Всички сме минавали през това. След години в тежката корпоративна машина искаме нещо различно. По-малък, но по-отдаден екип: хора, които преследват идеи, а не пълнят таблици в Excel. По-интересни идеи за развиване. Повече пространство за растеж. Замисляме се за работа в стартираща компания или за основаването на такава.
Някои правят крачката, всичко тръгва много добре... и в един момент стартъпът, кариерата и нервите им стават на пух и прах. При 20% от тези компании това се случва още през първата година. Наистина ли е изненада? Всъщност има няколко много ясни "червени лампи", които показват, че дадена млада компания се движи с 200 км/ч към бездната. Ако се научат да ги забелязват, служителите ще знаят къде не е добра идея да започват работа. За основателите пък това е ценно, защото те са хората, които могат и трябва да направят корекциите, с които да спасят начинанието си.
Пиар експертът и изпълнителен директор на Aeris PR Катерина Антонова изброява в свой текст за Fast Company 5 от симптомите на "болния" стартъп. Важно уточнение - те не засягат само технологични фирми, а са напълно приложими и в хипотезата на, например, новия малък сервиз, който вашият бивш колега си е направил и сега ви кани да работите заедно.
Няма ясна бизнес стратегия
"Как ще изкарваме пари?" е въпрос, който за съжаление много служители не си задават, докато разглеждат обявата за работа. Още по-лошото е, че немалко създатели на стартиращи компании ангажират цялото си внимание в продукта и забравят, че, колкото и добър да е той, трябва освен всичко друго и да носи приход.
Липсата на бизнес стратегия означава, че никога няма да е напълно ясно кой какво трябва да прави и няма да има ясни критерии за това дали го прави добре. Това е рецепта за слаби резултати, но и показва нещо много притеснително - основателят може би даже не си познава пазара, не вижда конкурентите си и не е открил потенциалните си клиенти.
При най-малкото съмнение за нещо такова опитните инвеститори бягат надалеч.
Неясни роли и отговорности
Това е продължение на горното, но най-страшното е, че на някои места даже се гордеят с него - твърдението е, че без твърди роли екипът расте по-бързо. В по-малките компании е обяснимо всеки човек да е еквивалент на отдел, но трябва ясно да се знае разпределението на отговорностите.
В противен случай конфликтите и лошата комуникация в един момент ще ударят по представянето на целия екип. Нищо добро не предвещава ситуацията, в която има текучество и вместо по-опитните хора идват такива с все по-малко познания.
Лошо управление на финансите
Повечето стартъпи на един или друг етап се налага да преодоляват финансови предизвикателства. Те "горят" парите на инвеститорите, докато се опитват да пробият на пазара и темпото на това "горене" показва ясно дали нещата ще се получат, или не.
Липсата на дисциплина, харчовете отвъд разумното и лошото управление на паричните потоци могат да "торпилират" даже и най-добрата идея - всъщност, именно това се случва буквално всеки ден някъде по света.
Даже и инвеститорите да имат всички пари на света, много от тях няма да толерират дълго екстравагантни разходи - колкото и някои от тях да са приятни за служителите на компанията. Супер луксозният офис и неочаквано щедрият пакет придобивки при липса на адекватен продукт трябва най-малкото да ви замислят.
Липса на адаптивност
Стартъпите често се раждат като "идеята на живота" на основателите си. Това крие смъртоносен риск - цялата стратегия, която вчера е работела успешно, да спре да е ефективна, но компанията да се окаже неспособна да се отклони от нея. В подобни ситуации са загивали и световни мегакомпании.
Основателят трябва да следи всекидневно своята индустрия и трябва да е готов във всеки един момент да чуе идеите на инвеститорите или на хората от екипа за това как може да се оптимизира бизнес моделът. Без План Б все едно нямаш никакъв план.
От гледна точка на инвеститора, прогресът на стартиращата компания трябва да се следи внимателно. Ако тя не постига целите си, трябва веднага да се направи преоценка.
Липса на комуникация
Откритото и прозрачно общуване може да направи разликата между успеха и провала във взаимоотношенията на всяко равнище. Включително, особено и най-вече при създаването на здравословна работна среда.
Никога не е добре основателят да взема на своя глава решения, които засягат компанията, екипа, инвеститорите и подизпълнителите и да поставя всички пред свършен факт.
Ако някъде има проблем, по-добре е всички да работят заедно за разрешаването му. Иначе рано или късно бремето за основателя ще стане непосилно, а междувременно поведението му ще е демотивирало и служители, и инвеститори да опитат да помогнат.