Първата българска фабрика е основана в Сливен през 1834 година от първия български предприемач от Добри Желязков, по-известен като Фабрикаджията. Неговата значима следа през Възраждането е белязана от изобилствата на града, който е бил сред най-бързо развиващите се по онова време, разбираме от "Документи за българската история".
Буйно течащите води в района и изобилието на вълна от карнобатски овце, ентусиазират Жилязков да построи специална сграда в двора на къщата си в "Мангърската" махала.
По онова време българите сами произвеждали дрехите си, както и всичко необходимо за домакинството.
Фабрикаджията обаче се изкачил стъпало по-горе и започнал да произвежда качествени здрави и широки платове чрез съвременни за времето си машини, изработени по руски модел.
През годините голяма част от производството се е купувало от турски търговци от Анадола, които пък препродавали стоките по всички краища на света.
Благодарение на първата фабриката на Добри Желязков Сливен придобива голямо стопанско значение за Османската империя, но големите печалби натрупали и много завист както у местните, така и у турските занаятчии.
При управлението на енергичния реформатор султан Махмуд II на 16 февруари 1836 година е издаден ферман, който признава поставянето на основите на текстилната индустрия в Турция.
Построено е двуетажно здание, което започва да функционира година по-късно. Благодарение на осигурения пласмент на продукцията и успешното функциониране на фабриката, се налага нейното разширение, което я превръща в своеобразен текстилен комплекс. По този начин през 1843 г. е завършена и новата триетажна сграда - единственото фабрично здание, съхранено до наши дни.
След 1904 г. част от сградите се предоставят на текстилното училище, а голямото фабрично здание е предадено на Министерството на правосъдието за затвор, който реално функционира до 1960 година.
Днес залите, с които разполага обектът, са предвидени за временни изложби.
USD
CHF
EUR
GBP
