Европейската комисия увеличи прогнозата си за растеж на българската икономика през 2019 г. Сега Брюксел предвижда експанзията на брутния вътрешен продукт да достигне 3,6 процента през настоящата година. В лятната си прогноза ЕК смяташе, че ръстът ще бъде 3,3 процента.
Европейската комисия обаче намалява прогнозата си за следващата година - от 3,4 процента до 3 процента. През 2021 г. ни очаква ново забавяне на ръста до 2,9 процента.
Брюксел намали и прогнозата за растеж в еврозоната и за инфлацията заради търговското напрежение и несигурността, предизвикана от политиците. Комисията предупреди, че икономическата устойчивост на блока няма да продължи вечно. Понастоящем брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се очаква да нарасне с 1,1 % през 2019 г. и с 1,2 % през 2020 г. и 2021 г.
В сравнение с лятната икономическа прогноза от 2019 г. (публикувана през юли) прогнозата за растеж бе понижена с 0,1 процентни пункта през 2019 г. (от 1,2 %) и с 0.2 процентни пункта през 2020 г. (от 1,4 %). За ЕС като цяло се предвижда БВП да се увеличи с 1,4 % през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Прогнозата за 2020 г. също бе занижена в сравнение с лятото (от 1,6 %).
Макар че засега силата на пазара на труда и устойчивостта на сектор услуги предпазиха континента от по-голямо забавяне на инерцията, това скоро може да се промени. "Икономическата активност ще се забави в редица страни-членки, които първоначално изглеждаха имунизирани", се посочва в доклада.
Последното предупреждение на ЕС идва в момент, в който икономическите данни подсказват, че спадът в производството може би е достигнал своето дъно. Прогресът в разговорите между Вашингтон и Пекин също създава умерен оптимизъм.
България: умерен растеж
Икономическият растеж в България ще се забави и ще остане близо до потенциалния. Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност в чужбина, вътрешното търсене ще подкрепи растежа. Очаква се износът да расте умерено. Инфлацията ще намалее с намаляване на временните фактори и поевтиняване на петрола, коментират от Брюксел.
След реален ръст на брутния вътрешен продукт от малко над 3 процента през 2018 г., растежът остана силен през първото полугодие на 2019 г., записвайки 1,1 процента и 0,9 процента повишение през първото и второто тримесечие съответно спрямо година по-рано.
Потребителските разходи допринесоха значително за експанзията, благодарение и на силен растеж на заплатите и висока заетост.
Капиталовите инвестиции на компаниите също са високи, подкрепени от добри финансови условия и значими публични вложения.
Износът запазва позитивен годишен растеж през първото тримесечие, но намаляването на търсенето в чужбина понижи показателя през второто тримесечие.
Очаква се растежът на икономиата да достигне 3,6 процента през 2019 г., а след това да се забави до 3 процента през 2020 г. и 2,9 процента през 2021 г. Прогнозата е през настоящата година износът да се свие минимално, а през следващия период да се завърне към растеж.
Вътрешното потребление ще загуби част от инерцията си, но ще остане основен двигател за икономиката.
Сред основните рискове са продължаващо и по-остро спадане на външното търсене от основните търговски партньори на страната и вторични ефекти чрез по-висока безработица и по-ниско вътрешно потребление.
Очаква се през 2019 г. инфлацията да достигне 2,4 процента. Цените на храните допринесоха за увеличаването ѝ заради слаба реколта през 2018 г. и разпространението на африканската чума по свинете след май 2019 г. Цените в енергетиката се движат разнопосочно - електроенергията поскъпна в средата на годината, но петролът поевтиня. Прогнозата е през 2020 г. инфлацията да достигне 1,6 процента, а през 2021 г. - 2,1 процента.
През 2019 г. се очаква безработицата да падне до 4,4 процента, а през следващите две години - до 4 процента.