всичко това се добавя и тревожна статистика, посочена от Дюков. В началото на 2023 г., в рамките на координиращия съвет към руското правителство, е било установено, че 220 вида ключово оборудване за петролната индустрия не се произвеждат в страната. Макар че за две години са успели да разработят над 100 от тези видове, наличните мощности не покриват дори половината от необходимото количество. Освен това, качеството на новоразработената техника остава под въпрос.
Както лаконично отбелязва Дюков: "Дните, в които просто пробиваш и печелиш, приключиха." Новата реалност е система, която става все по-скъпа, по-рискова и по-уязвима. Тя зависи вече не само от това дали има нефт под земята, а доколко Кремъл е готов да инвестира в неговото извличане.
При запазване на текущите цени на петрола, Русия рискува да загуби до половината от добива си до 2030 г. Тези прогнози звучат драматично, но са отражение на съвсем реална картина. Основните полета, експлоатирани в момента, са открити още през 80-те години на миналия век и са изчерпани вече между 90 и 95%. Новите находища просто не могат да предложат същата рентабилност, което заплашва с пълно финансово изтощение.
За да преодолее тези колосални предизвикателства и да гарантира стабилност в енергийния си сектор, Русия се нуждае от спешни и добре координирани усилия както от страна на държавата, така и от индустрията. Необходимо е осигуряването на нови технологии, разработването на ефективни данъчни механизми и поддържането на силна кадрова база, за да може да се осъществи тази неизбежна трансформация в светлината на новите реалности.