Очевидно напрежението в енергийния сектор е много голямо, защото това е четвърта оставка на председател на ДКЕВР за тази година, което може би е своеобразен световен рекорд. Това заяви в предаването "Нещо повече" на БНР д-р Атанас Георгиев, преподавател по "Икономика и управление в енергетиката" в Софийския университет.

„Регулаторът в един съвременен енергиен пазар, особено в рамките на ЕС, има една доста сериозна роля - тя е не само по лицензиране и контрол на компаниите, но също така по балансиране на техните интереси чрез определяне на цени, което пък в един момент на икономически затруднения е една тежка задача. В последните години винаги регулаторът е този, който е изкупителната жертва при повишаването на цените на електроенергията, на газа, на топлинната енергия. Може би именно това напрежение, което е съсредоточено в тяхната дейност, е и основната причина да имаме такова текучество там.
Има натиск от различни посоки. От една страна са, разбира се, енергийните компании, които искат да имат възможност да влагат пари и тези пари след това да получат възвращаемост на тях, както всеки нормален бизнес. От друга страна са потребителите, които искат сметките им да не са високи или да отговарят в достатъчна степен на доходите им. От трета страна са политиците, които се опитват да балансират между всички групи и в крайна сметка избират най-голямата група - на потребителите и всъщност упражняват натиск върху регулаторната агенция да сваля цените дори под нива, за които това е възможно. Всъщност това напрежение няма как да бъде правилно отразено от регулатора в тази ситуация. От друга страна навсякъде в ЕС в момента има нагласи срещу повишаващите се цени на енергийните ресурси. Това е нормална тенденция. Може би никъде няма такъв силен обществен натиск върху регулатора и никъде няма такова затруднение за регулатора да си върши нормално работата. Колкото и значима да е темата, тя все пак е експертна. Ние не позволяваме на експертите да си вършат спокойно работата и да правят точните изчисления", смята експеррът.

Според него, след като има разлика между доходи и цени на енергията, по-правилният вариант би бил да не се намалява цената за всички по равно, а да се търси начин да се подпомагат социално бедните, т.е. един по-широк пакет от енергийни помощи и дори помощи за подобряване на енергийната ефективност в домакинствата.
Той добави, че намаляването на цените за всички отлага проблема, а не го решава:

„Може да се получи късо съединение от такъв тип напрежение в системата. Най-големият проблем е това, че имаме генериране на огромни дефицити в държавните компании.
Едно забавяне на потоците или увеличаване на дефицитите, ако не бъде отреагирано достатъчно бързо, може да доведе до непредвидени последствия."

Според Георгиев начинът, по който се подхожда по темите "Южен поток", "Козлодуй" и ВЕИ, е чисто политически. Това показва системна грешка в енергийния сектор, смята той.
Георгиев е категоричен, че бързо трябва да се направи екшън план за сектора. С всички действия поне през последната година, а може и по-назад също да намерят достатъчно такива действия, ние вдигаме рисковия фактор на енергийния ни сектор, което неминуемо означава, че всеки нов проект, какъвто и да е той, ще бъде оскъпен.