Финансовите предизвикателства пред някои страни в Източна Европа, по-специално тези като държавите от балтийския регион с големи външни финансови изисквания, фиксиран обменен курс и високите нива на деноминиран в евро дълг, повдигнаха въпроса за това дали ранното приемане на еврото би представлявало ефективна политика или "изходна стратегия" за преодоляване на кризата. Като тези спекулации бяха подкрепени и от публикуван наскоро анализ на МВФ, в който се предлага т. нар. „ограничено членство" във валутния съюз.
Но от Fitch посочват, че политиката на ЕЦБ, ЕК и ЕС е, че страната не може да приеме еврото, ако не е отговорила на критериите за присъединяване от Маастрихт, покриващи ценовата стабилност, дългосрочните лихвени проценти, бюджетния дефицит, правителствения дълг и стабилността на валутния курс в рамките на валутния механизъм (ERM II).
Въпреки загрижеността на ЕС за проблемите на някои страни в Източна Европа, изразена в готовността да им се предостави значителна финансова помощ, както и възможната политическа привлекателност на ускореното влизане в еврозоната, от Fitch не очакват промяна на политиката на ЕС за присъединяването към валутния съюз.
Във Fitch са на мнение, че макроикономическите дисбаланси и мащабът на последния икономически възход поставят под въпрос дали страните от ЦИЕ могат да възстановят конкурентоспособността си в рамките на ограниченията на фиксиран валутен курс.
Fitch счита, че властите в ЕС остават отрицателно настроени към "преждевременното" приемане на еврото от страх, че въпросната страна може да няма възможностите или желанието да плати икономическата и политическата цена на влизането в рамките на еврозоната и дори евентуално да бъде оставена, това може да окаже негативен ефект върху други страни в рамките механизма на единната валута.
Fitch отбелязва, че ЕС също така се противопоставя и на едностранна евроизация (както в Черна гора и Косово).
Като цяло, въпреки някои резерви по отношение на корекция на предизвикателствата, пред които са изправени, Fitch счита, че присъединяването към еврозоната ще има по-скоро положителен ефект за източноевропейските страни, тъй като това би направило рисковете по плащанията на дълга им и от валутни кризи незначителни.
Дългосрочната позиция на агенцията е, че приемането на еврото може да доведе до повишаване с една или две степени на дългосрочния кредитен рейтинг на тези страни в чужда валута.
Според последните прогнози на Fitch за приемане на еврото, направени през януари, Естония, Литва и Полша ще влязат в еврозоната през 2013 г.; Чешката република, Унгария и Латвия през 2014 г., а България и Румъния през 2015 г.
max_power
на 17.04.2009 в 09:37:30 #4Podroben, да ставаме щат е невъзможно.Да си бяхме останали в състава на Османската империя, това е решението.
Podroben
на 17.04.2009 в 07:05:22 #3Корекция: ЕС ни даваше тези пари ....
Podroben
на 17.04.2009 в 07:03:17 #2Ако си забелязъл, ЕС не даваше тези пари даром, без да искат нищот друго в замяна освен разбира се от нашите политици да не ги откраднат
Нашите политици обаче НЕ СА СПОСОБНИ дори на това да не пипат средствата за икономическото възстановяване на България
Ето защо, единственото решение е България да стане американски щат, ако ни искат там, разбира се. За разлика от ЕС обаче, САЩ имат всички необходими "мускули" - ФБР, ЦРУ, и т.н., необходими за смачкването на мутренската престъпност у нас. Да станеш щат НЕ е прерфекто решение, но е за предпочитане пред безпомощната европейска аристокорация и социнтерн, които НЕ МОГАТ да повлияят за решаването на проблемите ни - един, от които е постоянното източване на умове от държавата ни.
Освен това, в САЩ всички нации са равни: американците от италиански произход не са по-малко американци от гръцките, мексиканските, или българските.
alibaba
на 16.04.2009 в 22:52:58 #1"... присъединяването към еврозоната ... би направило рисковете по плащанията на дълга им и от валутни кризи незначителни. ... " - именно тези искат да си приберат милиардите евро кредити раздадени тук до последния цент.