Външната търговия със зърнени и маслодайни култури е обезпокоително слаба от началото на годината досега. Единствено при царевицата българските износители отчитат ръст.

Това показват последните данни на земеделското министерство за експорта на зърно. Изводът е, че за първите три месеца от 2019 г. има спад в износа при пшеницата, ечемика и рапицата, които основно минават през Пристанище Варна, пише sinor.bg.

Най-сериозно е изоставането при експорта на ечемик, където от 2 юли 2018 г. до началото на март 2019 г. са изтъргувани едва 25 682 тона, докато миналата година по това време са били над 95 хиляди тона. Спадът е с цели 73,1%.

Износът при пшеницата експортът изостава с 18,1%. От началото на стопанската година през 2018 г. към началото на март са изнесени 1 278 194 тона, при 1 560 851 тона през същия период на предходния сезон.

При пролетните култури ситуацията е малко по-различна. Общо за периода от началото на септември 2018 г. до средата на март експортът на царевица през Пристанище Варна е с 15,8% повече на годишна база, а този на слънчоглед - с 54,4% по-малко. За този период експортът на царевица е 365 101 т, при 315 240 през миналата година.

Търсенето на маслодайно семе остава ниска, затова тази година са експортирани едва 108 118 тона, което е наполовина от миналогодишните количества, реализирани зад граница.

По предварителни данни на Националния статистически институт (обхващащи цялата търговия със зърнени култури по морски, речен и сухоземен път) през периода юли - декември 2018 г. извън страната са реализирани 2 768,2 хил. тона пшеница, 145,7 хил. тона ечемик и 325,5 хил. тона рапица.

Сравнявайки със същия период на предишния сезон, изнесените количества намаляват при пшеницата с 16,3%, при ечемика - с 43,7% и при рапицата - с 21,5%.