Машинно гласуване в България в момента няма. Без значение дали машините са налични в секциите или не за машинно гласуване не можем да говорим. Функцията на устройствата е сведена до функция на обикновен принтер, който издава листче със зададения от избирателя вот. Това листче се поставя в урна, след което се брои на ръка и резултатът се записва в протокол.

А не беше така, когато се въведе машинното гласуване. Тогава устройствата бяха натоварени с повече отговорности и изпълняваха повече функции. Машината директно издаваше протокола. В този процес човешка намеса нямаше и всичко това се осигуряваше от софтуер, който трябваше да е способен да гарантира коректността на вота.

И тогава избирателят можеше да осъществи контрол върху своя избор, защото машината пак издаваше листче, но неговата роля беше единствено контролна, не и изборна. По онова време твърденията, че устройствата могат да бъдат манипулирани, можеха да са по-убедителни, не основателни, но убедителни. Сега, когато всеки проверява листчето и го поставя в урната, след което вотът му се отчита директно въз основа на това листче, е меко казано странно да се твърди, че чрез машините изборът може да бъде манипулиран, променян, неотчетен и т.н. Въпреки това на 27.10 (петък) в страната се разрази грандиозен скандал, основан на доклад на ДАНС, включващ името на един зам.-министър (Михаил Стойнов, зам.-министър на електронното управление).

Единствената разлика между машинен и хартиен вот сега е, че машинната бюлетина не може да бъде невалидна, а пред хартиената все пак има такава заплаха. Ако обаче избирателят е внимателен, при самото гласуване тази заплаха е почти равна на нула. След края на изборния ден всичко, което се случва в секцията, е под видео наблюдение. Това е достатъчна гаранция, че "допълнителна обработка" на бюлетините няма да има и те ще бъдат отчетени съобразно истинската воля на гласоподавателите.

Преди няколко години ентусиастите за машинното гласуване бяха значително повече. Въпросът дори се беше превърнал в политически, а той по същество не е нищо повече от технология. След като стана ясно, че машинното гласуване само по себе си не добавя някаква значима електорална полза за никого и също така не отнема такава, постепенно ентусиазмът спадна и настояването за машинен вот започна да дава заден, стигайки до компромиса да се гласува с машини, без да има машинен вот. Поне така беше до 27.10 и 28.10 (петък и събота), дните непосредствено преди първия тур на настоящите местни избори, който се проведе без машини след доклад на ДАНС и решение на ЦИК. Машини при това положение би следвало да няма и на втория тур - в края на тази седмица, защото това са два тура на един и същи избор. Най-вероятно обаче ВАС ще разгледа решението на ЦИК, което прави трудно прогнозирането на технологията на гласуване на втория тур.

На фона на тази картина на 27.10 (петък) злото се случи. Оказа се, че има доклад на ДАНС, който уличава зам.-министъра на електронното управление, хвърляйки върху него съмнението, че може да е извършил неправомерни действия по отношение на софтуера на машините за гласуване. В последния работен ден преди деня на изборите е трудно да се осигури организирана институционална реакция на подобен скандал. Парламентарната комисия за контрол на службите трудно може в рамките на няколко часа да се запознае с доклада и да излезе с някаква позиция по него. ЦИК трябва да вземе някакво решение, защото в случая е компетентният и отговорен орган. ВАС обаче има срок от три дни, за да разгледа и да се произнесе по решението на ЦИК, а това при всички случаи означава произнасяне след първия тур. Просто друга възможност няма.

Информацията в доклада беше разпространена от народни представители от ИТН и "Възраждане", без да е ясно предназначена ли е тя за публично разпространяване, дали точно отделни народни представители могат да направят това и ако разпространяването е неправомерно, какви санкции могат да бъдат наложени?! Именно това безконтролно и безразборно разпространяване на информация на ключова служба за сигурност разду скандала и принуди всички (без подготовка) да говорят по темата, в т.ч. премиера и парламентарните формации.

Случилото се в петък ще бъде проверявано от различни институции и проверките ще продължат дълго. Най-вероятно ще стигнем и до момента, в който всичко ще се изясни, както е ставало с други подобни случаи назад във времето. За да е достатъчно обхватна проверката обаче, тя задължително трябва да включи и самото разпространение на информацията. Ако там се окаже, че има нещо нередно, то разпространителите носят отговорност наред с останалите, замесени в ситуацията. А отговорни не може да няма - ако се окаже, че зам.-министърът не е извършил нарушение, то отговорност трябва да се търси от авторите на доклада, техния пряк ръководител и евентуален покровител (ако има такъв/такива). За да бъде хвърлена отговорността върху зам.-министъра, то трябва да се обясни ясно какво точно са застрашили неговите действия, предвид на това, че машините са просто принтери и вотът се отчита въз основа на издаденото листче.

Президентът Радев пък беше странно мълчалив по отношение на разразилия се скандал. Дори в неделя, след като гласува, заяви пред журналисти, че ДАНС е на подчинение на кабинета, а той само назначава с указ неговия председател. Технически това е вярно, но само преди броени месеци страната се управляваше от служебно правителство, т.е. от президента и тези съгласувателни процедури бяха чисто и просто една формалност. Желанието на Радев да се разграничи от ръководството на ДАНС и начина на управление на агенцията, в този смисъл, е необяснимо и лишено от логика. Ако това е негова последователна позиция, то той може да стане по-активен относно темата за реформите на службите, вместо да се противопоставя на парламента в усилията му да направи нещо по въпроса.

Скандалът около машините за гласуване се превърна в поредното предизвикателство и тест за кабинета. ДАНС де юре е на подчинение на правителството, но така ли е де факто? Агенцията предоставя информация и на други субекти на власт, а начинът на нейното използване и последващо предоставяне сякаш не е съвсем ясен, а и не е ясно, също така, има ли установен ред за това, обвързан със съответната отговорност. Спокойно можем да кажем, че формациите в парламента, които се интересуват от реформа на службите, имат нова тема за размисъл.

По същество макар и свързан с местните избори, казусът от петък препраща към въпроси извън тях. Те са свързани с подкрепата и стабилността на изпълнителната власт, функционирането на службите за сигурност, контрола върху тях и контрола върху предоставяната информация.

Кабинетът "Денков - Габриел" досега издържа на няколко теста. Първите от тях се появиха още преди самото конституиране на правителството. А пък денят петък - 27.10, сякаш беше ден за тестване, нагнетяване на напрежение и след това търсене на пътища за успокояване. ГЕРБ настояваше за извънредно заседание на парламента, за да бъде отхвърлено президентско вето с енергиен привкус. За ПП/ДБ пък това можеше да се направи и след местните избори. В крайна сметка регистриралите се депутати в петък бяха едва 11. ГЕРБ приеха, че извънредно заседание няма да има и очевидно не смятаха да правят трагедия от това. В същия момент обаче страната беше връхлетяна от скандала, базиран върху информацията на ДАНС, разпространена от депутати от "Възраждане" и ИТН.

Този скандал най-вероятно няма директно да застраши кабинета. Той обаче ще има отражение върху работата на парламента във времето до края на годината.

Конституционните въпроси и реформата на службите са сред водещите парламентарни теми за този сезон. Казусът може да послужи за задълбочен размисъл и прецизиране на вече съществуващи намерения. Той обаче със сигурност ще бъде и повод за популизъм и внушения. В парламента има достатъчно депутати популисти, които приоритетно се занимават с раздухване на всичко, което потенциално може да предизвика напрежение в обществото. Като повечето казуси и този може да се използва и за позитивни, и за негативни последващи действия. За нас, като граждани, остава надеждата, че разумът в парламента ще надделее.