Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за втори път опитва да внесе промени в Наредба 37, която касае статута и изискванията към автошколите в страната, след като през януари някои от тях заплашиха с протест и регулацията беше оттеглена, припомня в. "Сега". Причината за протеста е, че промените в текстовете застрашават бизнеса им.
Сред промените ще е изискването школите да се регистрират "като търговски обекти, учебните коли да са задължителност собственост на фирмата или да са взети на лизинг, а преподавателите да са назначени на трудов договор", изтъкват от изданието. Това на практика означава, че те няма да могат да оперират с личен автомобил, регистриран като учебен например.
Същевременно ще бъдат въведени и изисквания процесът да се дигитализира, като ИА "Автомобилна администрация" получи достъп до дневниците за проведените графици, дневници, електронни контролни карти и резултатите и датите за провеждане на вътрешните изпити на учащите.
Две и половина гледни точки
Разбира се, големите центрове защитават поправките, защото те имат ресурса да внедрят електронизацията на процеса, да назначават служителите си на трудови договори и да взимат учебните коли на лизинг.
"Когато курсисти се записват по градинките, няма никакъв контрол", коментира Владимир Василев, заместник-председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, цитиран от "Сега". "Ако не съм доволен от този инструктор, който ме е записал, мога да се оплача единствено от моя инструктор на моя инструктор, защото няма кой друг да ми защити интересите."
Тук не е ясен моментът какъв точно "контрол" ще окаже самата автошкола, ако курсистът не е доволен от инструктора си, и как това ще доведе до промяна, предвид натовареността им.
От другата страна са Съюзът на преподавателите по авто-мото подготовка, според които изискването за търговска регистрация и за собственост или лизинг на автомобила от страна на учебния център е непосилно за преподавателите.
Разбира се, самата държава, в лицето на ИА "Автомобилна администрация", застава на страната на първите. По думите на председателя ѝ Бойко Рановски, с промените ще се елиминира възможността за даване на по-малко часове от необходимия брой и за заобикаляне на разпоредбите. Като вносител на промяната в регулациите, няма как институцията да е на различно мнение.
Икономическите последици
Подобни промени винаги се прокарват с благородна цел. В случая тя е курсистите да получават точния брой часове, да се увеличи контрола върху процеса на обучение и да се елиминират преподаващите "в гаражи и мазета", по думите на Рановски.
Но икономически нещата могат да се сведат само до търсене и предлагане. В момента, тъй като преподавателите могат да са и на граждански договор и школите нямат изискването да притежават автопарка си, някои от тях могат да предложат по-ниски цени. Те бяха определени от Рановски като "дъмпингови".
Само че по-ниските им цени не се дължат само на обвиненията, че те не дават пълния брой часове обучение на курсистите си. На практика те спестяват разходи от това, че не са трудов договор, а на граждански, за който не се внасят осигуровки например. От друга страна, както стана ясно по-рано, по-малките школи могат да не притежават автомобилите, което също съкращава част от разходите. Така че тук пада на раменете на държавата да докаже обвиненията си в техните измами, а не би следвало да хвърля подобни обвинения "от въздуха".
Ясно е, че когато административно цената за тяхната дейност бъде повишена, в крайна сметка това ще се прехвърли върху потребителите, които я плащат. Но тук има и друг момент - тъй като някои по-малки школи няма да могат да отговорят на новата регулация, те ще затворят врати.
Това означава, че търсенето за обучения по кормуване, което и в момента е високо, ще остане непроменено, но предлагането на услугата ще се свие. Разбира се, че това е в полза на институциите, които ще оцелеят след промяната в регламента, защото на практика цената, която ще могат да начисляват ще се изстреля.
Колко точно? По изчисления на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка - между 400 и 500 лв. за категория B, т.е. за лек автомобил. Това е грандиозен скок. Бърза справка показва, че в София в момента курсовете струват между 600 и 800 лв. На практика ако калкулациите на Съюза са точни, новите текстове в наредбата ще изстрелят цената с над 50%.
При категориите за автобуси и камиони нарастването на цената в абсолютна стойност ще е още по-високо - около 700 лв. за курс.
Налагането на регулации, които уж искат да "защитят потребителя" и да наложат "спазването на правилата", без тяхното нарушаване да е изрично доказано и санкционирано изначално, е фасадата, зад която винаги се крият законодателните промени. Но от другата страна на паравана дебне подриване на конкуренцията на и без това свръхрегулирания пазар на курсове и драстично по-високи разходи за потребителите. На практика техните права не са по-добре защитени; просто в джоба им се бърка по-дълбоко със съдействието на държавната администрация.