Попадате на интересна, но леко неясна обява. Свързвате се с лицето за контакт. Първо ви тормозят по всички възможни комуникационни канали (когато отсрещната страна има въпроси), а после не отговарят с дни (когато пък вие искате да попитате нещо). Срещате се. Оказва се, че обявата и реалната ситуация имат някои "дребни", но съществени различия. Поздравления, вие не сте на оглед на апартамент с брокер. На интервю за работа с рекрутър сте.
Във всички професионални групи и форуми у нас изобилстват темите, в който работещите в сфери от международни превози до front-end програмиране се оплакват от специалистите по подбор на персонал. Твърде често имат и защо да бъдат недоволни, защото в подхода на много рекрутъри липсват откритост, емпатия и, в някой случаи, недостатъчно вникване в ролите, за които търсят персонал. Наблюдението е на Бранимира Велева - специалист по подбор на персонала, която в момента работи с различни бизнеси на свободна практика, а преди това е била част от екипите на компании като PPD и GoDaddy.
Според нея целият процес по откриване на най-подходящите кандидати трябва да бъде изграден около нещо наглед просто, но, оказва се, дефицитно - честния разговор. Такъв е и нашият, в който си говорим за HR сферата, погледната през очите на човека, който е от другата страна на бюрото по време на интервюто за работа.
Трябва да знаеш кого търсиш и какво предлагаш
Едно от най-честите оплаквания е, че рекрутърите не познават в детайли конкретната роля, за която търсят хора. Това е особено осезаемо в технологичната сфера, където е много интензивно преследването на таланти.
"За да представя на един кандидат максимално добре фирмата, за мен е важно да я познавам, да знам кои са предимствата и добрите практики - ти извършваш донякъде един вид продажба. Аз смятам, че трябва да сме откровени, не е задължително да представяме само положителната страна, а по-скоро да покажем една реална картина", подчертава Велева.
"Твоето БЪДЕЩЕ" е обща платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерно развитие, която свързва талантите с бизнеса.
Тя има и конкретен пример. Неин клиент търси инженери, механици и електротехници за работа в производствена среда в Белгия - това са хора, които имат ясни изисквания и очаквания и задават много конкретни въпроси във връзка с тях. "Аз имах шанса лично да посетя тези фирми и да видя какви са условията на работа - можех от първо лице да разкажа на хората къде ще отидат да работят и при какви условия. Можех да им покажа видео и снимки, да видят една реална среда на работа, а не описана единствено на приказки", разказва тя.
Категорична е, че не бива да се търси някаква бърза и лесна "формула" при търсенето на кандидати - има "базови характеристики,зададени от клиента, от които не можем да избягаме", но те са само отправна точка: "От там нататък, аз съм от хората, които смятат, че трябва да се постараем максимално чрез разговора и чрез вникване в CV-то и цялостния опит и да разберем каква е мотивацията на човека да иска ролята, която предлагаме".
Това е и причината тя да е скептична по отношение на масово внедряваните "ботове", които пресяват кандидатите за работа в големите компании: "Ролята на рекрутъра не е просто да прочетем подадена информация, тук има и момент на разговор, на усещане, на интуиция. Това са неща, които при автоматизиран подбор ги няма".
В някои случаи обявата препраща към сайт на компанията, в който се очаква кандидатът да попълни много информация. Полезно ли е това? "Попадала съм на случаи, в които задават интересни въпроси, които явно за тях са важни - но дали тези въпроси не биха могли да бъдат зададени на интервю? Вероятно ще е по-добре, дори и в кратък предварителен разговор. В много други случаи се изисква информация, която може да се извлече директно от CV-то, така това се превръща в загуба на време за кандидата", отговаря Велева.
Не е срамно да се говори за пари
За да има разговор, трябва да участват две страни. Твърде често обаче и търсещите работа се оказват в плен на "формула" - какво и кога могат да питат и какво при никакви условия да не повдигат като тема. Затова и често обсъждането на финансовите параметри остава съвсем накрая, а за социалните пакети не остава време.
"Смятам, че заплатата трябва да се знае от самото начало - както е при цената на всяка една услуга. Не съм привърженик на подхода, в който следва да проведеш разговор и да изпратиш имейл преди да знаеш каква е цената на услугата, това е загуба на време и за двете страни. Трябва поне да се дава диапазон, не мисля, че играта с "Вие колко очаквате?" е справедлива", категорична е Велева.
Тя обаче признава, че не е масова практика в България да се дава такава информация: "Аз лично не разбирам тази практика - ако човек си е поставил един минимум и ние не можем да го покрием, нещата просто няма да се случат".
Все повече започват да се коментират и социалните придобивки - първо от хора в сектори като IT и фармацията, където това е стандарт, но вече е тема и при други професионалисти.
Източник: iStock
А е важно, показва и собственият опит на Велева, която признава, че е подценявала социалния пакет преди да мине на свободна практика: "Всичко зависи от теб, включително и по отношение на здравния пакет. Тогава си даваш сметка, че това са един куп неща, които фирмата не само финансово, но и организационно е поела като ангажимент".
Грешките се виждат отвътре
Велева има опит с големи корпорации и различни по размер компании и стартъпи в няколко различни сектора. Не е трудно за нея обаче да посочи някои от лошите практики, заради които накрая служителите остават с впечатлението, че не са получили най-доброто предложение спрямо възможностите, а компаниите - че не избират сред наистина най-подходящите потенциални кадри.
Започва се още от обявите: "На мен лично не ми допада форматът обявите, които масово се публикуват. Аз съм много директен човек и смятам, че много често има по няколко излишни параграфа. Така информацията става твърде много - има неща, които, като че ли, се слагат само за обем. Оригиналността и приказките са излишни - всичко трябва да е много по-стегнато".
Според Велева добрата обява е кратка и конкретна, а в хода на разговора с кандидата се влиза в дълбочина във всяка от темите.
Именно в хода на беседата твърде често обаче се вижда понякога слабата подготовка на специалиста по подбор. При лоша комуникация (било то между отдели в една голяма компания или между клиент и външен подизпълнител) може да се стигне и до ситуации, в които човек кандидатства за дадена позиция, а се оказва на интервю за друга или изведнъж между отделните кръгове се променят важни неща като езиковите изисквания.
Източник: iStock
"Също не е рядкост да кандидатстваме за дадена роля и фирмата да се свърже с нас месец по-късно. Това не говори добре за нея - това е дълъг период в една динамична среда, за което време може вече да си започнал нова работа или най-малкото тотално да си забравил за какво става въпрос. Показателно е как фирмата организира и планира своята работа", коментира Велева.
Неприятна тенденция е липсата на обратна връзка - по думите ѝ в 90% от случаите такава няма или е напълно формална. "Трябва да подчертая, че в HR компаниите често това се случва не от нежелание, а от изключително натоварен график и от липса на време - много колеги работят едни за мен безумни и безобразни часове и просто не могат да смогнат", посочва Велева.
Източник: iStock
И тук идва проблемът с очакванията към рекрутърите: "Не казвам, че моят подход е масов, но, както всичко друго в бизнеса, трябва да поставяме реални очаквания - дори вътрешно във фирмата. Когато се каже "Търсим такава роля, това е срокът", трябва да можем да казваме "Да, това е възможно" или "Не, това е невъзможно". Не може да приемаме едно задание без комуникация".
Иначе рекрутърът се превръща в обикновен изпълнител, който просто "отмята" задачи без да вниква в тях и без да се интересува от резултата - като брокер, който не знае какви жилища продава. А от това не печели никой.
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с Cetin, Първа инвестиционна банка, Kaufland, Yettel, Силвър Стар.
MM61
на 30.08.2023 в 15:53:39 #1Да,колежката много правилно обяснява нещата.Но най-големият проблем в България са работодателите.Дават на рекрутора една информация( указана и в съответните документи),а след подписването на договор с работника,нещата се променят драстично.И "контрата"остава у рекрутора.Българският работодател не търси работници,а роби за шепа жълти стотинки!