Най-младите работещи търсят висок жизнен стандарт и не са против офиса

Те не помнят света преди Facebook. Детството им започна със Световната криза през 2008 г. и завърши с дистанционното обучение във времената на пандемията. Те пораснаха и все повече от тях вече работят. Най-младите трудещи се българи са част от едно поколение, което по всички параграфи можем да наречем "ново".

Gen Z - родените след 1997 г. младежи, се оказват очаквано технологични и неочаквано прагматични в своите първи кариерни стъпки. Съчетават идеализъм с предприемаческа нагласа. Разбираме всичко това от традиционното проучване на Manpower - Student Study, което тази година се проведе сред 495 ученици, студенти и работещи на между 16 г. и 25 г.

Ръководителят на Business Intelligence екипа на компанията Мария Динева е категорична - младите променят трудовата среда, а не обратното. За нея именно това е голямата новина от Student Study 2023: "Чрез предприемаческо мислене, адаптивност към автоматизация и технологичен свят и с грижа за средата около себе си, младите хора от Генерация Z изграждат една модернизирана ценностна система в иначе наложения традиционен бизнес модел".

Gen Z вече не са деца, а колеги и служители: Как да общуваме с тях

Най-младите работещи хора са част от едно много различно поколение

Офисът отново е от значение

Трите най-важни условия при избор на подходящ работодател не носят голяма изненада - водят високите възнаграждения (за 45,25% от запитаните), възможностите за придобиване на знания и умения (39,80%) и гъвкавото работно време (39,60%).

На пръв поглед парадоксално е, обаче, че възможността за дистанционна работа е сред трите най-маловажни условия при търсене на работодател. Според Динева младите хора са комуникативни и технологично ориентирани и "си дават сметка, че от вкъщи няма начин да се докоснат до всичко онова, с което се запознават само косвено в Мрежата" - и тук става дума както за нови технологии, така и за колеги, които вдъхновяват и споделят познанията си.

Източник: Manpower

Мария Динева

Голям фактор е и пандемията, през която голяма част от Gen Z завърши образованието си дистанционно: "Ако, например, милениалите (родените между 1981 г. и 1996 г. - б.р.) видяха това като възможност за по-добрата си интеграция между професионален и личен живот (обикновено те имат деца), то хората от Поколение Z го асоциират с "бях отделен от всички и всичко".

4-дневна работна седмица - може, но не веднага

На пръв поглед изглежда имаме "връщане към корените" и по друга актуална тема - 4-дневната работна седмица. По-малко от 20% от респондентите я посочват като предпочитан модел на работа и над половината биха предпочели да работят като родителите си - стандартно от понеделник до петък или на смени.

Според Мария Динева фактор в случая е, че 4-дневната работна седмица все още е твърде нова като част от организационната култура. В същото време, "в по-голямата си част, родителите в българските семейства работят по традиционен начин и това се отразява на възприятието на децата като "комфортното и познато".

Тя обаче отбелязва, че именно Gen Z "са отворени и изключително адаптивни, възприемайки новости и оптимизации по много по-естествен и лесен начин и в този смисъл 4-дневна работна седмица вероятно ще бъде най-лесно възприета като концепция първо от тях".

4-дневна работна седмица: дали това e добър модел за всеки бизнес?

Въпреки че има ползи от съкратената седмица, това може и да не е решение за всички фирми

Доказва го и друг наглед парадоксален резултат от проучването - цели 87,5% от запитаните заявяват, че ще са по-мотивирани именно при този модел. Просто му трябва време.

Търсят се много по-различни лидери

Директността и възможността предложенията на екипа да бъдат чути са сред най-важните качества, които младежите търсят в своя ментор заедно с компетентността. Според експерта от Manpower това е част от по-голям тренд: "От COVID-19 ерата насам, трансформацията в отношенията между кандидатите и бизнеса и служителите и бизнеса приеха нови измерения. Тези аспекти са важни не само за младото поколение, но и за амбициозните работещи в ранни и късни 30 години".

Сред качествата, които ръководителят не е нужно да притежава цели две трети поставят наличието на богат професионален опит. Защо? Мария Динева посочва най-важните ценности за Gen Z в личния и трудовия живот - прозрачност, толерантност, уважение.

Подборът на кадри не е само хубави приказки и четене на CV-та

Заплатата трябва да се знае от самото начало, смята рекрутърът Бранимира Велева

"Лидерите на новото време са именно младите хора и онези хора, спадащи към предходните поколения, които имат предприемаческа психологическа нагласа и мислене, адаптивност и асертивност към новото нормално, промените и технологичните бумове. Тези качества са изцяло човешки такива, те се развиват вътре в личността и начина на мислене и не е задължително те да се развият чрез дългогодишния професионален опит, а в чисто естествения житейски такъв", допълва тя.

Не искат друг да определя "придобивките" им

Много назад при избора на ново работно място за младежите остават допълнителните придобивки, които компаниите предлагат. За почти две трети от запитаните това е най-маловажният фактор.

Според Динева отвъд фактора "незнание", тук от значение е концепцията за свободата - за възможността всеки сам да избере какво е "придобивка", вместо това да бъде наложено. Особено при положение, че служителите на различна възраст имат различни приоритети: "Поколение Z е доста финансово ориентирано към цялостна обезпеченост и висок стандарт на живот, сигурност на по-високият доход е необходимост и търсена цел при тях".

Българските младежи: Зависими от родителите или самостоятелни по пътя си

Твърде дългото търсене на "лесното" може да има катастрофален ефект върху кариерата на младите хора

Ще станат ли жертва на технологиите?

Младежите, родени буквално със смартфон в ръка, не отдават голямо значение на иновациите и технологиите при избора на работодател, но според експерта на Manpower това е защото "младите хора не допускат технологиите и иновациите да не присъстват в бизнеса, какъвто и да било той", т.е. това е нещо, което се подразбира и наличието му не може да се приеме за позитив.

Над 40% от запитаните посочват като предпочитана своя професионална сфера IT, графичен дизайн, маркетинг и PR. Във всички тях през последните месеци усилено навлизат генеративните платформи с изкуствен интелект. Чрез тях неквалифициран потребител може лесно да дава заявки, по които AI да създава ново съдържание.

Изкуственият интелект вече променя пазара на труда в българския IT сектор, но има ли поводи за тревога?

"Всички ние ще го ползваме, всички ние трябва да го ползваме"

Означава ли това, че хиляди млади хора у нас са се устремили към нерадостното бъдеще на безработни? Не и според Мария Динева - по думите ѝ новите технологии създават нови професии и спомагат за развитието на бизнес секторите.

Тя цитира и проучване на PwC от 2018 г. с хоризонт до 2030 г., като според него "всяка загуба на работни места в резултат на автоматизацията ще бъде компенсирана в дългосрочен план от новите работни места, създадени в резултат на по-голямата и по-богата икономика, възможна благодарение на тези нови технологии".

Развитието на изкуствения интелект може да остави 300 милиона души без работа: ето кои професии са застрашени

Прогнозата е от нов доклад на Goldman Sachs

На AI могат да се делегират отговорности, които днес се носят от по-младшите специалисти, но това според нея не е нещо лошо: "Тези промени биха стимулирали фокуса в детайлни обучения с цел развитие на абстрактните професионални умения и people skills с фокус върху новите лидерски модели".

И тук, както е с 4-дневната работна седмица, завръщането в офиса и новите очаквания към мениджърите, Gen Z в България е на идеална стартова позиция - довчерашните "хлапета" са достатъчно пораснали, за да могат да променят света, но и достатъчно млади, за да вярват, че са способни на това.