Турският президент "издърпа" във времето парламентарните и президентски избори в страната, обявявайки предсрочното им провеждане през юни месец тази година. Налице са редица причини, поради които Реджеп Ердоган прави това. Набързо и конспективно ще спомена поне пет от тях.

Първата е, за да може Реджеп Ердоган да бонифицира електорално от всеобщото одобрение сред турското население на инициираната операция спрямо Африн в Северна Сирия. Последната се подкрепя далеч не само от привържениците на турския президент. "Маслинова клонка" среща одобрението на етническите националисти (около Девлет Бахчели), на секуларните националисти (около Кемал Калъчдаролу) и сред микса от тях (около Мерал Акшенер).

Т.е Ердоган иска да се яви на избори в атмосфера, която ще бъде доминирана от емоцията и разговора за националната сигурност на Турция. А ако изборите се бяха провели според предварителната дата, дистанцирана във времето, то тогава може би щеше да е възможен един разумен, но неудобен дебат: за обезценяването на турската лира, за дефицита по текущата сметка и за намаляването на чуждестранните инвестиции.

Втората причина е, че това ще са избори, които ще се осъществят в режима на извънредното положение, наложено в страната (утре ще се гласува дали то да бъде продължено). По примера на организирания миналата година Конституционен референдум, опитът показва, че на изборите управляващите ще бъдат поставени в приоритетни позиции.

Например, и в момента, особено в кюрдските региони на Турция, управляват кметове, които не са избрани, а назначени от централното правителство. В допълнение, като валидни бюлетини ще се приемат и тези, които нямат съответния печат от изборната комисия. Съставът на последните пък ще бъде назначаван от Върховния изборен съвет, а не от хората, избрани от съответните политически партии. А от съображение за сигурност кутиите с бюлетини ще могат да бъдат пренасяни и броени на място, различно от това, на което се е гласувало.

Третата причина касае това, че ако изборите бяха оставени за края на следващата година, дотогава най-вероятно нямаше да е останало нищо от коалиционния партньор на Ердоган - Девлет Бахчели. С всеки изминал ден подкрепата за последния намалява, преливайки се или директно към АКП (което е добре за турския президент), или ориентирайки се към партията на Мерал Акшенер (сюжет, който Ердоган иска да пресече овреме). А макар и намаляваща, електоралната добавена стойност, която Бахчели придава на Ердоган, може да е с цената на президентския пост.

Четвъртата причина: ако партиите на Реджеп Ердоган и Девлет Бахчели имат утвърдени и развити структури, това не е случаят на все още новата опозиционна партия на Мерал Акшенер ("Добрата партия"). Предсрочен вот означава по-малко време за партийна организация на Мерал Акшенер. Нещо повече, според турския изборен закон във вота може да участват само партии, чийто първи национален конгрес е бил проведен поне половин година преди датата на изборите. По този начин, Мерал Акшенер и Добрата партия остават извън борда (техният първи конгрес се състоя април месец тази година, но е възможно партията да посочи друго свое събрание за такъв).

Петата причина е свързана с това, че турското правителство, под давлението на Реджеп Ердоган, "ремонтира" изборното законодателство в посока на това да могат да се сключват предизборни коалиции. Това бе направено, за да се постигнат две основни цели.

Първата, в услуга на партията на Бахчели, тъй като последната, явявайки се самостоятелно, няма реален шанс да прескочи 10% бариера, което отваряше възможност за "заобикалянето" на АКП в Меджлиса. А посредством опцията за коалиция, Бахчели ще се яви заедно с Ердоган на избори, така че последният да не загуби етническо-националистическия вот на първия.

Втората, явявайки се самостоятелно, кюрдската Демократична партия на народите да остане под бариерата. Възможността за коалиция на последната с другите основни опозиционни партии (НРП и Добрата партия) на практика е трудна, тъй като формациите на Кемал Калъчдаролу и Мерал Акшенер са турско-националистически. Ако изобщо е възможен, подобен съюз между кюрдите и опозиционните турски националисти би била лесна мишена за пропагандата на турския президент. Тогава Ердоган лесно ще се представи като носител на "чистия" турски национализъм, доколкото опозиционният такъв ще бъде "изцапан" с кюрдска колаборация. Т.е ремонтирайки изборното законодателство в посока, която да е полезна на Реджеп Ердоган и АКП, същият няма повод да чака до края на 2019-та година, за да спечели проведените избори.

С други думи, Турция върви към избори по такъв начин, че не само датата, но по възможност и резултатите от тях да бъдат предварително ясни.