Акос Никлай е повишил заплатите в ресторанта му в центъра на Будапеща с по около 20 процента всяка една от последните три години - и все още не може да задържи персонала, разказва The Wall Street Journal.
Унгарският бизнесмен от скоро е бил принуден да спре да предлага обяд в неделите, тъй като няма достатъчно служители. Безработицата в страната с население 10 милиона души е на исторически ниски нива от 3,6 процента. Само преди няколко години тя бе 10 процента.
"Много е трудно да намериш служители в Будапеща", казва той. "Заплатите все още не са достатъчно високи."
В половин дузина държави в Централна и Източна Европа почасовите разходи за труд растат с 9 процента или повече годишно, движейки се срещу тенденцията повечето развити икономики, които отчитат нисък ръст на заплатите през последните години. Увеличенията отговарят на въпроса, който си задават икономистите от години: дали ниската безработица все още кара заплатите да растат.
В много западни икономики това твърдение бе поставено под съмнение след бавния растеж на възнагражденията въпреки намаляващата рязко безработица. Но на места като Унгария, Полша и Чехия, търсенето и предлагането явно все още повишават заплатите заради недостигна на работна ръка.
"Тези фундаментални икономически механизми все още работят", казва Нигел Пейн, икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. "Ако пазарът на труда се затегне, ще видим и повишение на цените".
Повишаването на възнагражденията създава натиск и срещу лидерите в Източна Европа - много от които призоваха за стриктни ограничения върху имиграцията - да позволят влизането на повече работници или да рискуват по-нисък икономически растеж.
В Полша, например, свободните работни места са на исторически връх. Повече от 40% от фирмите, заети с производство, казват, че недостигът на работна ръка ограничава продукцията. Властите в страната се обявиха срещу имигранти от мюсюлманските страни.
Всяка четвърта голяма компания в Полша наема кадри от съседна Украйна, а 30% смятат в близко бъдеще да направят същото.
Имиграционната политика изглежда главен фактор зад бума на заплатите. Служители не достигат особено в бившите соц държави, тъй като немалко работници заминаха за Западна Европа, където могат да печелят повече. А ограниченията върху имиграцията от държави, които не са част от ЕС, увеличава недостига.
Ниската безработица дава и на служителите повече възможности за преговори. В Чехия, където безработицата е едва 2,3 процента - най-ниската в ЕС - средните заплати нараснаха с реални 6 процента на годишна база през второто тримесечие.
"Източноевропейските държави се опитват да убедят работниците да не напускат", казва Дан Букса, икономист в UniCredit.
Инфлацията в региона също тръгна нагоре, но с по-малко, отколкото заплатите - до около 3,5 процента в България и Естония, и 4,7% в Румъния, където почасовите разходи за труд се повишават с 16% годишно.
Президентът на Бундесбанк Йенс Вийдман посочи през януари, че миграцията от други страни от ЕС в Германия частично е отговорна за слабия ръст на заплатите в страната, тъй като имигрантите обикновено заемат работни позиции в нископлатени сектори. От 2011 г. 1,8 милиона имигранти са дошли в Германия от ЕС.
Заплатите в Западна Европа все още са по-високи, но разликата става все по-малка. Служителите в Полша изкарват по около $27 хил. годишно, а тези в Словения - $35хил., при преизчислена покупателна способност. Във Франция средната заплата е $44 хил, а в Германия - $47,5 хил.
Макар недостигът на работна ръка да помага на работещите в Източна Европа, той натежава и над прогнозите за растеж. Годишният ръст в Чехия се охлади до 2,4% в трите месеца до март от 5% в края на миналата година. Недостигът на работна ръка там представлява растящ риск за чешката икономика, предупредиха от ЕК през юли. В Румъния ръстът намаля от 8,4% до 4,2%.
USD
CHF
EUR
GBP
