Бургас и югоизточния регион у нас спешно търсят нови работници за летния сезон, заявиха за Money.bg от Община Бургас. Недостигът на кадри в сферата на туризма се задълбочава и единственото решение е спешно наемане на служители от далечни региони като Бангладеш, коментират от Търговско-индустриалната камара в Бургас.
Южното Черноморие вече се подготвя за рекорден летен сезон, но хотелиерите и ресторантьорите са изправени пред сериозен недостиг на работна ръка. За да осигурят необходимите около 200 000 работници, бизнесът е готов да предложи по-високи възнаграждения, като заплатите са увеличени с поне 10 на сто спрямо миналогодишните.
В Слънчев бряг, където има най-голяма нужда от служители, предлаганите заплати достигат до 5000 лева. Рецепционистите стартират с 1600 лв., а работещите на скара могат да разчитат на 1900 лв. месечно. В кухнята готвачите получават между 4000 и 5000 лв., миячките взимат 1700 лв., а сервитьорите и барманите започват от 2000 лева плюс бакшиши, като много работодатели предлагат и процент от оборота.

Източник: iStock
Най-високите доходи са в дискотеките и нощните клубове, където сервитьорите печелят поне 5000 лв. на месец. По курортите се търсят и продавачи на сладолед с 80-100 лв. дневна надница, а за аниматорите, които са предимно студенти и ученици, възнагражденията варират между 1200 и 1400 лева.
"Ранните записвания вървят по-добре от миналата година, което предвещава значителен ръст на туристите. Въпреки това липсата на кадри остава най-големият проблем", коментира Веселин Налбантов, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

Секторите в България с най-голям недостиг на кадри
Българската индустрия е в криза. Какъв е изходът?
Наемането на работници от Азия
Наемането на сезонни работници в региона беше обсъдено и на проведена среща между представители на местния бизнес и аташето по въпросите на труда и първи секретар в посолството на Бангладеш в Румъния Мохошин Миа.
"Република Бангладеш представя много възможности за сезонни работници и има голям опит в предоставянето на тези услуги в съседна Румъния и в Европа като цяло. Затова разчитаме на тях. Проведохме много ползотворен разговор и очакваме сезон 2025 да не страда от голяма липса на персонал", коментира пред местните медии заместник-кметът на община Бургас по въпросите на бюджета, икономиката и морското дело Станимир Апостолов.
Защо точно Бангладеш?
Младите хора са голяма част от населението на Бангладеш, но заради ниското заплащане в страната голяма част от квалифицираните и полуквалифицираните работници полагат в чужбина, заявиха за Money.bg от Търговско-индустриалната камара в Бургас.
"Към днешна дата над 7 милиона от служителите на Бангладеш работят извън граница. България има всички фактори да бъде една от атрактивните дестинации за младите хора от азиатската страна, които искат да продължат своето образование и да работят тук."
Визовите процедури за граждани на Бангладеш, които искат да работят в България, отнемат около шест месеца, като дългосрочните визи се издават за период от 3 години. Вече има възможност визите да се удължат с още три години.
Азиатската република има население от малко над 170 млн. души. Бенгалската общност у нас наброява около 100 души, а в страната ни легално работят около 1000 души предимно във фирми в Плевен, Русе, Пловдив и Кюстендил. Най-търсени са работници в сферата на шивашките услуги. Заради недостига на кадри в сферата на българския туризъм обаче, бизнесът в Бургас и региона се надява да запълни част от пазнотата с кадри именно от Бангладеш.
Средната брутна месечна заплата на работниците от трети страни в България е €1505
Това показва проучване на Българската стопанска камара (БСК), според което в България работници от трети страни за момента идват най-вече от Турция и Украйна. Значителен брой работници от трети държави са от страни от Далечния изток като Непал и Тайланд, както и от Централна Азия.
Проучването на БСК обхваща 552 компании от 5 държави от ЦИЕ, за да изследва степента и характеристиките на заетостта на чуждестранните работници (т.е. които не са граждани на държавите-членки на ЕС).
Една четвърт от анкетираните съобщават, че по-малко от 5 на сто от работната им сила се състои от работници от трети държави, а една пета съобщават, че техният дял е между 6 и 10%. 25 на сто от предприятията имат повече от 20% граждани на държави извън ЕС в работната си сила. Тези предприятия работят в строителството, производството, а все повече и в туризма.
Основните предимства, които бизнесът вижда в наемането на граждани на трети страни, са придобиване на работници, които са по-гъвкави в адаптирането на работното си време (работа на смени, нощен труд и т.н.), притежават желаните компетенции, стабилност на работната сила поради нестабилността на продажбите (поръчките) и познаване на пазара и културата на страните/регионите на техния произход. Те не смятат, че намаляването на разходите е предимство при наемането на работници от трети държави, според проучването на БСК.
Ясно е едно - основната причина, заради която на бизнеса у нас му се налага да наема чуждестранни работници, е все по-голямата липса на местни служители. Проблем, който тепърва ще се задълбочава.