Защо си отиват здравните министри?

Защо си отиват здравните министри?

Основно заради обществени поръчки. Не заради фалирали общински болници, не заради проблеми в спешната помощ, не заради очевидната липса на реформи в сектора или високите цени на лекарствата и медицинските изделия, не и заради неодобрението на медицинското съсловие, най-малко пък заради недоволството на пациенти от некачествените грижи за здравето им. Става дума само за пари, които са усвоили фирми, спечелили някакъв търг на здравното министерство или някоя болница.

Потвърждава го и поредната оставка, на проф. Петров, която някои министри определиха като "морален акт". Макар че колко да е морален един акт, който е следствие от неморален такъв? Ако като шеф на една от най-големите болници в страната си възложил две обществени поръчки на мъжа, с когото съжителства дъщеря ти (или на майка му) за доставка на импланти за ортопедия и травматология на обща стойност над 1 милион и 600 хиляди лева, при условие, че въпросният консорциум дори е нямал регистрация по Булстат? Само в една такава констатация има два неморални аспекта - едно, че облагодетелстваш близките си, второ, че спечелилата фирма очевидно не е била напълно изрядна и няма в историята си друг спечелен търг.

Обществените поръчки отдавна са "пързалка" за министрите в тоя сектор и ако се огледаме в по-новата политическа история ще открием много доказателства за това. В първия кабинет на ГЕРБ, заради обвинението, че е сключил неизгодна сделка за закупуването на 200 хиляди антивирусни препарата "Тамифлу", си отиде Божидар Нанев. Сделката е сключена през декември 2009 година с българския клон на фармацевтичната компания "Рош", въпреки предложената по-ниска цена от Националната здравна служба на Великобритания. Впоследствие гръдният хирург д-р Нанев беше оправдан по повдигнатите обвинения, защото се оказа, че "Рош" е оферирала разсрочено плащане, а купуването на препаратите от британската здравна служба е било невъзможно, заради административни спънки, чието отстраняване е изисквало много време.

Малко по-различен беше случаят с наследничката му Анна-Мария Борисова, но тя по принцип е един по-различен случай. Така й тръгна още от "презентацията" на премиера, според който изборът й станал факт "на разклона за Горна Оряховица". Тя се усмихваше през цялото време на краткия си мандат, дори когато представяше здравната концепция за следващата година, според която гражданите трябва да си доплащат разликата между реалната цена на медицинските услуги и средствата, осигурени от здравната каса за нея. Това "доплащане" възлизаше на едни 20 %. Не че не доплащаме редовно, по принцип, но да го регламентират официално в документ на МЗ се стори някак арогантно на опозицията.

Наследи я настоящият директор на Онкологията в столицата д-р Стефан Константинов. И той беше принуден да връчи оставката си с мотива, че не среща подкрепа за реализиране на реформите, които е предприел екипът му, но официалният повод беше скандалът с изразходваните от НЗОК над 6 млн. лева повече от предходната 2010 година, като се оказа, че някои от лекарствата са имали десетократно завишена цена. Министърът се оправда тогава, че не е бил информиран, но никой не искаше да му повярва и Майчин дом в София приюти разочарования от политиката медик. Следващият опит на ГЕРБ за промяна в здравния сектор беше "тежката артилерия" Десислава Атанасова. Тя предложи амбициозна програма от приоритети в областта на медицинските дейности, лекарствената политика, реализирането на големите инвестиционни проекти и т.н., но не успя да разгърне потенциала си заради оставката на кабинета. И покрай нея се чу шум от спечелени от бившия й съпруг обществени поръчки за строително-ремонтни дейности, предимно в Русе, но темата беше предъвквана основно от жълти издания.

Оказва се обаче, че от кадрова немощ в областта на здравеопазването страдат не само в ГЕРБ. Правителството на Тройната коалиция, оглавено от Орешарски също претърпя фиаско със здравния си министър д-р Таня Андреева. Нейният мандат беше белязан с дълъг период на адаптация, сътресения във Фонда за лечение на деца в чужбина (първото уволнение на тогавашния му директор Павел Александров) и рязко повишаване на активността в последните дни преди да си тръгне. Тази активност стана причина служебният й наследник д-р Мирослав Ненков да започне дейността си като здравен министър с няколко спешни ревизии на обществени поръчки, обявени от Андреева в "6 без 5", особено на тази, която касае изграждането на информационна система и е на стойност над 10 млн. лв. Тя дори беше успяла да подаде документи в Търговския регистър за уволнение на директорите на бордовете на структуроопределящи държавни болници, без мотиви. С най-дълъг стаж сред колегите си в последните години е д-р Москов. Дълъг и противоречив. Но екипът му все пак създаде стандарти, каквито липсваха, макар сега да са предимно основа за редакции. Москов обаче си самонанесе сериозни негативи със сагата с пръстовия отпечатък, която се превърна в любима тема на опозицията и медиите, и със скандалното (второ) уволнение шефа на Фонда за лечение на деца Павел Александров, акция със всички елементи на посредствен екшън. Той не дочака индивидуалната си оставка (тъкмо се заговори за обществените поръчки с турските ваксини), защото егоцентричния му шеф Борисов за втори път разигра сценката с оставката на правителството. В крайна сметка обаче му бяха повдигнати три обвинения за длъжностно престъпление и безстопанственост. Кратък, но много интензивен бе мандатът на поредния служебен министър д-р Семерджиев. Той енергично се зае да отменя решенията на предшественика си. Заклейми и прати в историята пръстовия идентификатор и подложи на безмилостна критика здравните стандарти, изготвени от екипа на Москов. Ентусиазмът му беше прекъснат от предсрочните парламентарни избори и встъпването в длъжност на вече бившия здравен министър проф. Николай Петров.

Ако оставим настрана повода за оставката му, ще трябва да признаем, че заложените от предшествениците му бомби започнаха да гърмят още в началото на мандата, макар че и той не остана чужд на човешките грешки. Една такава грешка беше уволнението на шефката на Център фонд за лечение на деца Тинка Троева заради "грубо превишаване на правомощията" й. Срещу тази стъпка възнегодуваха членове на Обществения съвет към фонда, пациенти и родители, а лекарката обяви, че ще си търси правата по съдебен ред. Едно друго уволнение пък предизвика недоволство сред медицинското съсловие - на членове от дежурния екип на Пирогов, които върнаха спешен пациент, без дори да го регистрират и впоследствие болният почина заради ненавреме оказана професионална помощ. Д-р Петров беше принуден да направи тази стъпка, защото съпругата на починалия публикува отворено писмо до него, с искане да вземе мерки по случая. А както знаем, когато едно отворено писмо се "отвори" и в социалните мрежи отзвукът е колосален. В крайна сметка, професорът по анестезиология трябваше да признае очевидното - реформирането на спешната помощ е болезнено наложително, дори и заради зачестилите случаи на агресия срещу медици. Беше принуден и да констатира други очевидни от години факти - нуждата от актуализация на финансирането по клинични пътеки, дискриминиращата позиция на общинските болници спрямо останалите здравни заведения и ред други общоизвестни "карциноми" в сферата на здравеопазването. А последната му инициатива за електронни търгове на лекарствата сериозно разтревожи влиятелните кръгове, които от години "управляват" здравните министри, а обществените поръчки по търгуваните от тях лекарствени препарати и медицински изделия са със статут на свещена крава. Та в този ред на мисли, "изненадващо" в окото на общественото внимание беше поставен случаят с доставките на ортопедични изделия по "роднинска линия". И се стигна до "моралния акт" с оставката. В нашето здравеопазване (а и не само в него) "моралните" актове са резултат единствено от финансови злоупотреби и никога от загуба на човешки живот. Но подобно твърдение, разбира се, е популизъм.